След Първата световна война постепенно е възстановено оживеното корабоплаване по река Дунав. Появяват се първите пътешественици по реката, които плават с малки яхти и лодки към долното течение и делтата или се отправят към Черно море. Русенци са провокирани от новите видове лодки, предназначени само за спорт. В резултат по кейовете успоредно с традиционните рибарски се появяват и нови видове спортни лодки - падел, каяк и русалка. Някои от тях са изработени от местни майстори, а други са закупени от чужбина. Лодките стануват по кейовете на пристанището, в лимана, в устието на Русенски Лом и всеки един собственик сам се грижи за собствеността си. Така възникват проблеми от различно естество - след буря и проливен дъжд лодките се пълнят с тиня, понякога стават кражби, повреди и не на последно място - не е лесно съхраняването на подвижния инвентар. Изброените неудобства налагат необходимостта от създаване на сдружение за опазване на имуществото.
През лятото на 1930 година, 
по инициатива на доктор Иван Червениванов, бивш кмет на града и виден градски общественик
е излъчена група, която инициира основаването на клуб. Създаденото учредително тяло се договаря с управата на русенското пристанище за създаване на сдружение, което ще бъде полезно и за двете страни. Определено е място за пристан на лодките и е договорено построяването на помещение за инвентара. Учредителите предоставят средства за направа на малък понтон и решават новото сдружение да се именува „Яхтклуб“. 
На 3 март 1931 година се свиква общо събрание, на което се предлага избирането на Управителен съвет да стане в тържествена обстановка. На 22 март 1931 година в 10.00 часа в градското казино се събират първите около 20-25 члена-учредители на Яхтклуба. Събранието се открива от д-р Иван Червениванов, който обрисува мотивите за основаване на клуба и начертава предстоящата му дейност. Устава на клуба е приет единодушно от събранието. Избират се управителен и контролен съвет, а именно: Управителен съвет: председател: инж. Борис Лазаров, секретар Владимир Георгиев, касиер-домакин Георги Николов. Контролен съвет: председател Евгени Димов, секретар Любен Червениванов.
 За почетен първи член се избира д-р Иван Червениванов, който е считан от всички за основоположник на клуба
Основната цел пред новооснованото сдружение е „да се използват най-благоприятно възможностите, които река Дунав така щедро предлага за спортна и възпитателна работа“. Редовните членове внасят встъпителен членски внос в размер на 500 лева и годишен от 300 лева. За спомагателните членове вноските са съответно 350 лева и 100 лева. 
Дейността на новия Яхтклуб е подчинена на приетия правилник за вътрешен ред. Решено е всички клубни лодки да бъдат боядисани в бяло, а монограмът „ЯК“ да се изписва с червен цвят на носа на лодката, заедно с регистрационния й номер. Въведен е клубен дневник, в който се вписват всички излети на лодките. Назначен е постоянен служител, чиито задължения са регламентирани с нареждане на управителния съвет. Основното му задължение е поддържане на реда и чистота на лодките, клубното помещение и поверения инвентар.
На 6 май 1931 година тържествено се отбелязва първият клубен празник. Всички членове и гости се събират рано сутринта на кея пред бараката, която е украсена за случая със знамена и зеленина. Лодките са обкичени с цветя и зелена върба. По програма
лодките се отправят към остров Матей, а съобразно народния обичай когато стигат до острова някои си измиват очите, други плетат върбови венци за украса
Следва почерпка с печено агне-курбан, закачки, игри и веселие. Надвечер е осъществена първата обществена проява на клуба - „чай с танци“ в салона на градското казино. С приходите от танцовата забава започва набиране на средства, необходими за строежа на клубен дом. Нает е да свири известния тогава „Джуиш - джаз“ с диригент Алберт Вентура. Успехът на вечерта е голям, за което свидетелстват както допълнителните постъпления от нови членове, така и впечатлението, което предизвиква първата обществена проява на клуба в сърцата на русенските девойки. 
Настъпването на летния сезон се отбелязва с ново начинание, за което четем във вестник „Русенска поща“ от 25 юни 1934 година: „Курсове по плуване под ръководството на опитен треньор-плувец от 29 т.м. понеделник, урежда Яхтклуб. Записвания всеки ден от 7 до 8 часа след обяд в клуба до пристанищната работилница. Курсът трае един месец по два пъти седмично“.
През цялото лято на 1931 година продължава спортната дейност на клуба. 
