Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Фразеологизмите са устойчиви изрази, в които отделните думи са загубили своето значение и цялото словосъчетание означава нещо друго, т.е. смисълът на израза не може да се изведе от съставящите го думи. Българският език има много богата фразеология. 
Повечето от фразеологизмите, употребявани в нашия език, водят началото си от живота на народа. Словосъчетания, които в миналото са били свободни, постепенно са се „вкаменили“ и в момента се възпроизвеждат като готови изрази. Други фразеологизми водят началото си от Библията (над 2000 на брой; някои от тях вече бяха разгледани в поредицата „Езикови ситнежи“ във в-к „Утро“), а други идват от античната митология или от древната история. Има и фразеологизми, водещи началото си от художествената литература. 
В предложената бележка ще се спра на фразеологизми, които са свързани с античната митология 
1. Фразеологизмът „ахилесова пета“, употребяван в съвременния български книжовен език, означава най-слабото, уязвимото място на някого или на нещо. Той води началото си от гръцкия мит за Ахил, чието тяло е неуязвимо с изключение на петата. 
Ахил е син на Пелей и на богинята Тетида и е един от най-силните и най-храбрите герои в гръцката митология. Митовете обясняват неуязвимостта на тялото му по два начина.
Първият от тях е засвидетелстван от Аполодор (II в. пр. Хр.): „Когато Тетида родила от Пелей син, поискала да го направи безсмъртен и тайно от Пелей нощем го слагала в огън, за да унищожи смъртното, което носел от баща си, а денем го мажела с амброзия. Но Пелей я издебнал и при вида на уплашеното сред пламъците дете викнал. Понеже ѝ попречил да изпълни намеренията си, Тетида изоставила невръстния си син и се завърнала при нереидите.“ (Аполодор, Митологическа библиотека, III, 13, 6). Според друг вариант на мита, Тетида е потопила сина си в свещената река Стикс, протичаща в подземното царство, като е държала детето за петата. Водата на река Стикс е обмила отвсякъде тялото на новороденото, с изключение на петата, която оттогава е останала уязвима. 
Фразеологизмът ахилесова пета се употребява и в други езици, например в руски (ахиллесова пята).
2. Фразеологизмът „авгиеви обори“, употребяван в съвременния български книжовен език, означава нещо много замърсено или оставено в пълно безредие. Той води началото си от гръцкия мит за оборите на Авгий, царя на Елида, които били замърсявани в продължение на 30 години, без при това да бъдат очиствани, и били очистени за един ден от Херакъл. 
Аполодор преразказва този мит така: „Петият му подвиг (на Херакъл – в с.м. – И. Б.) бил за един ден да почисти сам тора от Авгиевите обори. Авгий бил цар на Елида. Според някои той бил син на Хелиос, според други – на Посейдон, а според трети – на Форбант и притежавал многобройни стада. Херакъл отишъл при него и без да му обяснява нищо за заповедта на Евристей, казал, че ще изнесе за един ден тора, при условие, че Авгий му даде една десета от стадата си. Авгий не повярвал, че ще успее, и затова се съгласил. Херакъл извикал за свидетел сина на Авгий – Филей. После прокопал основите на обора, отклонил течението на реките Алфей и Пиней, които минавали съвсем наблизо, и направил излаз в другия край на обора.“ (Аполодор, Митологическа библиотека, II, 5, 5; прев. от старогръцки М. Славова). Така оборите били изчистени от течението на двете реки. 
Словосъчетанието „авгиеви обори“ е фразеологизирано още в Древността. Среща се в сатирата „Отиквяването на божествения Клавдий“ на Луций Аней Сенека (4 или 1 г. пр. Хр., Кордуба – 65 г. сл. Хр., Рим) и в диалога „Александър лъжепророка“ на Лукиан (II в. сл. Хр.). 
Фразеологизмът се употребява и в други езици, например в руски (авгиевы конюшни).

Иво БРАТАНОВ