Камерен летен театър за сценични изкуства в Русе. Звучи толкова хубаво и толкова приляга на града, който претендира (с право!) за културна столица на държавата в по-далечно и по-близко минало. 
Една прекрасна модерна сцена, която би могла да стане нов център на изкуствата, може да изпълни едновременно няколко задачи, може да оживи културния живот в града, като заедно с това ще върне хората към едно историческо място, заредено с пластове културна принадлежност. Става дума за нова сцена с над 200 зрителски места в пространството на разрушената сграда на паметното за Русчук Ислях хане. Идеята е професионално разработена от арх. Венцислав Илиев, като са взети под внимание всички възможни детайли, които в съвкупност правят бъдещото ново театрално пространство впечатляващо и адекватно на съвременните изисквания. Трябва да се подчертае, че всички елементи на новия летен театър са педантично вместени в планировъчните и височинни параметри на отдавна несъществуващото Ислях хане.  
Идеята възниква през 2021 година. Ако някой е забравил, ще припомним, че това е времето, когато артистите от драматичния и кукления театър и от операта бяха изпаднали в ступор поради невъзможност да правят това, което могат най-добре - 
да играят на сцена и да усещат съпричастието на публиката
Това бяха онези тегави и безнадеждни месеци на тотална карантина заради коронавируса, който не само затвори хората по домовете им, но и лиши напълно артистите от шанса да работят.
В началото на лятото след първата „затворническа“ година на Ковид 19 в България русенските артисти се опитаха да намерят начин да се върнат при своите публики. Като начало театърът и операта успяха да се договорят да превърнат двора на легендарната някога Първа мъжка гимназия в импровизирана сцена. Само че след първоначалните уговорки внезапно директорът на това общинско училище отказа да пусне в двора си артистите, като дори не си направи труда да аргументира смислено отказа си. А пък Общината, която е собственик и принципал на въпросното училище, намери за най-разумно да свие знамената, да не търси убедителни контрааргументи и да не води главоболни разговори с школския директор.
Беше намерено обаче бързо и лесно решение за оперните представления - на Ларгото пред операта взеха да се подреждат столове, които се ограждаха с въженца, и това малко помпозно беше наречено „летен оперен фестивал“. Така най-запалените меломани получиха възможност да си купят билети и да гледат на площада „Аида“ и „Кармен“, а извън въженцата още толкова русенци сядаха по пейките и също гледаха напълно безплатно спектаклите, като в повечето случаи виждаха повече от седналите на редовете след първия - ясно е, че площадът няма нужния лек наклон, осигуряващ видимост.
Успоредно с това още 
след първите „фестивални“ изяви заваляха възражения от обитатели на кооперациите наоколо 
- освен щастливците, които гледаха представленията от „ложите“ на балконите си, там е пълно и с хора, за които Верди и Моцарт са не просто чужди думи, а истинска обида за личните им музикални предпочитания.
В същия този „затворен“ период Кукленият театър, който в последните няколко години се превръща в истински театър с иновативните си и талантливи и сърцати спектакли, също трескаво търсеше варианти за излизане от кладенеца на ковидната криза. И намери може би най-сполучливия. Така през септември 2021 година куклениците получиха разрешение от Общината да използват терена на разрушеното четвърт век преди това Ислях хане и там да разположат открита сглобяема  сцена.   
Оказа се, че това иначе добро намерение поражда редица проблеми при неговото реализиране, казва арх. Венцислав Илиев. За да се стигне до мечтаната от Кукления театър временна сцена, задължително на мястото на сега съществуващата каменна стена, която е в аварийно състояние, трябва да се изгради нова подпорна стена откъм улица „Княжеска“, трябва да се направи нова вертикална планировка на площта, да се решат куп проблеми с изграждането на сглобяема сцена и още ред други подробности, които налагат инвестиции, с каквито Кукленият театър не разполага в скромния си бюджет. Това прави неосъществимо временното ползване на общинския имот по начина, предвиден в договора. 
Инициативата за временна сезонна сцена обаче породи по-креативна идея за трайно оползотворяване на терена, като там бъде построен постоянен Камерен летен театър за сценични изкуства, казва арх.Илиев.
