Той е писател и журналист, виден представител на Просвещението. Пише памфлети, сатири, есета по политически, икономически и социални проблеми, документална проза. И едно от произведенията му го прави безсмъртен. Това е Даниел Дефо, роден като Даниъл Фоу, от чиято кончина днес се навършват близо три века - 293 години.
Даниел Дефо е роден през 1660 г. в семейство на занаятчии. Баща му Джеймс Фо е суров пуританин, който смятал, че най-доброто място да се образова неговият наследник е духовната семинария. Синът му обаче получава много добро образование в академията на Чарлс Мортън. Даниел усвоява практически знания по история, математика, география, френски, италиански, испански, латински и гръцки. Образованието го подготвя да се присъедини към редиците на църквата. Но проповедническата дейност му е чужда и през 1685 г. той решава да се заеме с търговия - става фабрикант на чорапи, посредник е за износ на платове и внос на вино, собственик е на тухларна фабрика. Дефо много обича търговията и пише безброй есета и памфлети на икономическа тема.
През 1684 г. Даниел Дефо се жени за Мари Тюфлей, дъщеря на търговец. Двамата имат 8 деца, от които 6 оцеляват, а бракът им продължава 47 години, но е изпълнен с много трудности, заради постоянното отсъствие на Дефо, многото му пътувания и нестабилното му материално положение. Година след сватбата си Дефо участва във въстание срещу католическия крал Джеймс II.
Криейки се като беглец в църковния двор, след като въстанието е потушено, той вижда името Робинзон Крузо, издълбано върху камък
и по-късно дава това име на най-известния си герой.
През 1692 г. Дефо загубва богатството си, а 3 години по-късно постъпва на държавна служба - изпълнява възложени задачи, пътувайки до Шотландия. По това време има движение за обединяване на Англия и Шотландия, което е неправилно разбрано от шотландците, а задачата на Дефо е да им го обясни. По-късно работи и като таен агент и журналист, пишейки изобличителни памфлети срещу феодално-монархическата и църковна реакция.
През 1703 г. Дефо е осъден да бъде привързан на позорния стълб и на затвор, именно заради един от тези памфлети, чието име е „Най-краткият начин за справяне с несъгласните“. Дефо е
първият човек, привързан на позорния стълб, който след това се превръща в национален герой
След излизането си от затвора Дефо получава шанс да започне всичко отначало и издава вестник „Преглед на френската дейност“, който е свързан с въпросите в Европа. Със статиите си в областта на историята, географията, икономиката, педагогиката, медицината и други теми Дефо става един от основоположниците на английската журналистика. Той въвежда популярното есе, уводната статия, интервюто - жанрове, без които не може нито един вестник.
Дефо е бил търговец, фабрикант, застраховател на кораби, затворник, войник, шпионин, беглец. Но най-вече велик писател, защото чрез творбите си е добил световна популярност.
Даниел Дефо има над 250 публикации. Първата му важна публикация е през 1698 г., а 
известността му започва през 1701 г. с написването на поемата „Чистокръвният англичанин“
в която защитава Уилям III и осмива претенциите на аристокрацията за чистотата на английската кръв. Когато наближава 60-те си години, Дефо започва да пише романи. През 1719 г. публикува романа, който му донася най-голяма известност - „Животът и чудните приключения на мореплавателя Робинзон Крузо“. Успехът е изумителен и авторът издава две продължения - „Следващите приключения на Робинзон Крузо“ и „Сериозни мисли, премислени от Робинзон през течение на целия му живот“, но те не достигат популярността на първата книга.
Други романи, чиито герои предизвикват по-сериозен интерес, са „Мол Фландърс“ (1722) - история на самотна жена от Лондон и крадец, „Капитан Сингълтън“ (1720), „Полковник Джак“ (1722), „Роксана“ (1724), в чиято основа е вплетена съдбата на индивида, който трябва да оцелее сред враждебно настроеното към него общество, не по-малко жестоко от природата.
Добил слава на талантлив писател, Дефо умира в самота, далеч от семейството, криейки се от преследващите го кредитори.
На български език са преведени само три от романите на Дефо - „Робинзон Крузо“, „Мол Фландърс“ и „Дневник на чумавата година“. Ще се спрем накратко на всеки от тях. 
„Робинзон Крузо“
Романът на Дефо „Робинзон Крузо“, с оригинално заглавие „Животът и необикновените приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от Йорк, прекарал 28 години на безлюден остров край бреговете на Америка близо до устието на великата река Ориноко, след като претърпява корабокрушение, в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказ за по-нататъшното му необикновено избавление от пирати, описани от него самия“, е написан в края на петдесетте му години. В него той разказва за историята на един корабокрушенец, който попада на безлюден остров и прекарва там двадесет и осем години от живота си.
Като матрица писателят използва популярната евангелска притча за блудния син, но в своята интерпретация той поставя акцента не толкова върху „завръщането“ на разкаялия се грешник в лоното на семейството, колкото върху драматичното изстрадване на познанието за добро и зло, върху превъзмогването на егоистичното у човека и поемането по пътя към усъвършенстването на духа, по пътя към Бога, за когото в Евангелието на Йоан се казва: „Аз съм пътят, и истината, и животът“ (Йоан 14:6). Заспалата съвест се пробужда и се превръща във вътрешен морален критерий, сякаш записан от Бога в човешкото сърце.
