Ако цитираме Нийл Армстронг, първия човек, стъпил на Луната, точно преди 119 години се прави „една малка стъпка за човека, но голям скок за човечеството“. Дори не голям, а гигантски, грандиозен, началото на една революция. Защото на 22 март 1895 братя Люмиер прожектират в тесен кръг първия филм в света, родоначалникът на киното - една фабрика за мечти и индустрия с космически приходи.
Разглезени от модерните технологии,
днес едва ли бихме нарекли прожектирания материал филм, но той си е точно това
макар че трае едва 51 секунди. Заглавието на лентата е „Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време“ и може да се види в интернет на адрес http://www.youtube.com/watch?v=VDnppCDhI9U.
Авторите Огюст и Луи Люмиер ползват патентования година по-рано от Леон Боули кинематограф, в който обаче са внесли значителни подобрения. Братята са родени през 2 години - на 19 октомври 1862 и 5 октомври 1864 и са признати за първите сценаристи, режисьори и оператори в света. С една дума - първите кинаджии.
Окуражени от успеха на „движещите се фотографии“
под каквото име прохожда първият филм, братя Люмиер започват да мечтаят по-смело и на 28 декември 1895 година организират първата комерсиална прожекция. Това става в парижкото кафене „Салон Индиен дю Гран Kафе“ на прочутия „Булевард на капуцините“ французите Огюст и Луи Люмиер правят първата публична прожекция в присъствието на по-малко от 40 души, които плащат точно 33 франка.
На прожекцията са представени десет кратки серии от „движещи се фотографии“, предвождани, разбира се, от „Работници напускат фабриката Люмиер“. Всяка една от лентите е 17 метра дълга и заснетият на нея филм е с времетраене средно по 50 секунди.
Шоуто продължава около 20 минути, а братята започват да пускат по 20 прожекции на ден. В кинопрограмата е включена и първата комедия „Градинарят“, разказваща за неволите на един градинар, който безуспешно опитва да полее градината си заради номерата, които му погажда малко момче. Най-голямо вълнение и
видимо притеснение сред публиката обаче предизвикват кадрите на препускащи срещу камерата коне
теглещи застрашително подскачаща карета.
Така седмото изкуство поема на поход за завладяване на света с 24 кадъра в секунда.
През следващата година братята тръгват на турне, като показват лентите си в Бомбай, Лондон, Ню Йорк и Буенос Айрес. Движещите се фигури стават популярни почти веднага, като най-значително влияние имат „Пристигането на влака на гара Ла Сиута“ и „Производство на кокс“, сочени като първите документални филми в историята на киното.
Постепенно киното започва да расте
а арена за бурното му развитие става Америка. Появяват се емблематични заглавия, раждат се първите звезди, започват да се плащат първите апетитни хонорари...
Според статистиката най-гледаният и печеливш американски филм за всички времена е „Отнесени от вихъра“ от 1939 г. Следват „Междузвездни войни“ (1977), „Звукът на музиката“ (1965), „Извънземното“ (1982), „Титаник“ (1997), „Десетимата коменданти“ (1956), „Челюсти“ (1975), „Доктор Живаго“ (1965), „Книга за джунглата“ (1967) и „Снежанка и седемте джуджета“ (1937).
Класацията за най-важните хора в киното пък се оглавява от „истинския баща на филма“ Лори Диксън, който изобретява кинетофонографа.
След него се нарежда първият кинорежисьор Едуин Портър.
Чарли Чаплин е провъзгласен от експертите за едва трети по важност. На шесто и седмо място са класирани Алфред Хичкок и Уолт Дисни.
Изследователите на киното и досега спорят по въпроса доколко Лори Диксън е „истинския баща на филма“. Това е позицията на американските киноизследователи. Срещу тях винаги се изправят европейските спецове, които държат на французите.
Лентите оказват голямо влияние върху развитието на културата и на този фон е необяснимо, че
Огюст и Луи Люмиер обявяват киното за „изобретение без бъдеще“
а после отказват да продадат патента си на Жорж Мелиес, който има желание да го превърне в индустрия.
Двамата братя започват да се занимават с цветна фотография и през 1903 г. патентоват устройството „Автохром Люмиер“. Компанията „Люмиер“ се превръща в един от най-големите производители на фотографски продукти в Европа.
Идеята за организиране на филмотечното дело се ражда само три години след първата прожекция на братя Люмиер. През 1898 г. полският фотограф и кинооператор Болеслав Матушевски развива идеята за създаване на киноархиви. Първите национални киноархиви са учредени едва през 1935 в Лондон и Ню Йорк, а през 1936 - във Франция. Тези три организации заедно с Берлинския държавен филмов архив през 1938 образуват Международната федерация на филмовите архиви - ФИАФ.
Всяка институция си има история. Дори когато тя самата колекционира история. А историята обича фактите и датите. За съжаление
Българската национална филмотека разполага с малко документи за своето създаване
Както все още се спори за годината на производство на първия български игрален филм „Българан е галант“ на режисьора Васил Гендов (1910 или 1915), така и точната дата на създаването на филмотеката е различна в спомените на хората работили в нея. След национализирането на филмопроизводството у нас през 1948 е създаден Държавен музей на киното. Началото му е поставено отново от пионера на българското кино Васил Гендов. Той прибира филмовите копия от киномрежата, от национализираните киноразпространители, издирва и съхранява плакати, фотоси и материали за историята на киното ни. Филмовият архив започва със 154 седмични кинопрегледа, 117 късометражни филма, повечето заснети от чужди оператори, 15 български игрални филма, 500 чужди игрални филма и около 550 документални и научнопопулярни български.
Двамата братя и златната кокошка
Братята Огюст Мари Луи Никола (1862-1954) и Луи Жан (1864-1948г) са родени в Безансон, но от малки живеят в Лион. Баща им притежава фотографско студио и двамата бъдещи изобретатели работят за него. Огюст започва да помага като управител. Луи се заема с физика, а заниманията му в тази посока се оказват доста ползотворни и допринасят за подобрения във фотографските процеси. Една от новостите, които той открива, е заснемане на движещ се образ. Огюст и Луи Люмиер (на френски lumiere означава светлина) се заемат с кинематографията след като баща им се пенсионира през 1892 г., но недооценяват откритието си и не развиват тази истинска златна кокошка. Въпреки това са признати единодушно за основателите на киноизкуството и името им завинаги остава свързано с големия екран. Той пък предхожда друга революция, в която двамата французи косвено имат пръст - това е телевизията, която просто е нов начин за излъчване на „движещи се фигури“, включително и в реално време.
По материали от интернет