В Атлантическия океан на 10 април 1963 г. потъва американската атомна подводница "Трешър". При катастрофата загиват всички 129 души на борда.
“Трешър” е първата от клас американски ядрени атакуващи подводници, пусната на вода на 9 юли 1960 г., информира енциклопедия “Британика”. На 10 април 1963 г., по време на морски изпитания след въвеждане в експлоатация, тя потъва на около 200 мили (300 км) от бреговете на Нова Англия. 
Тя е с водоизместимост от 3750 тона и е дълга 279 фута (около 85 метра). Това е най-модерната атакуваща подводница за времето си, способна на по-големи скорости и дълбочини на гмуркане от всеки предишен клас подводници. Тринадесет други лодки от класа “Трешър” са пуснати на вода между 1961 и 1966 г.
БТА съобщава за трагедията в Атлантическия океан в своите бюлетини “Международна информация” и “Международна информация - Служебен”:
Катастрофа в океана
Ню Йорк, 11 април 1963 г. /ТАСС/ Морското министерство на САЩ съобщи за катастрофа, станала с атомната подводница “Трешър”, която е била на пробно пътуване в Атлантическия океан. Връзката с нея е загубена от 9 часа сутринта на десети април, когато лодката се потопи във водата на 220 мили източно от Бостън.Дълбочината на океана на мястото, където се е потопила подводницата е 1,5 мили. Според съобщение на агенция Юнайтед прес интернешънъл, представители на Военноморския флот са заявили, че "подводницата безпомощно лежи на океанското дъно и не е в състояние да се издигне на повърхността”. Според последните съобщения, в района на потопяването на подводницата се е появило маслено петно.Екипажът на атомната подводница се състои от 130 души.  
***
Трагедия в Атлантика
Ню Йорк, 11 април 1963 г. /ТАСС/ Атомната подводница “Трешър", изчезнала след потопяване по време на опити в Атлантическия океан на 220 мили източно от Бостън, "действително е изгубена", - заяви днес на пресконференция в Пентагона адмирал Джордж Андерсън - началник-щаб на военноморските сили на САЩ.Агенция АП, която предаде това съобщение от Вашингтон, посочва, че в потвърждение на своето заключение Андерсън е привел два довода. Първо - в района на потопяването са били открити маслено петно и парчета корк, който се използва във вътрешните конструкции на подводниците. Второ - според него, ако екипажът беше останал жив, “Трешър" би могла вече да възстанови връзката със спасителните кораби. Връзката е била изгубена на 10 април в 9 часа сутринта.На борда на “Трешър" по уточнени данни, са се намирали 129 души. 
***
Изчезнала американска атомна подводница
Вашингтон, 11 април 1963 г. /Франс прес/ Американската марина съобщи снощи, че най-бързата щурмова подводница от флота на Съединените щати - атомната подводница "Трешър" - може да се смята за изчезнала в Атлантическия океан.
Адмирал Джордж Андерсън, ръководител на военноморската операция, заяви: “В този момент ние сме песимисти."
За последен път подводницата се е свързала със сушата по радиото в сряда сутринта, когато се е намирала на около 350 км от Бостън. Тогава капитанът на подводницата съобщил, че в момента "Трешър” е стигнала най-голямата дълбочина, до която е могла да стигне. Всички по-нататъшни усилия да се установи радиовръзка с подводницата са били напразни. Не е успяла да установи връзка с "Трешър" и подводницата "Скайларк", която се е движила в близост с нея.
Веднага бяха предприети търсения. Около 12 часа след последните сведения, получени по радиото от "Трешър" /на борда ѝ са се намирали 16 офицери, 96 души персонал и 18 цивилни/, близо до мястото, където тя би трябвало да се намира, се е появило маслено петно над водата.
Не е известно на каква дълбочина се е намирала атомната подводница при изпращането на последните известия. ’’Това е военна тайна” - заяви адмирал Андерсън. Във всеки случай от всички ядрени или обикновени подводници от американския флот "Трешър" можеше да достигне до най-големи дълбочини. 
Последните координати на подводницата, които са известни, са 41° 44 минути северна ширина и 64° 57 минути западна дължина. В комюникето на марината се казва, че на това място дълбочината достига до 2560 м.
Комюникето на американската марина за загубването на всякакви връзки с "Трешър" даваше да се разбере, че мълчанието на подводницата се дължи може би на някаква повреда в радиопредавателя. Сам адмирал Андерсън, макар и не така оптимистично, изрази същата надежда. Последните съобщения обаче за появяването на маслено петно потвърждават изглежда, че подводницата може да се смята за окончателно загубена. 