Освен като приключенско четиво, произведението на английския писател може да се чете и като ярка манифестация на просвещенските идеи за личност и общество. Чрез образа на моряка Робинзон се утвърждава ролята на труда като основно благо за човека и като средство за извисяване до Бога. Територията на острова става необозрима територия на духа, в която действат нови понятия за добро и зло, ориентирани към неограничените възможности на разума и духа на свободната от социални ограничения личност. Човекът е видян като творец - той създава света такъв, какъвто го иска, дори променя себе си, воден от прозренията на просветителския морал и възпитание.
Интересно и повече логично, отколкото парадоксално, е тълкуването на „избавлението“, към което се стреми Робинзон, от собствената му гледна точка. Героят пренарежда целите си. Желанието му да се освободи от бремето на принудителната самота се измества от копнежа душата му да се избави от гнетящата я вина. Дошло е времето корабокрушенецът да приеме „избавлението от греха като неизмеримо по-голяма благословия, отколкото избавлението от страданието“ (Дефо 2001: 91) - разбиране, което Даниел Дефо не оставя без разяснение.
Пробудилата се съвест у Робинзон му помага да разграничи в ценностно отношение двата свята - този, в който е живял преди корабокрушението, и този, който създава сам на острова. Християнските добродетели, извлечени от евангелския текст, стават огледало, в което се отразява порочността на „стария“ свят, отблъснала завинаги прогледналия за доброто човек.
Предполага се, че романът се основава отчасти на историята на шотландския корабокрушенец Александър Селкърк, който прекарва четири години в островите Хуан Фернандес, но това не съответства на детайлите на разказа на Дефо. Островът, на който е живял Селкърк, по това време се е наричал Mas a Tierra (По-близо до земя) и доста по-късно, чак през 1966 г., е преименуван на Робинзон Крузо.
Друго предположение за написването на този роман се смята вдъхновението на Дефо от латинския или английския превод на книгата от арабския мюсюлмански полимб Ибн Туфяйл, известен като „Abubacer“ в Европа. Латинското издание на книгата носи заглавието Philosophus Autodidactus (на български: „Самоук философ“), като главният герой в нея също прекарва няколко години отделен от обществото на безлюден остров.
„Дневник на чумавата година“ (1722)
„Дневник на чумавата година“ не е документално четиво. Даниел Дефо е на пет години по време на разразяването на Голямата чума (1665-1666 г.), но фактите и случките, описани в книгата, са от първо лице, наистина живяло по време на чумата в Лондон. В увода на книгата се споменава, че творбата е едно от малкото псевдоисторически творби, които се приемат за достоверни сред историческите кръгове.
Съществуват спорове относно източника на информация в романа. Действията се приписват на лице с инициалите Х.Ф. и докато самият Даниел Дефо е невръстен по време на събитията, които описва, неговият чичо Хенри Фоу живее и, предполага се, води обстойни дневници за живота си в Лондон в разгара на епидемията.
Днес е прието, че „Дневник за чумавата година“ се базира именно на тях, което придава на книгата достоверност. Поради тази причина описанията на живота и порядките в Лондон и Англия през XVII век са достоверни и правдоподобни. Разбиранията на хората от XVII век и техните методи за борба със заразата и нейното лечение са описани подробно и в детайл: хората са нямали представа, че заразата се разпространява с ухапванята на бълхите, живеещи по плъховете, а не във въздуха чрез зловонни миризми. Лечението на заразените е описано като процес чрез разяждане с киселини или срязване на отоците по тялото на нещастните болни, за да изтече гнойта. Тези манипулации са изпълнявани без упойка. Като най-честото облекчение и утеха на болните е посочена религията.
Книгата е често сравнявана със знаменития дневник на Самюъл Пийпс, който подробно обсъжда живота в Лондон от същата епоха и е писан по време на описаните събития. Творбата на Дефо обаче е значително по-детайлна, тъй като се спира на седмични статистика на смъртни случаи, хроники за отделни квартали и дори частни домове. Хрониката му е значително по-структурирана, систематизирана и е плод на по-късно проучване от страна на автора.
„Мол Фландърс“ (1722)
През 1722 г. Дефо създава пикаресковия роман*, насочен към изкуплението - материално и духовно - „Мол Фландърс“. В него се разказва за една самотна жена, родена в Нюгейт, която през разнообразния си живот, продължил шест десетилетия, без да се смятат детските й години, дванадесет години е държанка, пет пъти - съпруга (от които един път на собствения си брат), дванадесет години крадла, осем години заточеница във Вирджиния и накрая покаяла се, забогатяла, заживяла честно и умряла в разкаяние.
Написан според нейните собствени спомени - тя се ражда в тогавашния лондонски затвор Нюгейт, изоставена и отгледана от цигани. След това попада в приют и изведнъж й провървява, като една дама от висшето лондонско общество я приютява и започва да се грижи за нея. Един от синовете на тази дама я прелъстява и това според нея и тогавашното мислене е грях, който съсипва живота й. Оттук започват неспирните й неволи...
Движещата тема не е в различните любовни похождения и приключения на героинята, а се намира в доста по-прозаична причина. Въпреки че Мол се бори с морала на някои от действията и решенията си, загрижеността й към религията заема сравнително голяма част от нейната история. Също като Робинзон Крузо, в края тя се покайва.
„Мол Фландърс“ играе ключова роля в развитието на романа, тъй като оспорва общото възприятие на женствеността и ролите на половете в британското общество от 17 век.
По материали от интернет
* Пикаресковият роман е жанр в художествената проза, описващ приключенията на странстващ герой от по-ниските обществени прослойки, който чрез своето хитроумие оцелява в едно корумпирано общество.