Провеждат се излети до островите, при попътен вятър и до село Стълпище
Сезонът е закрит през месец октомври и лодките са прибрани на сигурно място. Притежателите на лодки осъзнават предимствата, които членуването в Яхтклуба предлага и през 1932 година значително нараства членската маса. Събраните средства от се влагат в Популярна банка при изгодна лихва.
През март 1932 година в салона на градското казино се устройва бал по случай първия рожден ден на Яхтклуба. За целта залата е подредена като плаж. Над всяка маса има поставен шарен плажен чадър, по стените висят рибарски мрежи, спасителни пояси, гребла и ветрила. Музиката отново се изпълнява от „Джуиш - джаз“. Заедно с танците са организирани бой с конфети и серпантини, весела поща, наддаване за печено прасенце и лотария, в която голямата печалба е торта, приготвена от прочутия сладкар бай Братан Равенски. Балът жъне голям успех и затова е повторен през месец май в деня на клубния празник. Този път
изненадата на вечерта е венецианска нощ в тихите води на лимана
заедно с офицерите и служителите от военния дунавски флот и техните семейства. Няколко военни катера са осветени с разноцветни фенери и са обкичени с шарени знамена. Гирлянди от зеленина са на разположение на гостите. Оркестърът е свири на понтон, обкичен като катерите, закотвен по средата на лимана. От тази импровизирана естрада музикантите изпълняват програмата си. Това първо съвместно начинание с военния флот има голям успех и така се затвърждава обществения престиж на Яхтклуба.
Денят на тържественото откриване на домът на Яхтклуба - 18 май 1934 година, започва в 11.00 часа. Присъстват строителите, клубни членове, окръжния управител Райко П. Райчев, кмета на града Емануил Габровски, началника на русенския гарнизон генерал-майор Пенев, офицери от дунавския военен флот, капитан първи ранг Михайлов, началника на русенското пристанище портовия капитан инж. Панчев, офицери от дунавския военен флот, почетен взвод моряци от военния флот, румънския консул в града Домнул Николау, гости и граждани. Свещеник Марин Раков извършва богослужението и освещава постройката.
През годината се задълбочават и разширяват връзките между военния флот и Яхтклуба с цел осъществяване на съвместна спортна дейност.
Една от тях е водният поход Видин-Русе
Както обичайно сезонът е закрит през месец октомври, а през зимата на 1935 година са организирани забави и вечеринки, на които се набират средства за обзавеждане на клуба. 
В началото на 1936 година се състои поредната клубна вечеринка при голям успех в салоните на градското казино за последен път, защото според преустройството на градската градина през пролетта се предвижда закриване на казиното и събаряне на сградата му. Клубът не прекратява своите вечеринки, но вече ги провежда като балове в салоните на военния клуб съвместно с военния флот.
Всяка година дунавския военен флот провежда състезания по редица спортни и военни дисциплини. От 1936 година те се провеждат съвместно с Яхтклуба. Тази дейност продължава до началото на Втората световна война, която налага ограничения в движението по река Дунав - открити листове и разрешения. Достъпът до румънския плаж и отсрещния остров са прекратени. Наложени са военни ограничения, а баловете са отложени до края на войната. 
През 1941-1944 германското присъствие в България силно затруднява клубната дейност. От една страна лиманът и русенското пристанище са под немски надзор, а от друга голяма част от клубните членове участват във войската. За есента и зимата на 1944 година клубното помещение е предоставено на разположение на част от съветския военен флот. 
През 1946 година се създава „Народен съюз за спорт и техника“. Яхтклубът, заедно с членската маса и клубното помещение, се приобщава към него.
С това приключва неговата 15 годишна самостоятелна дейност
Броят на клубните членове през годините е различен. При основаването е около 25-30 души. През следващите години броят на членовете расте, като се движи средногодишно между 40-60 души. Най-много членове има през 1946 година, когато наброява 150 човека. 
Обществената дейност на Яхтклуба се състои в редица прояви: курсове по плуване, общи излети по Дунава с поканени гости, общо посещение на румънския плаж, танцови забави, вечеринки, балове, съвместни спортни начинания с военния флот и многодневни гребни походи по Дунава. Несъмнено основната цел, която са си поставили първите членове на Яхтклуба - възпитаване на любов към водния спорт е изпълнена.

Д-р Надежда ЦВЕТКОВА
гл. експерт в Държавен
архив-Русе