Работодателските организации в здравеопазването отказват преговори за сключване на нов Колективен трудов договор (КТД) в отрасъла. Това съобщиха от КНСБ. Работодателските организации са представени от Националното сдружение на общинските болници в България, от Националното сдружение на частните болници, от Асоциацията на университетските болници и от Българската болнична асоциация.
За днес беше предвидено заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в здравеопазването. Предишното заседание, което беше насрочено за 10 април 2024 г., също не се състоя заради отсъствието на работодателските организации, посочиха още от КНСБ. Отказът води до нарушаване на Закона за здравно осигуряване, на Закона за лечебните заведения и Националния рамков договор, и ощетява всички работещи в здравеопазването.
От синдиката се обръщат към министъра на здравеопазването и към председателя на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в здравеопазването да вземат мерки за възстановяване на социалния диалог и подписване на КТД в отрасъл „Здравеопазване“. Ако се наложи, КНСБ ще потърси съдействие от министър-председателя и от международните организации, в които членува, допълниха от синдиката.
Не участвахме в двете заседания – на 10 април и днес, защото в края на март поискахме от КНСБ и КТ “Подкрепа“ да имат общо становище, да ни предоставят анализ на изпълнението на досегашния КТД, да се водят стриктни протоколи на заседанията, които да се предоставят на всеки участник в него, поискахме и мотиви и оценка на въздействието на предложените нови нива на основните заплати в проекта на КТД, каза за БТА д-р Неделчо Тотев, председател на Националното сдружение на общинските болници в България. По думите му, за да се възстанови социалният диалог, трябва да се спазят тези предложения. На последното заседание на Отрасловия съвет от Министерството на здравеопазването (МЗ) посочиха, че от над 180 държавни и общински болници, малко над 40 са успели да достигнат до основните заплати, заложени в сегашния КТД, допълни д-р Тотев. По думите му увеличението на стойностите на клиничните пътеки е средно с 8-10%, а предвиденото увеличение на новите основни заплати в проекта на КТД е с 25-30% спрямо досегашния КТД, добави той. Към това становище се присъединяват и от Асоциацията на университетските болници, допълни д-р Тотев.
Мотивите за предлаганите увеличения на основните заплати не бяха подкрепени с данни за изтеклия период, каза за БТА адв. Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация. По думите ѝ не може да се взимат толкова отговорни решения, ако липсва анализ. На предходно заседание на Отрасловия съвет поискахме от Министерството на здравеопазването анализ и оценка на въздействието, но все още не са ни представени, допълни Димитров. Болниците имат специфичен начин на работа, финансирането е по клинични пътеки и ресурсът е ограничен, каза още тя. Това не е бойкот, а изчакване на анализа от МЗ, добави Димитрова.
През февруари тази година НЗОК и Българският лекарски съюз постигнаха консенсус налагането на санкции за болници, които не са достигнали основните заплати, заложени в КТД, да започне от юни 2024 г.