Не съм сигурна дали в Русе има друг специалист, който да познава това пространство така, както го познава Венцислав Илиев. Като млад архитект през 1986 г. той получава задание да проучи всичко, свързано с тогава все още съществуващата сграда на Ислях хане и да разработи нейния ремонт и реконструкция за превръщането й в щабен център за управление на Военното окръжие на отсрещната страна на улицата. По онова време сградата е пустеела и след детайлно проучване и проектиране, консултирано с министерствата на отбраната и на културата, през април 1987 г. започват строителните работи. Скоро след това обаче идва нареждане от Общината всичко да спре, тъй като според строителите сградата била опасна и имало риск да се срути. Според архитекта и инженера-конструктор обаче опасенията са били абсолютно неоснователни и преекспонирани. По този начин 
още тогава е пропусната възможността Ислях хане  да бъде укрепен и да се запази 100% от неговата автентичност
През юли същата година - 1987-а, пристига писмо от Националния институт за паметниците на културата с императив сградата да се „демонтира“ и да се построи наново! От това разпореждане няма последващи действия и тя остава на произвола на съдбата.
Арх.Илиев припомня: „Ислях хане е една емблематична сграда, построена през 1865 година, тя е може би първата обществена сграда в Русе с европейски облик. Известна още и като „Старата община“, тя беше изоставена и полусъборена през далечната 1987 година и окончателно премахната 9 години по-късно, през 1996 година, отново с неубедителния претекст, че представлява опасен строеж. Повече от век този обект на нашето историческо и културно наследство, издигнато в непосредствено съседство с княжеската резиденция, сега сграда на Държавен куклен театър Русе, е бил хотел, театър, ресторант, община и ученическо общежитие. В салона на Ислях хане са се изнасяли концерти и са се провеждали градските балове след Освобождението. През 1871 г. с разрешение на турската управа 
там е изнесено представлението на пиесата „Изгубена Станка“ като първа изява на „русенското театро“
Актьори са били ученици и младежи - бъдещи участници в национално-освободителното движение. И така  тази сграда, изпъкваща с по-нетрадиционна архитектура на фона на мюсюлманските минарета и едноетажни жилищни постройки, е била първият културен център в столицата на Дунавския вилает по времето на Мидхат паша, а по-късно и средище на зараждащото се буржоазно общество в най-големия град в Княжество България след 1878 година“.
Запознат твърде добре с историята на Русе, с културните процеси и градските забележителности, натоварени с емоционален заряд и пориви към европейско величие, арх.Венцислав Илиев, който трепетно се отнася към изкуството и достойното място на родния му град в него, вижда в идеята за нова сцена много смисъл, подтекст и шанс за завръщане към истинските ценности. В своята обяснителна записка за камерния летен театър за сценични изкуства, той посочва: 
„Разполагането на лятна сцена с прилежащите й анекси в ареала на сгради от архитектурното наследство отговаря на предназначението на терена, записан в кадастралната карта като имот с „обществени функции“. В непосредствена близост до бившето Ислях хане се намира забележителната каменна сграда на Княжеската резиденция, в съседния западен имот е разположена изящната къща на търговеца Иван Стоянов - проект на Фридрих Грюнангер, а от южната страна на улицата се издига внушителният обем на бившия хотел „Европа“. Недалеко се забелязва покривът на църквата „Свети Николай“ и извисяващият се в небето шпил на католическия храм „Свети Павел от кръста“. В културно-исторически план наситената с традиции обществена среда е напълно адекватна на идеята за включване in situ на една пространствена структура, каквато по същество представлява откритият градски театър. Построяването на ново съоръжение с културна насоченост би представлявало интересен и нетрадиционен опит за частично оживление на улица „Княжеска“ и жест към културните традиции на Русе“.
