От 4 до 8 април 1949 г. в София е организирана конференция, която обсъжда проблемите на биологическата и агробиологическата наука в страната ни. Тя е следствие на подобен форум, случил се в СССР през предходната 1948 г., в която за водещи са приети идеите на съветския агроном Трофим Д. Лисенко и мичуринското направление в биологическата наука. Година по-късно и в България са предприети стъпки за отхвърляне на тогавашните начини на работа в академичната среда и насочването на нашата науката в идеологическата съветска догматика на Лисенко, според която не наследствеността, а условията на развитие предопределят организмите. 
На критика са подложени българските учени, които разглеждат наследствеността на организмите от позициите на теориите и идеите на Август Вайсман, Грегор Мендел и Томас Морган. Според тогавашните съветски разбирания на Лисенко теоретични виждания на тези западни биолози са отхвърлени като ненаучни, идеалистични и реакционни, без никаква практическа роля за стопанството.  
Информации за конференцията, БТА публикува в бюлетин “Дневни вести”:
София, 4 април 1949 г. /БТА/ Очакваната с голям интерес от цялата научна мисъл у нас биологическа конференция, организирана от Българската академия на науките със съдействието на Комитета за наука, изкуство и култура, Министерството на земеделието, Министерството на горите и Министерството на просветата, започна своята работа днес в салона на Клуба на културните дейци. На откриването присъстваха министърът на горите др. Георги Попов, пом.-министрите Титко Черноколев, проф. Сава Гановски, проф. Евгени Каменов, подпредседателят на СНИК др. Рубен Леви, Юли Михайлов, Карло Луканов, академици, професори, началници на опитни институти от цялата страна, агрономи от държавни стопанства и ТКЗС, научни работници и др.
Председателят на Българската академия на науките др. Тодор Павлов откри конференцията с кратко слово, в което между другото каза:“…Нашата биология и агробиология (…) в миналото бяха построени и развивани почти изключително върху вайсманистко-менделистко-морганистическа основа.
Биологичната дискусия в СССР, завършила миналата година с историческа сесия на Всесъюзната селско-стопанска академия на името на Ленин, показа най-нагледно и особено с последвалия бърз и всестранен подем на биологичната и агробиологичната съветска теоретична и практическа мисъл, че пълното и решително ликвидиране на всички и всякакви остатъци от вайсманизма-менделизма-морганизма е абсолютно условие за правилното развитие на науката и поставянето ѝ в пълна и вярна служба на социалистическото строителство.
Извличайки нужните поуки от великия съветски опит, ние можем така да определим задачата, която стои сега пред нашата конференция и изобщо пред нашата, българската биологична и агробиологична теоретична и практико-приложна мисъл; като поведем решителна и безпощадна борба срещу вайсманизма-менделизма-морганизма, а също и срещу всяка еклектика…
Съветският опит ни учи преди всичко, че трябва решително и безповратно да се ликвидира наследения от миналото начин на “академична", чисто кабинетна, строго индивидуална и откъсната от агробиологическата практика "изследователска" работа…”
След речта на академика Тодор Павлов, конференцията избра делови президиум, както и комисии по резолюцията и по печата.
Думата бе дадена на проф. Христо Даскалов - ректор на Пловдивския университет, който изнесе доклад на тема: “Положението на биологичната наука у нас в светлината на Мичуринсквто учение”.
След обед конференцията продължи своята работа с разисквания върху доклада на др. проф. Даскалов.Изказаха се асистентката Елена Димитрова от Биологическия институт при Медицинския факултет в София, доцент Иван Панчев от Биологическия институт при Медицинския факултет в София, Илия Карагеоргиев - директор на "Учтехпром“, проф. Вл. Марков - член-кореспордент на БАН и др.Конференцията ще продължи и утре с разисквания по докладите.
