19-годишният състезател на „Локомотив“ /Русе/ Валери Великов спечели бронзов медал за България на европейското първенство за аматьори по свободни боеве в Санкт Петербург. Малцина всъщност знаят, че Валери е издънка на спортна фамилия - дядо му Валентин Петров е известен далеч извън пределите на нашия град емблематичен треньор по джудо, а баща му Владимир Великов е преподавател и наставник на джудисти в Спортното училище.

- Валери, в семейство като твоето вероятно е нямало как да станеш цигулар или адвокат?
- Така е. Беше естествено да се занимавам с джудо покрай дядо си и баща си. Учих в Спортното училище от 6 до 12 клас, а сега съм студент в Русенския университет, специалност „Кинезитерапия“. Като джудист спечелих всичко в моята категория за България, а в самбото имам две титли от международни състезания. 
- Как се стигна до дебюта ти в свободните боеве?
- В „Локомотив“ наблягаме основно на джудото и самбото. Валентин Симеонов-Ларсона, наш съгражданин и специалист в ММА, ми предложи да опитам преди време. Помислих, пък и е известно, че техниката на борците и джудистите е основополагаща в спецификата на свободния бой. Имах закалка и от бойното самбо. Така се качих на ринга за първи път през миналата година, когато Русе беше домакин на гала от веригата „Максфайт“. Излязох и победих с ключ. До европейското в Санкт Петербург този двубой бе единствен за мен в свободните боеве.
- А как попадна в националния отбор за аматьори?
- Доколкото разбрах, Валентин Симеонов е имал разговор със сeлекционера на държавния тим Теодор Карастоянов и му е подсказал, че аз мога да бъда част от неговата селекция. Карастоянов ме покани, бяхме на лагер в Бургас, след което заминахме за Русия.
- Колко мача изигра на ринга в Санкт Петербург?
- Четири. Спечелих три, загубих по точки само двубоя си с узбек. Интересното бе, че преди първенството се появиха едни руснаци, които ми предложиха да се бия срещу техен представител в турнир от авторитетната верига „М1“. Не знаех абсолютно нищо за съперника си, научих после, че професионалните му победи са 35. В крайна сметка предпочетох да се концентрирам върху европейското.
- Как дядо ти Валентин гледа на новото ти бойно увлечение?
- Той ми помага и ме подкрепя. Държи да се развивам и е полезен с опита си в джудото. Баща ми също ми помага със съвети и практически тренировки.
- Да, но нали свободния бой не е само джудо?
- Така е, затова тренирам и с боксьора Иво Йорданов.
- Кога ще е следващата ти среща на ринга?
- Русе ще бъде домакин на 24 ноeмери на голяма гала по свободни боеве. Аз ще участвам, а мой съперник ще е Марчо Гарнизов от Варна. Надявам се, че отново ще запиша победа.
- Да смятаме ли, че вървиш към тотална преориентация в ММА?
- Не, в никакъв случай. Няма да загърбвам по никакъв начин татамито. Джудото и самбото са емблема на нашия клуб „Локомотив“.