Европейската централна банка (ЕЦБ) може да предприеме допълнителни действия на заседанието си през декември, ако перспективите за инфлацията не се подобрят съществено, заяви управителят на централната банка на Словения (Banka Slovenije) и член на Управителния съвет на ЕЦБ Примож Доленц в интервю за БТА по повод специализирания форум OMFIF Sofia Forum (Official Monetary and Financial Institutions Forum - Форум на официалните парични и финансови институции), организиран днес в Резиденция "Бояна" в София.
Той подчерта, че това не означава предварителен ангажимент за конкретно решение, а следващите стъпки ще зависят от постъпващите данни.
„Ако перспективите не се подобрят съществено, може да се наложи предприемането на допълнителни действия на заседанието през декември. Не бива обаче предварително да се обвързваме с конкретно решение – то ще зависи от постъпващите данни и ще се взема на всяко заседание поотделно“, посочи Доленц.
На заседанието си на 29 октомври ЕЦБ запази трите основни лихви без промяна – по депозитното улеснение на 2,50 на сто, по основните операции по рефинансиране на 2,65 на сто и по пределното кредитно улеснение на 2,90 на сто. Банката предупреди, че продължаващото поскъпване на енергията увеличава рисковете от по-висока инфлация и по-слаб икономически растеж.
Ценовата стабилност остава основната цел на ЕЦБ, а септемврийските прогнози сочат трайно висока инфлация на фона на нерешените геополитически конфликти, каза той.
Основното опасение е по-високите енергийни цени постепенно да се прехвърлят към храните, останалите стоки и услуги, и заплатите. Силното нарастване на възнагражденията и разходите за труд на единица продукция могат допълнително да засилят вътрешния инфлационен натиск. Същевременно по-слабите потребление, инвестиции и търсене на кредити могат да допринесат за ограничаване на инфлацията.
„Няма автоматично решение за реакция при енергиен шок, което да е приложимо във всички случаи“, подчерта Доленц. По думите му отговорът зависи от мащаба и продължителността на шока и от последиците за цените и икономическата активност.
Доленц оцени първите месеци на България в еврозоната като обнадеждаващи. Според него наличните данни показват плавен преход, който следва модела на предишните разширявания на валутния съюз.
Позовавайки се на анализ на експерти на ЕЦБ от пролетта, той посочи, че въвеждането на еврото има ограничен и до голяма степен еднократен ефект върху потребителските цени, като част от ценовите корекции настъпват още преди смяната на валутата. Според цитирания анализ възприеманата инфлация и очакванията за бъдещо поскъпване остават като цяло незасегнати от самото преминаване към еврото, а обществената подкрепа за него се повишава над 50 на сто.
„Приемането на еврото не трябва да се разглежда като край на един процес, а като начало на нов етап на икономическа интеграция“, заяви Доленц, обобщавайки опита на Словения.
Най-големите ползи се проявяват постепенно чрез по-дълбокото участие в единния пазар, по-ниските разходи за трансакции, премахването на валутния риск и по-силното доверие на инвеститорите. За запазване на общественото доверие обаче са необходими ясна информация, ефективна защита на потребителите и сътрудничество между институциите, бизнеса и потребителските организации, добави той.
Според Доленц следващото разширяване на еврозоната зависи в по-голяма степен от политическата воля и обществената подкрепа, отколкото от техническото изпълнение на критериите за конвергенция. Той не посочи коя държава има най-големи шансове да се присъедини след България.
„В няколко държави от ЕС, които все още не са приели еврото, понастоящем просто няма достатъчна обществена подкрепа за присъединяване към еврозоната. Това обаче може да се промени в бъдеще, особено ако възникне голяма криза“, коментира той.
Доленц подчерта, че устойчивото изпълнение на икономическите критерии, структурните реформи и институционалната готовност остават необходими условия за успешно присъединяване.
По темата за дигиталното евро той открои възможността за общоевропейско платежно средство, което да намали зависимостта от ограничен брой частни доставчици, често базирани извън Европа. То ще допълва, а няма да заменя парите в брой, посочи Доленц.
Предвидените офлайн плащания целят висока степен на поверителност, при която информацията остава между платеца и получателя. При онлайн плащанията защитата на личните данни трябва да бъде съчетана с изискванията срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, уточни той.
Изкуственият интелект предлага значителни възможности за повишаване на производителността и подобряване на банковите услуги, но създава и нови оперативни и системни рискове, предупреди Доленц.
„Най-голямото предизвикателство пред регулаторните органи е да гарантират, че рисковете, произтичащи от широкото и взаимносвързано използване на изкуствения интелект, ще бъдат контролирани, преди да застрашат стабилността на финансовата система“, заяви той.
 
Следва пълният текст на интервюто:
Кое ще има по-голяма тежест при предстоящите решения на ЕЦБ – рискът инфлацията да остане висока или опасността по-високите лихвени проценти да отслабят икономиката? Какви данни биха Ви накарали да преразгледате позицията си?
- Ценовата стабилност остава нашата основна цел, а стремежът ни е да върнем инфлацията на равнище от 2 процента в средносрочен план. Септемврийските прогнози сочат трайно висока инфлация, докато нерешените геополитически конфликти продължават да създават рискове за нейното повишаване.