***
В отделен брой на бюлетина “Дневни вести” на 5 април 1949 г., БТА публикува доклада на проф. Христо Даскалов - ректор на Пловдивския университет, който е изнесен предния ден на конференцията и е на тема: “Положението на биологичната наука у нас в светлината на Мичуринското учение”. Из доклада:
“Положението на биологическата наука у нас
…Всички ние, т.е. хората, които у нас се занимават с биологични проблеми и преди всичко с проблемите на генетиката и селекцията, стояхме на позициите на менделизма-морганизма. Всички ние, българските генетици и селекционери, считахме основните положения на формалната генетика като абсолютни и неопровержими догми. И сега, когато тия положения ни се представят в една съвсем нова светлина, в светлината на съветския творчески дарвинизъм, мнозина от нас изпадат в недоумение и объркване…
Ето защо сега е необходимо да обсъдим обстойно положението на биологическата и агробиологическата наука у нас, да си направим честна и задълбочена критика и самокритика, да се насочим към решително отърсване от заблужденията на вайсманизма-морганизма и към превъоръжаването ни с мичуринското учение, за да можем по този начин час по-скоро и единствено правилно да поставим нашата биологическа наука в служба на социалистическото преустройство на нашето селско стопанство. 
…Факт е, че в развитието на генетиката и селекцията у нас през последните две-три десетилетия се очертаха две групи.Към едната група се причисляват предимно селекционерите, работещи в нашите опитно-изследователски институти. Те се отличават с това, че си поставяха и поставят главно приложни селекционни задачи в областта на растениевъдството и животновъдството. (…) По-известни представители на това направление са: проф. Иван Иванов, Христо Савов, д-р Кирил Павлов, Йордан Милковски, Димитър Байлов, Христо Даскалов, Павел Попов и др.
Трябва силно да се подчертае, че идеологически всички представители на тази група също стояха на позициите на менделизма-морганизма. Доколкото обаче те постигнаха известни положителни резултати, (…) това може да се обясни изключително с обстоятелството, че те фактически стихийно се отклоняваха от менделизма-морганизма и работеха често по свой път, използвайки нашироко подбора и хибридизацията… 
Другата група се представлява от цитогенетиците, работещи в Софийския агрономически факултет и отчасти в Централния земеделски опитен институт. Хората от тази група си поставяха за разрешение предимно теоретични цитогенетични проблеми и бяха напълно откъснати от нашата земеделска практика и от обществено-агрономичните служби. Характерно за хората от тази група е стремежът им да поставят въпроси от „голямата наука” – отвлечени теоретически въпроси, без връзка с конкретните нужди на стопанството, да смятат приложните задачи за малоценни от научна гледна точка и да се крият зад мъглява фразеология при обясняването и третирането на научните въпроси. Основната идеологическа концепция на хората от тази група е също вайсманизмът-морганизмът.
Най-изтъкнатите представители на тази група у нас са: бившият професор по генетика – сега по ботаника – Михаил Христов, професорът по генетика Генчо Генчев, асистентите: Михаил Христов, Гена Папазова и др. Михаил Христов е най-типичният представител на тази група вайсманисти-морганисти. В цялата своя научна дейност той стои изключително върху морганистки позиции и е съвършено откъснат от живота, от практиката на нашето земеделско стопанство.
Проф. Генчо Генчев е другият изтъкнат представител на тая група. Той също е бил напълно откъснат от нашето земеделско стопанство и досега не е проявил вкус към занимания с приложно-генетични проблеми, като също така не е зарегистрирал никакви конкретни положителни резултати. (…) В „Генетиката” на Генчев, излязла през 1947 година, имаща над 500 страници, по която се учат нашите студенти и в която до най-малки подробности се разглежда морганизмът, не е казано нито дума за съветската агробиология, нито дума за Тимирязев, Мичурин, Лисенко…
Към групата на цитогенетиците принадлежат също така и редица други наши биолози и агробиолози. Между тях е и др. проф. Атанас Попов. (…) От всички негови трудове проличава съвсем ясно, че той стои изцяло на позициите на Вайсман-Мендел-Моргановото учение. Влиянието на морганизма се чувства и в неговите по-нови публикации, засягащи приложни въпроси…Няма съмнение, че др. проф. Ат. Попов, който е въоръжен с много солидни знания и има способността да вижда ясно нещата и усет към научното разработване на приложни въпроси, ще се преориентира бързо и прилагайки на дело мичуринските методи, ще бъде един от ценните деятели на нашата нова агробиология.
