Парламентът одобри на първо четене промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Измененията, внесени от Божидар Божанов от парламентарната група (ПГ) на „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и група народни представители, предвиждат във връзка с фискалния контрол върху стоки с висок фискален риск да се въведе правна възможност за лицата предварително да предоставят обща банкова гаранция в размер не по-малък от 1 000 000 лв. По този начин се очаква да се намали административната тежест за клиентите на Националната агенция за приходите (НАП) чрез съкращаване на времето, необходимо за извършване на контролните действия или проверки спрямо движението на стоки с висок фискален риск - при получаване, разтоварване и освобождаване на превозваните стоки, посочват вносителите.
Според Румен Гечев от „БСП за България“ тази сума е по силите на големите фирми, но замразяването на 1 млн.лв. за малки фирми е непосилно. Така ще се ограничи конкуренцията и може да доведе до излизането им от пазара, посочи той. Между двете четения от левицата щели да предложат промяна на тази гаранция. Вероятно тази сума трябва да е между 200 000 – 300 000 лв. годишно, смята Гечев.
Той добави, че представители на хранително-вкусовата промишленост у нас не са съгласни с този размер. Румен Гечев все пак уточни, че БСП ще подкрепи всички мерки, които подобряват отношенията между държавата, НАП, Министерството на финансите, потребителите на бюджета и изпълнителите по обществени поръчки.
Димо Дренчев от „Възраждане“ смята, че сумата от 1 млн.лв. като гаранция за превоза на стоки с висок фискален риск, е „лобистка“ и е в полза само на големите търговски вериги, които могат да си я позволят. Това е и предпоставка за „брутална корупция", коментира депутатът. Той поиска или да отпадне изискването за малките фирми да посочват точен час на товарене, количество на стоката в камионите, или сумата от 1 млн.лв. да бъде намалена на около 100 хил. лв.
Въвежда се и задължение за предоставяне на пълна информация за вземането, тъй като при неговото погасяване в НАП, тази информация трябва да бъде еднозначно отнесена и към задължението в информационните системи на взискателя. 
Предвиден e отлагателен срок за влизане в сила на административнонаказателната разпоредба за неизпълнение на задължението за предоставяне на информация от публичен взискател, както и нормата, определяща актосъставителите и административнонаказващите органи. По този начин ще се предостави възможност за създаване на подходяща организация при публичните взискатели за осигуряване поддържането на актуални данни за вземанията и за своевременно уведомяване на НАП за настъпили промени по отношение на тези от тях, предявени за принудително събиране в НАП, посочва в мотивите си Божидар Божанов, един от вносителите на текстовете.
Със законопроекта се урежда нормативно вече изградената техническа възможност за такива уведомления, като се задължават взискателите в седемдневен срок да уведомят НАП.
Друга част от измененията се отнасят за режима за уведомяване на приходните агенции за предстоящи плащания от бюджета към физически и юридически лица по сключени договори и предявени изпълнителни листове. Предвижда се изрично режимът да се прилага за всички договори, по които се разходват публични средства.
Съгласно приетия Закон за държавния бюджет за 2024 г. се прецизират и текстове с оглед осигуряване на възможност за автоматизиране на процесите по подаване на уведомления и потвърждения по електронен път в т.ч. и чрез връзка между информационни системи.