Необходим е нов закон за пчеларството, заявиха представители на бранша по време на дискусия в Народното събрание
В последвалата дискусия представители на бранша изразиха мнение, че българското пчеларство изостава. От Конфедерацията на българските пчелари сред проблемите посочиха реализацията на меда. По техни данни ние сме страната с най-ниски изкупни цени на мед. Други проблеми са пръсканията на посевите и настаняването на пчелните семейства.
Според Обединен български пчеларски съюз в закона за ветеринарно-медицинската дейност трябва да се предвиди възможност пчеларите, които имат необходимата квалификация, да подпомагат ветеринарните лекари. В същото време обаче много от пчеларите не са обучени, не са в крак с новостите - резултатът е масово загиване на пчелни семейства, отбелязват от организацията. Те добавиха, че липсва и административен капацитет на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
Много от предлаганите на пазара препарати за защита са неефективни и затова трябва да се промени нормативната уредба, изтъкнаха пчелари. Според някои от тях е необходимо още едно проучване, което да покаже каква е в България себестойността на грижите за отглеждане на едно пчелно семейство за една година.
Да отпадне изискването пчеларите с 80-100 пчелни семейства да бъдат регистрирани като земеделски производители, предложиха от Националната научна асоциация по пчеларство, защото било икономически неизгодно за дребните пчелари. От организацията смятат, че трябва да се въведат данъчни облекчения за пчеларите, да се облекчи процедурата по регистрация на пчелините, както и да заработи Консултативният съвет по пчеларство към земеделското министерство.
Други представители на бранша посочиха, че държавната администрация се стреми да омаловажи това, което се предлага от тях. Те смятат, че основните проблеми идват от сбърканата аграрна политика в земеделието, защото не може с монокултурно земеделие да се очаква разцвет на сектора. България заема в момента между 0,5 -1 % от световната търговия с пчелен мед, стана ясно по време на дискусията. Следващият голям проблем е нелегалният внос на пчелни майки и рояци. Друг е - липсата на медоносна растителност, както и липсата за развитие в пчеларска наука, за която няма пари.
Според бранша е необходима и национална стратегия за развитие на пчеларството у нас.
Евродепутатът Цветелина Пенкова (Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент) посочи четири основни направления, по които може да се помисли за общо европейското законодателство – опазване здравето на пчелите, общ контрол и регулации - над 4 млрд. евро от добрата селскостопанска продукция зависи от доброто здраве на пчелите, по думите ѝ - добра финансова подкрепа, ясни правила, които да гарантират справедливата конкуренция на европейския пазар.
Ще извадим конкретните неща, които считаме като пропуски в законодателството и такива, които биха моли да бъдат подобрени на база на опита на другите страни, увери в края на разговора зам.-председателят на парламента Кристиан Вигенин. По думите му поне за по-малките производители начинът, по който се прилага законът, може да бъде облекчен. Той смята, че трябва да се направи неформална, надпартийна, група в НС от хора, които са пчелари, защото такова лоби в парламента е важно. Необходимо е също да се упражнява парламентарен контрол за прилагането на инструментите, които помагат на пчеларския сектор.
Членството на пчеларите в представителна организация, която да защитава интересите им, според Вигенин не е най-доброто решение, тъй като има много пчеларски организации, които са по-скоро в конкуренция помежду си, отколкото да могат да формират общи задачи. Затова, смята той, няма нужда административно те да бъдат задължавани да създават единна организация, а по-скоро е необходима по-добра координация.