Арх. Илиев е разработил удивителен проект за камерна театрална сцена
Това е универсална камерна сцена, на която могат да се изиграят всякакви спектакли. Предвидена е възможност за т. нар. горна механизация - добре познатите на артистите театрални „чиги“, които дават възможност за промяна на декора във височина. Сцената е разработена съобразно универсалните изисквания и съдържа всички компоненти на традиционното сценично пространство, сценичният отвор ще бъде снабден с устройство за затваряне и изолиране от околното пространство, когато сцената не се ползва. Зрителното пространство е предвидено за 238 седящи места, в това число и с места за хора с двигателни пробеми. Санитарни възли, касов възел, складово пространство и всичко необходимо за работата на такъв камерен комплекс са включени в проекта. Стълбища, рампи, алеи в пространството около театъра, осветление ще дооформят комплекса, а освен това би могло да се определи място за тематична обемна пластика и табло с историята на Ислях хане, смята архитектът. Входът ще бъде откъм „Княжеска“, където е бил и входът за Ислях хане, като авариралата каменна стена ще бъде заменена с нова бетонова стена, в която ще бъдат вградени част от запазените каменни квадри, с което ще се внесе усещане за автентичност.
„В настоящото проучване е приложен метод, близък до съвременните режисьорски концепции, използвани при модерни сценични постановки на класически театрални и оперни произведения. В този смисъл е направен опит посланията на изчезналата сграда да бъдат съхранени и пренесени във времето, но в превод и интерпретация, съответстващи на духа на XXI век.
Архитектурният образ на летния театър е открит и приветлив, в контраст с интровертния и донякъде мрачен характер на Ислях хане. Контрастът е търсен умишлено, за да се подчертае, че чрез прилагането на изразни средства, различни от традиционните, може да се постигне връзка между минало и съвременност, без да се търси пунктуално възпроизвеждане на първообраза. Или казано по друг начин, основната идея е връщането на театъра на това място, т.е. връщането на Genius loci (Духа на мястото), излетял в пространството и времето след безвъзвратното унищожаване на сградата
символ на историята и културата на града“, казва арх. Венцислав Илиев.   
Тази прекрасна идея, която ще осигури пространство за камерни и моноспектакли, камерни концерти, рецитали, би могла да се реализира за четири-пет месеца, казва той. Нужни са обаче два задължителни елемента: пари и разрешение от Националния институт за недвижимото културно наследство. Според него необходимите средства са около един милион и половина без ДДС. А разрешението от НИНКН трябва да дойде заедно с отмяната на решението на същия институт да бъде построено наново Ислях хане в същия вид, в който е било преди век и половина. Защото това е било условието, поставено от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) при разрушаването на сградата. 
„Никой не може да те спре да разрушиш нещо, което имаш. Но да изградиш наново абсолютно същото - това  носи големи рискове, тъй като крайният резултат може да бъде несполучлив, каквито примери има в изобилие, не само у нас. Аз не споделям идеите за пунктуалното възстановяване на изцяло съборени и унищожени сгради. Губи се „ароматът“ на първообраза, изчезва автентичността. Получава се някаква имитация, някаква приблизителност, която просто няма как да бъде идентична с оригинала. Не бих искал и тук да се случи това, което стана при „възстановяването“ на базиликата в Плиска - с бетоновите блокове, което изглежда и гротескно, и обидно. А това, което предлагам и в Кукления театър приеха с възторг, е шанс историческото място да живне. Да припомняме ли, че на мястото на разрушената през 1789 година Бастилия 
парижани не възстановиха „оригиналната Бастилия“, а построиха нова оперна сграда, която нарекоха „Опера Бастий“
И така - идейният проект е готов, остава най-трудното: да се убеди традиционно консервативния НИНКН да промени решението си отпреди десетилетия и да анулира изгубилото смисъла си условие да се вдигне на „Княжеска“ „старото“ Ислях хане. Неговият смисъл и апогей е бил тогава, през 19 век, когато е бил средище на културата по времето на Мидхат паша, днес пунктуалното му значение е изпразнено от съдържание - но би могло мястото да получи нов смисъл, съзвучен с историческия, убеден е арх. Илиев. 
През октомври 2022 година Община Русе е изпратила  проектната документация в НИНКН, два месеца по-късно оттам изискват още материали, които са изпратени през декември същата година. И оттогава - ни вест, ни кост. 