Адмирал Андерсън съобщи също, че не съществува никаква опасност от ядрена експлозия в самата подводница, нито пък има заплаха от радиоактивни излъчвания. 
Подводницата "Трешър“ се намираше под командуването на капитан Джон Харви, който някога бе капитан на първата атомна подводница "Наутилус". "Трешър“ не е била снабдена с ракети "Поларис”, тъй като е предназначена за действие срещу подводници и срещу конвои. Тя е била въоръжена с торпили и е имала освен това на борда си редица най-усъвършенствани апарати. Подводницата е била дълга 85 метра и е имала водоизместимост 3750 бруто регистър-тона на повърхността и 4311 бруто регистър-тона под водата. 
Адмирал Андерсън каза, че в търсенето на "Трешър" участват три подводници и няколко самолета. Торпильори са били изпратени много бързо към мястото, където се е появило масленото петно. Техните действия обаче са затруднени много от силния вятър и голямото вълнение в океана.
***
Около потъналата американска подводница 
Вашингтон, 11 април 1963 г. /Ройтер/ Началник-щабът на американските военноморски сили адмирал Джордж Андерсън заяви днес на пресконференция, че "стигнах, за нещастие, до заключението, че подводницата "Трешър" е загубена". 
Пресконференцията на адмирала се състоя повече от 25 часа, след като атомната подводница, в която имаше 129 офицери, моряци и цивилни, прекъсна контакта си с външния свят някъде от дълбините на океана на около 200 мили от Кейп Код. 
Адмирал Андерсън каза, че спасителните команди са намерили корк и пластична материя около масленото петно, което бе забелязано на повърхността на океана. Тези материали, както заяви адмиралът, се използват при строежа на подводници от вида на "Трешър".
Запитан дали не мисли, че някои от хората в подводницата може още да са живи, адмиралът отговори: ’’Според мен, не”.
Той изтъкна две главни причини поради които "Трешър" трябва да се смята за окончателно загубена:1/ Масленото петно, както и парчетата корк и пластмаса, намерени в зоната на нещастието.2/ Фактът, че "Трешър” не се е свързала по някакъв начин с корабите, дошли да я търсят.
"Така, с голямо съжаление и тъга стигам до заключението, че този прекрасен плавателен съд, със 129 души на борда е за нас окончателно загубен” - заяви адмиралът.
Запитан колко дълго време според него са останали живи хората в подводницата, адмиралът отговори: “Много кратко - може би минути”.
Адмирал Андерсън съобщи, че командването на Военноморските сили ще докара с влак експерименталната подводница "Триест", която е пригодена специално за проучване на големи дълбочини и сега се намира някъде в Тихия океан, за да бъде намерена подводницата "Трешър”. Той каза също, че специална комисия е била назначена, за да разследва нещастието.
Адмирал Андерсън съобщи, че две други подводници от класата на "Трешър" - "Пърмит” и "Плънджър” - са получили заповед да ограничат дълбочината на потапянията си, докато следствената комисия не се произнесе за причината на нещастието с "Трешър" - неиздръжливост на металната обвивка на подводницата или нещо друго.
При последната техническа проверка на "Трешър" е било установено, че по нея няма никакви слаби места.
Адмиралът каза, че дълбочината, на която подводницата се е намирала в момента на нещастието, е "държавна тайна", но добави: "Фактът, че опитите се извършваха в район, където дълбочината на океана достига до 8400 фута е известно указание, че става дума за най-дълбоко потапялата се подводница и то за най-бързата”.
Адмиралът изтъкна, че следствената комисия ще се занимае с разрешаването на два въпроса:Има ли саботаж? Според адмирала ”вероятността е много малка, но тя все пак трябва да се разгледа”.“На второ място - заяви адмиралът - трябва да видим дали това не е дело на неприятеля. Според мен тази вероятност е изобщо изключена, но и тя трябва да бъде разгледана.”
В отговор на един зададен му въпрос адмирал Андерсън заяви, че в района на опитите не е имало никакви съветски подводници, нито наблизо е плувал друг съветски кораб. 
*** Нов Лондон, Кънектикът, 11 април 1963 г. /ЮПИ/ Министерството на флотата започна съдебно разследване, за да се установи какво е причинило злополуката с ядрената подводница "Трешър".