В порядък на другарска критика тук трябва да разгледаме и научната дейност на др. академик Дончо Костов. Безспорно др. Костов е най-популярният наш агробиолог, който се ползва с широка известност у нас и в чужбина. (…) Др. Костов не е отбелязал никакво постижение, което да е придобило практическо приложение в нашето земеделско стопанство…Неговата самокритика, неговото решително лично преустройство на мичурински теоретични позиции ще подпомогне до голяма степен преустройството на тези позиции и на други наши биолози и агробиолози… 
Тук е необходимо да бъде засегнат въпросът за научната работа на проф. Методий Попов.Проф. Методий Попов е безспорно един от нашите най-видни биолози. (…) Той обаче не скъса с хромозомната теория за наследствеността, а остана изцяло на позициите на вайсманизма-менделизма… Тук обаче трябва да изтъкнем, че след научната сесия на ВАСХНИЛ и специално на дискусията в Медицинския факултет през ноември 1948 година, проф. Методий Попов, като заяви, че действително е стоял на принципите на вайсманизма-морганизма, решително се обяви против това ненаучно направление в биологията и изтъкна голямата научна стойност на мичуринското учение… 
Необходимо е да се каже нещо и за дейността на проф. Г. С. Хлебаров, на когото е възложено да ръководи Института по животновъдство при БАН… Същественото, което трябва да се подчертае, са погрешните разбирания на проф. Хлебаров относно методите за подобрение на нашето скотовъдство. Той е бил винаги противник на кръстосването (метизацията) и голям привърженик на чисто расовото развъждане. Необходимо е проф. Г. С. Хлебаров, особено като се има предвид отговорното място, което заема в БАН, да скъса решително с морганизма и да постави научно-изследователската си работа на мичуринско-лисенковски научни основи…”
***
София, 6 април 1949 г. /БТА/ Вторият ден от биологичната конференция протече в разисквания по доклада на др. проф Христо Даскалов. Пом.-министърът на земеделието др. Титко Черноколев прочете писмото от др. академик проф. Дончо Костов, който беше възпрепятстван да присъства на конференцията. След това др. Титко Черноколев прочете доклад на тема: "Въпроси на агробиологическата наука у нас”.Върху доклада се изказаха Йордан Милковски, Асен Киселинчев, Михаил Христов, Стефан Кяманов, Гавраил Михайлов и Елена Коларова.
Днес, сряда, продължиха разискванията по доклада на проф. Хр. Даскалов. Малко преди започване на изказванията в салона влезе председателят на Комитета за наука, изкуство и култура др. м-р Вълко Червенков, който бе посрещнат с бурни овации от присъстващите… За присъстващите бе прожектиран съветският цветен филм ’’Мичурин” и един късометражен научен филм, след което конференцията продължи работата си.Утре, от 14.30 часа биологичната дискусия ще продължи.
