Комисията по енергетика и Комисията по околната среда и водите в Народното събрание приеха на съвместно заседание Проект на Решение за подкрепа на предложената от Министерския съвет актуализирана Пътна карта за климатична неутралност на Република България, № 49-454-02-88, внесено от Делян Добрев и група народни представители на 22.04.2024 г.
В мотивите се припомня, че с решение от 26 януари 2024 г. Министерски съвет предлага на Народното събрание Пътна карта за климатична неутралност, базирана на доклада по т.1. с Решение номер 618 на МС от 2023 г. и актуализирана с решение номер 702 на МС от 2023 г.
Пътната карта представя по периоди целевите мерки и политики, както и ключови етапи от развитието на електроенергийния сектор, с отчитане на развитието на други ключови сектори на икономиката.
В текста на актуализираната пътната карта е записано, че до 2026 година се предвиждат да се реализират политики за пълна либерализация и въведени дългосрочни договори за ВЕИ. Освен това се предвижда насърчаване на общностите за възобновяема енергия и произвеждащите потребители на електроенергия. Дотогава се очаква да бъдат въведени нови ВЕИ мощности от 3500 мегавата (MW), с което ВЕИ мощностите ще достигнат до 5200 мегавата, както и на системи за съхранение (батерии) от 1000 мегавата.
В актуализираната пътна карта се предвижда още до 2030 г. да се изпълнят мерки за енергийна ефективност и децентрализирано производство на електрическа енергия, включително и чрез финансово подпомагане. Тогава трябва да се изпълнят и мерки по рекултивация на мините. До 2030 г. трябва бъдат инсталирани 7500 мегавата ВЕИ мощности, както и офшорни вятърни електроцентрали (ВяЕЦ). Предвижда се да има батерии за 1600 мегавата. По повод въглищните мощности в документа се напомня, че Министерският съвет се е ангажирал да не ограничава дейността на въглищните централи, ако те работят на пазарен принцип в съответствие с европейското и национално законодателство и с решението на Народното събрание от 4 октомври 2023 г.
До 2035 г. се предвижда ВЕИ мощностите да станат над 10 000 мегавата, а мащабните офшорни ВеЕЦ – 1500 мегавата. До 2035 г. може да бъде поддържан капацитет от 1 гигавата мощности, използващи лигнитни въглища като стратегически резерв за обезпечаване на критичните нужди за осигуряване на националния електроенергиен баланс. На основа на изводите на Доклада на Комисията за енергиен преход, крайната дата за постепенно преустановяване на използването на въглищата е 31 декември 2038 г., се посочва в пътната карта. 
По време на заседанието Искра Михайлова от парламентарната група (ПГ) на "Възраждане" каза, че се опасява, че предложената актуализирана пътна карта е свързана с предстоящите избори. Тя изтъкна, че от ПГ на "Възраждане" няма как да подкрепят пътна карта, която "буквално е възвърнала всичко, за което енергетиците са протестирали да отпадне".
Драгомир Стойнев от ПГ на "БСП за България" попита кое налага тази спешност за приемането на пътната карта. Той допълни, че в предложения вариант се предвижда използването на много офшорен вятър. Стойнев подчерта, че ПГ на "БСП за България" са категорични за цялостно преразглеждане на Зелената сделка и няма как групата да подкрепи това предложение.
Председателят на парламентарната Комисия по енергетика и депутат от ПГ на ГЕРБ-СДС Делян Добрев посочи, че по отношение на офшорния вятър все още няма закон. По отношение на бъдещето на въглищните централи, пак законите в България са тези, които определят политиките в страната. Той даде за пример, че във втора точка на днешното заседание се отлага либерализацията на електроенергия с една година, а с трета точка се гарантира поне с още 5 години бъдещето на Маришкия басейн, защото комисията ще гласува предложение Министерският съвет да предоставя по 200 млн. лева годишно за рекултивация.
В крайна сметка Комисията по енергетика прие проекта на актуализирана Пътна карта за климатична неутралност на Република България със 17 "за" и 6 "против", а Комисията по околната среда и водите - с 12 "за" и 5 "против".