Общинската управа би могла да прояви интерес и да се обърне към НИНКН - и да представи и свои аргументи в полза на проекта за камерна театрална сцена на мястото на някогашното здание на първата театрална постановка в Русе. Това едва ли иска кой знае колко усилия и капацитет - особено ако някой си направи труда да вникне в идеята и заедно с това да прозре, че всъщност реализирането на този проект би бил единственият за последните няколко десетилетия напоследък строеж на културен институт в „Малката Виена“ и единственото реално създаване на конкретно артистично пространство, от което Русе има огромна потребност. 
На фона на културните територии, които губим безвъзвратно, може би си струва някой, от когото зависи, да прогледне и за хората на изкуството и да се пребори с НИНКН в името на нови награди „Икар“, които възторжено да приветстваме, и на нови радости за артистите и публиката. Русе го заслужава със сигурност.

Първият гранд хотел в България
посреща дипломати и короновани особи

Ислях хане е първият хотел в България, който е бил наричан „гранд хотел“. Той е бил построен на улица „Консулска“ - името й подсказва, че точно там са били сградите на дипломатическите представителства на чуждите държави, с големия брой на които през 19 век Русе много се гордее. Хотелът е посрещал политици, дипломати, пътeшественици, търговци, а след Освобождението княз Александър Батенберт посреща там гостуващи короновани особи. 
Строежът на сградата е бил завършен в края на 1865 година, а официалното откриване на хотела е било на 6 януари следващата година, като в него е имало и изискан за времето ресторант. Идеята на построяването е била хотелът да носи сериозни приходи, които да подпомагат построеното преди това сиропиталище със същото име, където деца са усвоявали умения и различни необходими за обществото занаяти. През първите осем месеца от съществуването на хана обаче надеждите за добри печалби не са били осъществени и властите решават да го отдават под наем. Първият наемател е италиански предприемач, който на 13 септември 1867 г. сключва петгодишен договор. Още през първата година наемът възлиза на 25 хиляди гроша (близо 6 пъти повече от приходите на хотела преди това), а през петата година вече е 42 500 гроша. 
В хотела се организират балове, концерти, уроци по европейски танци и театрални представления. Тук русчуклии ръкопляскат на популярната драма „Многострадална Геновева“, а скоро след това и на „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников. Често са гостували музиканти и певци от Европа. 
След Освобождението Ислях хане продължава да играе ролята на знаково място за приеми и официални събития. В чест на княз Александър Батенберг се организират балове, тук туй посреща шведския крал Оскар II, сръбския Милан Обренович, румънския крал Карол I. При гостуването на княз Батенберг в Ислях хане стопани на хотела вече са унгарският сладкар Коста Гараш и снаха му Терезия Гараш, съпруга на брат му Йохан (Иван) Гараш, който пък отваря пекарна. Семейство Гараш поема управлението на Ислях хане при пристигането си в Русе.
През 1871 г. в Ислях хане гост е австроунгарският пътешественик и учен Феликс Каниц, който публикува своите впечатления от Балканите. Ето какво разказва Каниц за русенския гранд хотел: „На първия етаж има голяма зала, която през зимата се използва за приеми, балове и за оперетни и комедийни представления. Ресторантът е на приземния етаж, където се предлага табл дот (хранене на голяма обща маса, където се сервират ястията от дневното меню) и ала карт (избор от меню). В допълнение на това има и бюфет с унгарски и френски вина и някои гръцки, френски и български вестници, но изненадващо няма нито един немски“.
Феликс Каниц обръща специално внимание на градината на хотела, от която имало хубава гледка към Дунава и отсрещния румънски бряг. 
Вестник „Дунав“ описва удобствата, предоставяни през 60-те години на XIX век от Ислях хане - има голям салон с гардеробна, сервизни помещения, бюфет с чужди вина и широка градина. Осем стаи са на приземния етаж, а 24 стаи са в подземните или горни етажи. Мебелировката е закупена от Виена.
Англичанинът Алберт де Бъртън, автор на книгата „10 месеца пътешествие на Изток“ (1870 г.), отделя една глава за Русе, в която определя Ислях хане като един от двата добри хотела в града, като Ислях хане е по-добрият, в него има билярдна зала и всяка вече свирят инструменталисти.