Ако имаш две шепи брашно, дай го на майстор питка да ти направи. Това гласи една стара максима, която и в наши дни важи с пълна сила. Само дето майсторите все по-рядко могат да се открият по ред причини. Но още се намират хора със златни ръце, които каквото пипнат, го превръщат в радост за окото и наслада за душата.
Сред тях е шивачката Исмигюл Муртаза, чието ателие знаят всички русенци, които държат всичко по тях или в дома им да бъде изпипано. Търсят я не само да им ушие нов тоалет, но и да преправи някоя дреха, така че да им легне точно по мярка или старото да заблести като ново. Клиентите на Гюла, както обикновено я наричат, говорят за нея със суперлативи, но не само защото е майстор от класа, за когото няма невъзможни неща, но и защото топлата й усмивка и нейната любезност предразполагат дори намръщените посетители. В нея в пълна хармония съжителстват човекът и професионалистът и в това може би е тайната на успеха й.
Жената с име на роза /Исмигюл означава Име на роза/ е
извървяла труден път до съвършенството
Родена в малкото разградско селце Мъдрево, още 13-годишна тя идва в Русе, за да учи занаят в Техникума по текстил. Две години по-късно, едва на 15, започва работа в някогашната чорапена фабрика "Фазан". Понеже е непълнолетна, ръководството първо не я иска, но после склонява и така започва професионалният й път. Тя се оказва амбициозна и докато плете чорапи, завършва средно образование в заводския Професионално-учебен център. След това придобива и средно специално образование в Габрово и навлиза в тайните на технологията на трикотажа. След 10 години в производството Гюла става десенатор на чорапи и започва да измисля шарките им. Така навърта още 10 години в завода. Заради професионалните й успехи в ония години попада на страниците на вестник "Дунавска правда" и в специализирано текстилно списание.
В началото на 90-те години на миналия век, когато промените връхлитат България, и "Фазан" като много други социалистически предприятия започва да издъхва. Затова се налага Гюла да напусне. За разлика от мнозина други обаче тя
остава само един ден безработна
На втория ден жената започва като шивачка в "Съгласие" и бързо се адаптира. Шиенето е занаят, който е в кръвта й. От малка се учи на него, защото баща й е бил шивач, а крушката не пада по-далеч от дървото. Цели 8 години Гюла усъвършенства уменията си.
В бурните години на прехода обаче и нейното семейство изпитва финансови затруднения и един ден тя решава, че ще се пробва да печели в чужбина. Заминава с договор за Израел, за да гледа възрастна жена. И тук късметът й се усмихва, защото попада в еврейско семейство, изселило се от Турция. Майчиният език й помага да установи бързо контакт, но както във всичко друго и тук Гюла е точна и прецизна, което й печели уважението на работодателите й.
Градчето Натаня преобръща съдбата й
Един ден, докато се разхожда в района, в който живее, нашенката вижда шивашко ателие, което привлича вниманието й. Колебае се само миг, преди да се реши да влезе. Вътре открива собственичката - украинската  еврейка от Киев Александра. Руският малко я затруднява, но домакинята любезно й предлага да говори на български, като я уверява, че ще я разбере. Така от дума на дума двете жени се договарят. През свободните часове от ангажиментите си на гледачка Гюла да работи в ателието. Преди да й предложи мястото, Александра, която е бивша учителка по практика в училището по облекло в Киев, я пробва на всички машини. В следващите години от престоя си в Израел русенката работи за Александра и навлиза в тънкостите на шивашкото изкуство и на работата с клиентите. Покрай това усвоява и руския, и иврит.
Когато решава да се завърне в България, Александра я изпраща с голям пакет с всякакви шивашки принадлежности, платове и кройки. Заедно с даровете дава на Гюла и една препоръка, без която днес тя нямаше да бъде толкова популярен майстор в Русе и не би работила за себе си: Като се върнеш в България,
непременно да си отвориш ателие като моето
казала й доволната еврейка. Гюла се усъмнила, че ще може да се справи самостоятелно, но Александра я окуражила: "Ти си готова! Родена си за тази работа!"