Съдът изслуша трима офицери във връзка с изпращането на подводницата да извърши серия проучвания на големи дълбочини. Утре той ще проучи остатъците от подводницата, намерени да плуват по повърхността на океана на мястото, където подводницата е започнала да се спуска на голяма дълбочина. 
***
Ню Йорк, 12 април 1963 г. /ТАСС/ Силна радиоактивност ще се разпространи в района на Атлантическия океан, където е потънала атомната подводница на САЩ “Трешър”, заяви заместник-директорът на Океанографския институт в Уудсхол /щат Масачузетс/. 
***
Надеждите окончателно изгубени 
Лондон, 12 април 1963 г. /ТАСС/ Днес всички военноморски бази на Съединените щати са спуснали своите флагове, съобщава кореспондентът на агенция Ройтер от военноморската и военновъздушна база Саут-уеймут /щат Масачузетс/. Това е предизвикано от съобщението, че "няма абсолютно никаква възможност" някой от 129-те члена на екипажа на американската атомна подводница “Трешър" да е останал жив.
Такава декларация направи министърът на флотата Фред Корт след полета над района на търсенето на разстояние 260 мили източно от нос Код. В същото време атомната подводница “Сийвулф" е доловила някакви “странни звуци”. Представители на командването на Военноморския флот посочват, че тези звуци не може да изхождат от “Тpeшъp" и Корт е изразил надежда, че "слуховете и разговорите” сега ще спрат. Както заяви министърът, лица, имащи възможност да знаят истината, са го убедили, че на такава голяма дълбочина, на която е изчезнала “Трешър” по време на изпитателното потопяване на 10 април, никой не би могъл да остане жив.
Днес заседава създадената вчера военноморска комисия. Тя разследва този нещастен случай - най-страшния в целия свят, станал когато и да е и с каквато и да е подводница в мирно или военно време… 
***
Вашингтон, 12 април 1963 г. /Ройтер/ Министърът на американския флот г-н Фред Корт днес каза, че Военноморските сили възнамеряват да продължат строежа на още 22 подводници от класата на подводницата "Трешър", но добави, че се прави ново проучване на цялата конструкция на този вид подводници. Проучването започна и се върши съвсем независимо от разследването във връзка със злополуката с "Трешър", заяви г-н Корт.
***
Има ли опасни излъчвания от потъналата американска подводница
Вашингтон, 13 април 1963 г. /ЮПИ/ Вицеадмирал Риковър днес направи декларация, че няма опасност от радиоактивни излъчвания от реактора на потъналата американска подводница "Трешър", която изчезна в Атлантика, недалеч от източното крайбрежие на САЩ… 
***
Търсенето на “Трешър”
Ню Йорк, 15 април 1963 г. /ТАСС/ Разследването на обстоятелствата около гибелта на американската подводница “Трешър" продължава да заема важно място в нюйоркския печат. Вестниците пишат за показанията на лейтенант Джеймс Уотсън - щурман на екскортния кораб “Скайларк”, придружаващ подводницата, които той е дал пред военноморската следствена комисия. Тези показания хвърлят донякъде светлина върху причините за трагедията в Атлантическия океан. Щурманът е представил дневника на кораба, в който са записани разговорите с “Трешър" до момента на изгубването на връзката.
Тринадесет минути след започването на дълбокото потопяване, според записките, подводницата е проверила радиовръзката. Две минути по-късно на дълбочина 400 фута, тя е съобщила, че “проверява дали някъде не тече”. В този момент, според щурмана, очевидно не е имало никакви затруднения и потопяването е продължило.
Последният звук, който чухме от подводницата “Трешър", е заявил Уотсън, беше “звук на кораб, разпадащ се на части - като че ли се разрушаваше една от отсеките”. Тези звуци са били чути няколко секунди след 9 часа и 17 минути сутринта. Щурманът е казал, че пет минути по-рано подводницата е съобщила на “Скайларк", че тя е започнала да се издига към повърхността и се опитва да изхвърли баласта си”.
Групата със специално назначение на Военноморските сили на САЩ продължава търсенето на мястото, където потъна “Трешър", като се опитва да установи къде се намира подводницата.
Корабите, които участват в търсенето, изпращат звукови сигнали с надеждата, че отражението на звука ще им даде точни сведения за това къде се намира тя. Обаче, според един офицер от Военноморските сили, всичко това напомня търсене на “игла в купа сено".
