Архивни документи свидетелстват за отношението на разградчани към „българския“ чех Вацлав Трунечек, роден преди 160 години в Прага, каза пред БТА д-р Дарина Колева, главен експерт в Държавен архив – Разград.
Тя обясни, че Вацлав Трунечек е сред десетките чешки просветители, дошли в Следосвобожденска България с първата вълна от чешки заселници. Трунечек е роден на 20 май 1864 г. в Прага. Негови родители са Антон Трунечек, редактор на вестник, и Ружа Матеева. Колева уточни, че Трунечек свързва живота си с нашата страна по лични причини. Сестра му Анна Трунечкова идва в България през 1884 г. заедно със своя съпруг, чешкия възпитаник Анание Явашов. По-късно, през 1887 г., Вацлав Трунечек пристига в Разград по покана на Явашов. От тази година започва „българският период” в неговата биография. Дарина Колева припомни, че художникът Христо Явашев – Кристо, внук на Анание Явашов и Анна Трунечкова, именно по тази линия се явява близък родственик и на Вацлав Трунечек. 
„В Разград Трунечек e около 10 години. Броени години след Освобождението той съвсем естествено се очертава като водеща фигура  в обществените и културни начинания в града. Той е първият учител – специалист по рисуване в Разградската гимназия. Възпитаник е на Пражката художествена академия. Периода от 1887 до 1902 г. прекарва в България. Първоначално постъпва в разградската гимназия (1887 г.), тогава Разградско окръжно мъжко петокласно училище. През периода 1891–1894 г. напуска града и преподава в солунската българска Мъжка гимназия и в София. След това са връща в Разградската гимназия, с изключение на учебната 1898/1899 г. когато работи в русенската Девическа гимназия“, разказа експертът. Тя добави, че още с постъпването си в разградското петокласно училище, Трунечек се изявява като извънредно добър учител, независимо от своята възраст – само 22–23 годишен. Урежда кабинет по рисуване. 
Според архивни документи в спомените на гражданите и на учениците си Вацлав Трунечек остава като висок, строен, рус младеж с фини и изискани черти и с артистичен вид. Той бързо се адаптира към новите условия и след приключване на учебните часове отдава свободното си време на гражданите – извънредно общителен, енергичен и услужлив, той е навсякъде, където има нужда от него. От своя страна разградчани, особено младежите, са отворени към всичко ново, посочи Дарина Колева.  
Тя обясни, че голяма е заслугата на Трунечек към читалище „Развитие“ и любителския театър. Той се включва активно в любителската театрална трупа – проектира, изпълнява и монтира на сцената художествените декори за всяка пиеса напълно безплатно. Открива и покровителства талантливите ученици. Под негово влияние израстват известните художници от Разград Никола Ганушев, Никола Маринов, впоследствие професори, Максим Цанков, скулпторът Димитър Хадживанов.
„Трунечек прави твърде много за културното издигане на града. В спомените на неговите възпитаници е отбелязано, че манастирските щампи и икони в домовете на разградчани отстъпват място на репродукциите и цветните рисунки на неговите възпитаници. По този начин той внася част от европейската култура не просто в града, но в бита и ежедневието на гражданите. Възпитава друго разбиране за естетика“, каза експертът.
Колева отбеляза, че Трунечек е сред инициаторите за основаване на разградското гимнастическо дружество „Делиормански юнак” през 1900 г. Става главатар на новосформираното дружество. Сред многото му увлечения е и ловът, като посвещава голяма част от времето си на най-стария спорт. 
„През януари 1902 г. Трунечек си отива твърде млад, ненавършил 38 години. При посещения на ученически квартири той се разболява и след усложнение на болестта умира. За кончината на обичания от всички учител е отбелязано в летописната книга на разградската гимназия: „Починалият на 11 януари 1902 г. Трунечек, спечелил обичта на целия град и на колегите си”“, посочи експертът.
По думите й адаптацията на Трунечек към новите условия вероятно е имала своите неравности. „Въпреки това в продължение на десетилетие той раздава цялата си енергия на Разград, без него не минават никакви обществени и културни събития. Съвременниците му ще напишат по-късно „В кипящия нов живот Трунечек се беше разкъсал из целия културно-интелектуален живот на града”. За всичко това той получава специално място в местната памет. Портретът му, нарисуван от неговия ученик –  скулптура Димитър Хаджииванов, е поставен в салона на читалище „Развитие” сред портретите на най-заслужилите дейци за културното издигане на града. За своя принос той е обявен за почетен член на читалището. За периода 1894–1904 г. в юбилейния сборник на читалището е отбелязано: ”Почетен член има засега само един: Вацлав Трунечек”“, разказа още Колева. Тя добави, че през 1930 г. Разградската дружба в София издава хумористична история на града „Разградска прослава” с автор Николай Икономов. Историята представлява „поглед отгоре” на известни и колоритни личности от града. В тази галерия от образи Трунечек е единствения чужденец и му е отделено значително място. 
„Запазените документи говорят много за срещата на чешкия интелектуалец с жителите на провинциалния град и желанието да се разберат взаимно. Трунечек показва усет за проблемите на местната общност в едно динамично време. Със своите познания, светоглед и личен пример стимулира задвижените вече процеси в града и дава своя дял в модернизирането на просветното дело“, допълни д-р Дарина Колева, главен експерт в Държавен архив – Разград.