***
София, 6 април 1949 г. /БТА/ Възпрепятстван поради заболяване да присъства на конференцията по състоянието на биологическата наука у нас, др. академик професор Дончо Костов е изпратил до председателя на конференцията др. академик проф. Тодор Павлов следното писмо:“…Както при получаването на моето образование, така и по-сетнешната моя научна работа се разви под влиянието на менделизма-морганизма. Наистина, след отиването ми в Съветския съюз аз правих усилия да застана на позициите на диалектическия материализъм, което ми помогна да насоча своите изследвания върху промяната и динамиката, а не върху константността и статиката в растителните организми, с което смятах, че стоя на прогресивни позиции в биологията. В изследванията си обаче аз се натъкнах не веднъж на редица трудности и противоречия, които не можах да обясня с помощта на менделизма-морганизма, но аз не можах нито да скъсам с него, нито да проведа последователно диалектическия материализъм в обяснението на тия противоречия…
Днес обаче, когато дискусията на биологическия фронт в Съветския съюз е приключена с пълната победа на творческото схващане на дарвинизма от Мичурин-Лисенко, което фактически е победа на съветската наука над буржоазните влияния в биологията, което представлява нов, по-висок етап в развитието на биологическата наука, то аз окончателно разбрах пълната несъстоятелност на вайсманизма-морганизма и решително заставам на позициите на творческия съветски дарвинизъм, представляван от Мичурин-Лисенко…”
***
В отделно издание на бюлетина “Дневни вести” от 7 април 1949 г. е публикувано изказването на помощник-министъра на земеделието др. Титко Черноколев, който прочете доклад на тема: "Въпроси на агробиологическата наука у нас”. Из доклада:
“…Много често някои учени казват: “Ние не се интересуваме от разни философски мирогледи. Ние не се занимаваме с политика. Ние сме неутрални, нашата наука е надкласова, надпартийна, аполитична. Нас ни интересуват нашите специални науки, ние работим с точни експериментални методи. Каква работа тук може да има мироглед, материалистическата или идеалистическата философия”.
Всъщност няма изследовател, който да не споделя материалистическия или идеалистическия мироглед, независимо съзнава ли той или не съзнава това. Всички изследователи живеят в човешкото общество и под влияние на обществената среда изработват своя мироглед. Освен това ученият, да разреши поставената задача, трябва обстойно да я обсъди, да я разгледа от всички страни, да анализира условията за нейното разрешение и след това да използва всички знания и опит за нейното разрешение. От получените резултати ученият трябва да направи изводи. А това значи, той трябва да мисли, да мисли теоретически. Как може той да направи това, без собствен мироглед?
Ония изследователи, които смятат, че не се нуждаят от мироглед, особено онези, които отхвърлят научната материалистическа философия, които не приемат диалектическия материализъм, неизбежно попадат под влиянието на ненаучната, на идеалистическата и на вулгарните философии……Истинската наука е тази, която служи на народа…Трябва да се води непримирима борба за преодоляване на враждебните вайсмански и расови буржоазни теории, да се очисти нашата наука от реакционната плевел…”
***
В отделно издание на “Дневни вести” от 9 април 1949 г. е публикувана заключителната резолюция на конференцията:
Биологическата конференция организирана от Българската академия на науките със съдействието на Комитета за наука, изкуство и култура, Министерството на земеделието, Министерството на горите и Министерството на народната просветата, която бе открита на 4 т.м., завърши своята работа на 8 т.м. вечерта… Конференцията гласува приветствени телеграми до министър-председателя др. Г. Димитров, до академик Трофим Д. Лисенко и до Международния комитет за защита на мира в Париж. Гласувана бе единодушно и резолюция, след което академик Т. Павлов обяви конференцията за закрита.Всички изказвания и материали на конференцията ще бъдат издадени в отделен сборник от Академия на науката.
Резолюция
…Конференцията отбелязва, че българските научни работници в различните клонове на биологическата наука, свикана на тази конференция, се изказаха против вайсманизма-морганизма, признават неговата реакционност, ненаучност и безплодност и изразяват своята готовност да скъсат с него и да усвоят прогресивното, единствено научното и плодотворно мичуринско учение, убедени, че само по този път могат да вземат най-живо участие в построяването на социализма в нашата страна…
…Конференцията препоръчва:
Необходимо е пълното прочистване на нашата биологическа наука от реакционния и антинаучен вайсманизъм-менделизъм-морганизъм и нейното коренно преустройство върху основите на съветския творчески дарвинизъм, като най-тясно се свърже с практическите проблеми на нашето селско и горско стопанство и със задачите на петгодишния народостопански план.