Русенската не се колебала повече, обнадеждена от високата оценка, веднага звъннала на сина си да й търси подходящо помещение. Така през 2004 г. отворила първото си ателие на ул. "Христо Г.Данов" в Русе. За свое учудване шивачката бързо спечелила клиентела, която с годините ставала все по-голяма. Смята, че нейната сила е в това, че никога от нищо не се отказва и преди да реже, винаги вижда дрехата в главата си и преценява кое как може да стане. За мене трудна работа в професията няма, споделя жената. Тя не е просто изпълнител, а има идеи, които предлага на клиентите, но едновременно с това се съобразява с техните вкусове и желания.
Гюла разказва, че изцяло се е посветила на работата си и от години става в 5 сутринта, за да се справи с поръчките. Напоследък работи със сина си Муртаза, който е завършил Облеклото със специалност моделиер-конструктор. Той също е много вещ в занаята, но освен че шие, върти и управлението на бизнеса. Благодарение на него днес Гюла има ново модерно ателие на ул. "Кирил Старцев", а поръчките са се умножили, и то от специални клиенти. Шивачката има и дъщеря, но тя не умее да шие. Затова пък се занима с друго, което й приляга. Според Гюла така и трябва - всеки да прави това, което може, и съжалява, че у нас много хора са там, където не им е мястото. Затова тук има толкова завист и не съумяваме да вървим напред и да бъдем щастливи, макар че страната ни е приказна, отсича майсторката.
В момента Гюла и синът й
шият кимона за отбора по Удан кунг фу
С тях спортистите на Тереза Николова ще се представят на състезание в Бургас, а ако спечелят, ще мерят сили на първенство в Китай.
Неотдавна пак двамата със сина й изпипват костюмите на готвачите на ресторант "Опиум", които се класираха на първо място в кулинарно състезание миналата година. Униформите на "Виенска закуска" също са изработени в ателието на Гюла.
Сега имат поръчка за изработка на 3 големи и 6 малки фирмени знамена на земеделски производител от Нова Черна, върху които ще бъде избродиран надписът "Най-добрите фермери. С нами Бог!"
Рокля-пъзел е най-интересното предизвикателство
изработено в ателието на Гюла. Майсторът, който сглобява всеки елемент, за да се получи красивото цяло, е нейният син. Тоалетът е изключително оригинален и труден за изпълнение, но с вещина и търпение младият мъж се справя. И то така, че роклята донася първо място на конкурс по моден дизайн. Моделът е на младата Сези, която учи дизайн във Варненския свободен университет, а Муртаза го претворява в реалност. Оригиналната идея, красивото съчетание от цветове, перфектната изработка и не на последно място чаровната и елегантна студентка, която представя тоалета, журито оценява най-високо и Сези печели стипендия.
Днес бера плодовете на своя труд
казва гордо Гюла, която се радва, че синът й е достоен нейн последовател. Признава си, че след толкова години над шевната машина продължава да изпитва удоволствие от работата си. Споделя, че за нея е важно клиентът да е доволен, нещо, което мнозина все още не разбират. Затова малките сувенири, които доволни клиенти й подаряват в знак на благодарност, стоят на видно място в ателието й. Сред тях е една икона на Богородица. Гюла е мюсюлманка, но казва, че уважава всяка религия, защото за нея важен е човекът.
За разлика от повечето наши сънародници, които непрекъснато се жалват от живота си, майсторката никога не се оплаква. Тя е дълбоко убедена, че с труд, постоянство и коректност няма начин да не успееш. И разказва, че синът й например първо се е занимавал с търговия. През 2008 година кризата ударила и него като много други дребни бизнесмени и той фалирал. Не се отчаял, а погледнал нещата от друг ъгъл и прозрял, че уменията на майка му могат да се обединят с неговите и да родят нещо печеливше. Така се родило новото им общо ателие.