80% от влажните зони по поречието на Дунав са изчезнали, пускат 1.6 милиона есетри в реката
През последните 150 години 80% от заливните площи и влажните зони по поречието на река Дунав са изчезнали. Увреждането и преграждането на най-дългата река в Европейския съюз води до тежки последици за рибарските общности по течението й, съобщи природозащитната организация WWF. В резултат от унищожаването на местообитанията им три от шестте дунавски вида есетри са критично застрашени - това са моруната, пъстругата и руската есетра. Един - чигата, е застрашен, а два се считат за изчезнали, което оказва силно влияние върху поминъка на рибарите.
Есетрата е един от най-древните видове по Дунав, чиито запаси са изхранвали поколения рибари. Още в хроники от XI век се споменава за вида Huso huso /моруна - най-голямата есетрова риба/, който е осигурявал съществена част от провизиите на австрийските войски по Горен Дунав. Това продължава до XIX век когато все още гигантски есетрови риби мигрират по реката от Черно море до Германия и на тях разчитат много рибарски общности по течението.
В момента в България, Румъния, Украйна и Сърбия е в сила пълна забрана за улов на есетри в Дунав и Черно море. Въпреки това голяма част от възрастните екземпляри, които навлизат в реката, за да се размножават, все още стават плячка на бракониери. За да бъдат опазени за бъдещите поколения през лятото на 2022 г. по предложение на WWF България Министерството на околната среда и водите обяви защитена местност в Дунав „Есетрите-Ветрен“. Разположена на повече от 288 хектара в близост до езерото Сребърна, зоната е първата и единствена засега защитена територия у нас, посветена на есетрите. Освен че е важно местообитание по дългия им път към морето, този участък е дом на още 40 вида риби, като 21 от тях са включени в Червената книга на България. WWF предупреждава, че всеки продукт от дива есетра е незаконен и вреди както на малкото останали есетрови популации, така и на бъдещите доходи на местните рибарски общности. В опит да опазят популацията природозащитниците пуснаха близо 90 хиляди малки есетри в Дунав за последните десет години.
Сега предстои пускането на нови 1.6 милиона есетри в Дунав. Това е целта на проекта LIFE-Boat на WWF. Той ще се изпълнява в седем държави: България, Румъния, Австрия, Унгария, Словения, Словакия и Германия. LIFE-Boat е съфинансиран от програма LIFE на Европейския съюз и обединява усилията на учени, институции и природозащитници.
WWF вече създаде плаващ развъдник за есетри в австрийската част на Дунав. Такива контейнери ще бъдат инсталирани също и на река Кьорьош в Унгария, както и на река Мура в Словения. В тях ще бъдат развъдени генетично разнообразни индивиди с доказан дунавски произход. Те ще бъдат отгледани до няколко месеца, след което ще бъдат пуснати на различни места в Дунав. За целта ще бъдат използвани най-съвременни методи, така че малките есетрички да имат възможно най-висок шанс за оцеляване.
В България WWF ще участва в регулярни срещи със служители на правоприлагащите органи и рибари, на които ще се обсъждат мерки за опазването на популациите и деклариране на случаен улов или улов от проведените зарибявания. Специалисти от природозащитната организация ще посещават рибарските общности в Долен Дунав и крайбрежието на Северното Черноморие и ще им показват как да освобождават безопасно уловените като съпътстващ улов есетри. Те ще работят и с ресорните институции за намаляването нивата на бракониерството, които остават притеснително високи.