Единствената надежда да се намери ключът за причините на тази катастрофа, посочват информационните агенции, е свързана с фотоснимките, които ще бъдат направени от батискафа “Триест", който вече се е отправил към мястото на катастрофата.
“Триест” бързо се прехвърля от Тихия океан в Атлантическия през панамския канал. Батискафът е снабден с четири фотокамери и мощни прожектори. Неговият екипаж се състои от двама души. Той може да се намира под водата от шест до дванадесет часа. През 1960 година “Триест" се спусна на дълбочина от около десет хиляди и деветстотин метра.
Предполага се, че батискафът ще бъде готов за търсенето не по-рано от две-три седмици. 
***
Разследването на обстоятелствата, при които е загинала “Трешър"
Ню Йорк, 17 април 1963 г. /ТАСС/ Пред следствената комисия на Военноморския флот на САЩ е дал показания контраадмирал Лоусън Ремедж, който е ръководил спасителните операции в първите дни след гибелта на американската ядрена подводница “Трешър” в Атлантическия океан. Ремедж, съобщава кореспондентът на агенция Асошиейтед прес от Портсмут /щат Ню Хемпшир/, е заявил, че той има определено мнение за причините за гибелта на подводницата “Трешър”. Обаче той добавил: “Аз не мога да кажа нищо на открито заседание”.
Ремедж - заместник-командващ подводните сили на Атлантическия флот на САЩ, е заявил пред комисията, че той и останалите висши офицери, които са се занимавали с търсенето и спасителните работи, са узнали едва два дни след гибелта на подводницата, че екипажът на “Трешър" е предал съобщение за “малки неизправности”.
Офицер от спасителния кораб “Скайларк" е заявил по-рано пред следствената комисия, че последното ясно съобщение, получено от “Трешър", гласяло: "Сблъскахме се с малки трудности. Има явна разлика в изчисленията. Опитваме се да прочистим отсеките".
Според Ремедж подводницата "Сийвулф", която се намирала близо до "Трешър", приела "електронно излъчване", след като подводницата потънала, но по-нататък не е могла да приеме никакви сигнали.На въпроса, може ли това да означава, че на потъналата подводница още е имало някакъв живот, Ремедж отговорил: "Нито един от сигналите не можеше да произлиза от хора". Под водата има много източници на шум, отбелязал той. 
***
За изчезването на "Трешър"
Вашингтон, 18 април 1963 г. /ЮПИ/ Г-н Маккул съобщи на комисията по разследване на изчезването на подводницата ”Трешър”, че на 23 март подводницата е започнала "бърз рейс”, който е трябвало да приключи неуспешно преди да е завършил, поради неизправност във въздушните камери на подводницата. Беше изяснено, че "бързият рейс" е бил всъщност пробно плаване в дока, по време на което подводницата е действала при условия, при които ще плава и в открито море.  
***
Разследването на потъването на "Трешър”
Портсмут, 20 април 1963 г. /Франс прес/ Днес пред военния съд, натоварен да води анкетата за откриване на отговорностите за катастрофата с атомната подводница "Трешър”, бе показано парче полиетиленова материя с големина около 50 кв. см, намерено между останките, които бяха събрани близо до мястото, където изчезна подводницата.
Специалистът, натоварен да анализира останките, заяви, че това парче полиетилен е от типа, използван често в подводниците от типа на "Трешър", като вътрешна обвивка на ядрения реактор. Специалистът Даунс съобщи, че на този къс материя ясно личат следи от обгаряне, каквото би могло да предизвика "внезапен силен пламък". В полиетиленовата материя освен това са се вбили малки парченца метал. Пред съда бяха показани и други останки, между които имаше части от спасителен пояс.
Потъването, смятано за най-лошото бедствие в историята на подводниците, е определено от военноморските власти като причинено от неправилно запояване на тръбните съединения, отбелязва енциклопедия “Британика”. Предполага се, че морска вода е навлязла в подводницата, предизвиквайки късо съединение на електрическите системи и изключвайки ядрения реактор, а безпомощната лодка е потънала на дълбочина, където е била смачкана от водното налягане. През август 1963 г. останките на кораба са забелязани от батискафа “Триест” на дълбочина от около 8500 фута (2600 метра).
Пет години по-късно - в края на май 1968 г., САЩ губят още една атомна подводница - “Скорпион”. Същата 1968 година друга подводна лодка - “Сийвулф”, е издърпана на буксир във военната база на американските подводници в Гротън.