Художникът Нено Белчев се представя със самостоятелна изложба, наречена „Вътрешният мир на птицечовката“, във варненската галерия „A&G Art Meeting“. В нея той показва живописни платна, дорисуван принт и обект от няколко свои цикъла, по които е работил в Лос Анджелис, Брюксел, Дъбене и Варна.
В изложбата надничаме в главите на различни същества, включително на самия художник, където според текста на платното има само вятър и мъгла. Белчев сподели пред БТА, че творбите от този цикъл са свързани с работите му, третиращи изплезването, което има различни значения през епохите и е претърпяло поне четири стадия на развитие, докато стигне до този мем, който познаваме. Той смята, че с тях хваща духа на времето. Авторът вижда в изложбата си и връзка с творчеството на Деймиън Хърст, когото признава, че не харесва. Казва, че разглежда и темата Memento mori. 
Белчев държи работата му да не бъде приемана еднозначно, а да подлежи на интерпретации. „Както красотата е в очите на гледащия, смисълът на една картина е в главата на зрителя. Ако този смисъл не е същият, като вложения от мен, това е добре. В предишни неща, в които влагах голям и дълбок смисъл, хората не го откриха, а в тези, при които търсех повече да ми е забавно, виждам, че те намират някакъв“, посочи авторът.
Той смята, че това, което картината провокира в съзнанието на човека, е винаги индивидуално и ако зрителят вижда провокация, то тя е в неговата глава, а не задължително в замисъла на художника. „Не съм имал за цел да правя провокация с работите си и това не е било умишлено целено. Аз изразявам нещата, които са в главата ми и това, че те не съвпадат с мнението на част от хората в България, е стечение на обстоятелствата“, посочи Белчев. Концепцията му е, че творбата е отвъд изобразеното, но е установил, че измислените от него теории не винаги работят, както е очаквал.
Той тълкува своите послания не толкова като гражданска позиция, а по-скоро като реакция на това, което вижда около себе си. Сподели, че не обича да участва в демонстрации и протести, не харесва масови действия и затова намира други начини за изразяване. Не мисли за нещата си като за политически ангажирани и не влага умишлено такъв ефект в тях. Политиката не го вълнува и иска да е далеч от нея. Не гледа новини, не слуша радио, научава всичко в резюмиран вид от близките си. Смята, че политически послания има само в първия му нефилм за баща му и в инсталацията „Рапсодия България“ от 2009 г.
Понякога творбите му срещат негативни реакции, както се случи с портрета на Левски в изложбата в Карлово м.г., но той каза, че това не го кара да прилага автоцензура в артистичните си изяви. Такива задръжки е имал само при показване на голота или насилие, но не заради боязън как ще се възприемат от публиката, а заради неговото лично разбиране. 
Нено Белчев не иска да бъде определян, защото самият той като човек се променя постоянно, както и мнението му за изкуството. Подчерта, че творбите му не са еднакви, няма утвърден стил и никога не е искал да има. „Искам когато правя нещо, то да бъде мое, да бъде искрено. За себе си смятам, че съм художник, човек, който се вълнува от изкуство и се занимава с него. Не бих се определил като видео артист, както ме знаят повечето хора. Наистина в последните години съм се занимавал много с това, но не съм спирал да правя и живопис, обекти, скулптури, пърформанси“, сподели Нено Белчев.
От повече от четири година той снима експериментален филм с четири персонажа, които изразяват негови мисли, разказа още той. Вероятно продукцията ще стане сериал, защото  авторът не иска да съкращава от заснетия материал. След дълго търсене на музикален еквивалент, вече се е спрял на варненска група, която да озвучи лентата с подходящ звук, който да подчертава визията.
Изложбата във Варна представи Нора Голешевска, която смята, че Нено Белчев целенасочено се опитва да изследва определени проблеми във визуалната култура вече около десетилетие. Тя вижда в нещата му ясни политически послания, но според нея авторът работи на две нива, като някои са видими, а други по-дълбоки и провокативни, кодирани в напрежението, което образът създава. Сред тях е иконографията с жеста на изплезване, в който тя намира обмисляне на статуса на човека в съвременния свят. Отвъд това има и напрежения между образи и текст, между популярна и визуална култура и това също е властова съпротива, която тлее в повечето от работите, дори когато не са категорично политически, добави изследователката.