Във връзка с това всички наши научни работници в областта на биологическата и агробиологическата наука трябва да положат усилия за сериозно и задълбочено овладяване на научните принципи и творческите методи на мичуринското учение.За успешното изпълнение на тази извънредно важна задача необходимо е творческата критика и самокритика (…) да се разгърне нашироко и да се задълбочи още повече (…) като всеки научен работник направи преглед на своята досегашна дейност и коренно преустрои научно-изследователската си дейност в духа на мичуринското учение…
Институтите по биология, приложна биология, скотовъдство, лесовъдство, почвознание и пр. при БАН да преустроят своите програми и методи на работа в духа на учението на Мичурин-Вилямс-Лисенко. (…) Същите да се свържат тясно със земеделските опитни институти на Министерството на земеделието и съответните институти при селско-стопанските факултети за координирано и колективно разработване на тия проблеми.
Да се състави комисия от специалисти от Академията на науките, Комитета за наука, изкуство и култура, Министерството на земеделието и Министерството на горите, която в кратък срок, изхождайки от петгодишния народостопански план по селското стопанство, да изработи проект за обща програма за работата на съответните институти (…) като по този начин се осигури координирано разработване на най-важните комплексни проблеми, интересуващи нашето земеделско стопанство…
Всички научно-изследователски институти, опитни станции, съответните катедри при висшите учебни заведения и пр. да направят основен преглед на цялата си досегашна работа като се преустроят върху основата на мичуринското учение…
Да се вземат бързи мерки за създаване на нови кадри, възпитани в духа на мичуринската биология. За целта да се изпращат на специализация в Съветския съюз надеждни млади научни работници…Да се направи основен преглед на всички учебни програми и учебници по различните области на биологическата наука, като се изработят нови такива в духа на мичуринското учение.
Да се организира най-широко разяснение на мичуринското учение сред нашия народ чрез печата, радиото и киното, чрез популярни книги и брошури, чрез доклади, сказки и лекции по градовете и особено по селата, като за тази цел се изпращат добре подготвени научни работници и се използват лекторските групи…
Заключително изказване на председателя на Българската академия на науките др. Тодор Павлов
…Ние присъстваме днес на историческо явление от рода на появата на дарвинизма на времето си, който също бе посрещнат с истински вой от английската и световната реакция – точно тъй, както и новият съветски творчески дарвинизъм се посреща днес и даже с още по-голям вой от съвременната световна империалистическа реакция. 
От всичко казано дотук можем да направим заключението: мичуринци, както никой от биолозите досега, вземат в дълбоко диалектическо единство обективността и субективността на човешкото научно познание, теорията и колективно-плановата социалистическа практика, обективно-вярното обяснение на явленията и истински войнстващата болшевишка партийност на научното познание…И поради всичко това именно техният научен метод е действително образец, на приложение на материалистическо-диалектическия метод в областта на биологическата теория и практика – образец, от който ние всички сме длъжни да се учим системно, упорито, всекичасно.
Според научните среди в страната тази конференция води в България до отказ да се работи открито в области като генетиката и наследствеността в следващите години. Това се случва във време, когато са едни от най-големите открития в тази сфера. Само четири години по-късно в списание “Нейчър” ще бъде публикувана статия за една от най-големите стъпки в развитието на генетичната наука - откритието на двойната спирала на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК). То е обявено на 28 февруари 1953 г. в Кембриджкия университет и е направено от британския молекулярен биолог Франсис Крик и американския му колега Джеймс Уотсън. Реално това поставя началото на молекулярната генетика. През 1962 г. Франсис Крик, Джеймс Уотсън и британският биофизик Морис Уилкинс са удостоени с Нобелова награда за физиология и медицина за техните открития, отнасящи се до молекулната структура на нуклеиновите киселини.
“Разчупването на политическите ледове” в биологическата наука от източната част на “желязната завеса” започва в средата на 60-те години, а през 70-те години българските учени вече спокойно могат да работят върху носителите на наследствеността. Междувременно те са заобикаляли забраната от 1949 г., насочвайки се към биохимията и РНК, разказа преди две години акад. Иван Иванов по време на юбилейната международна научна конференция за 100-годишнината от рождението на акад. Румен Цанев - основател на българската школа по молекулярна биология.