Основно безпокойство представлява възможността по-високите цени на енергията постепенно да се разпространят в по-широк кръг от сектори на икономиката – първо чрез цените на хранителните продукти, а след това и чрез цените на други стоки и услуги и заплатите. Силният растеж на заплатите и увеличаването на разходите за труд на единица продукция могат да засилят този вътрешен инфлационен натиск. Същевременно по-слабите потребление, инвестиции и търсене на кредити могат да помогнат за ограничаване на инфлацията.
Ето защо е от съществено значение инфлационните очаквания да останат в съответствие с целта за ценова стабилност. Ако перспективите не се подобрят съществено, може да се наложи предприемането на допълнителни действия на заседанието през декември. Не бива обаче предварително да се обвързваме с конкретно решение – то ще зависи от постъпващите данни и ще се взема на всяко заседание поотделно.
Как оценявате първите месеци на България в еврозоната и кой е най-важният урок от опита на Словения, който може да помогне на страната ни да превърне членството в осезаеми ползи за домакинствата и бизнеса?
- Първите месеци на България в еврозоната са обнадеждаващи. Макар че всяка смяна на валутата естествено поражда притеснения сред гражданите и бизнеса, наличните до момента данни показват, че преходът протича гладко и следва модел, наблюдаван при предишните разширявания на еврозоната.
В анализа, изготвен от колеги от ЕЦБ през пролетта, се открояват три особено важни констатации. Първо, въпреки опасенията за въздействието върху разходите за живот, преминаването към еврото на 1 януари 2026 г. е имало ограничен и до голяма степен еднократен ефект върху потребителските цени, като някои ценови корекции са настъпили още преди въвеждането на еврото. Второ, възприеманата инфлация и очакванията за бъдещо повишаване на цените изглежда са останали като цяло незасегнати от самата смяна на валутата. Трето, обществената подкрепа за еврото се е повишила над 50 процента, тъй като първоначалните опасения за поскъпване започват да отслабват. Тези развития напълно съответстват на опита на други държави, присъединили се към еврозоната в миналото.
От гледна точка на Словения може би най-важният урок е, че приемането на еврото не трябва да се разглежда като край на един процес, а като начало на нов етап на икономическа интеграция. Най-големите ползи се проявяват с течение на времето чрез по-дълбоко участие в единния пазар, по-ниски транзакционни разходи, премахване на валутния риск, по-голяма прозрачност на цените и по-силно доверие на инвеститорите. Като малка и отворена икономика Словения извлече значителни ползи от членството си в голям и стабилен паричен съюз, а България е в добра позиция да постигне същото.
Не по-малко важен урок е значението на ясната комуникация. Преминаването към еврото често е съпроводено с опасения, които не се оправдават напълно. Опитът на много държави от еврозоната показва, че прозрачната информация, ефективната защита на потребителите и тясното сътрудничество между публичните институции, бизнеса и потребителските организации са от съществено значение за запазването на общественото доверие. Обнадеждаващата тенденция в подкрепата за еврото, която вече се наблюдава в България, показва, че този процес е добре напреднал.
Коя държава според Вас има най-реалистични шансове да стане следващият член на еврозоната? Какво ще определя темпа на разширяване – икономическата готовност или политическата воля?
- Възможното разширяване на еврозоната към други части на Европа е сложен въпрос с много измерения. В крайна сметка това е политическо и суверенно решение, ръководено от критериите за конвергенция от Маастрихт и правната и институционалната рамка на Европейския съюз.
Като централна банка не е наша работа да заемаме позиция по подобни въпроси. Нашият фокус остава върху изпълнението на мандата ни.
Моето впечатление обаче е, че в момента разширяването на еврозоната зависи в по-голяма степен от политическата воля и обществената подкрепа, отколкото от техническото изпълнение на критериите за конвергенция. В няколко държави от ЕС, които все още не са приели еврото, понастоящем просто няма достатъчна обществена подкрепа за присъединяване към еврозоната. Това обаче може да се промени в бъдеще, особено ако възникне голяма криза.
Приемането на еврото може да донесе значителни ползи, включително по-дълбока икономическа интеграция, увеличаване на търговията, намаляване на транзакционните разходи и по-голяма парична стабилност. То може също да засили устойчивостта на участващите икономики, като им осигури достъп до голяма и стабилна валутна зона, както и до доверието и подкрепата на Евросистемата.
Същевременно е от съществено значение всяка държава кандидат да постигне устойчива конвергенция по отношение на ценовата стабилност, стабилните публични финанси, стабилността на валутния курс и сближаването на дългосрочните лихвени проценти. Структурните реформи и институционалната готовност също са важни, за да се гарантира, че приемането на еврото ще бъде от полза и ще бъде устойчиво както за новия член, така и за еврозоната като цяло.
Евросистемата е готова да подкрепя държавите кандидатки по пътя им към приемането на еврото, като предоставя техническа помощ и споделя добри практики. В крайна сметка успешното разширяване на еврозоната зависи от ангажимента на всяка държава да изпълни необходимите критерии, както и от продължаващата стабилност и надеждност на самата еврозона.
Какъв конкретен проблем би решило дигиталното евро за потребителите, който съществуващите платежни методи не решават? Как ще убедите хората, че удобството няма да бъде за сметка на личната им неприкосновеност?
- Дигиталното евро би запълнило нарастваща празнина в платежната среда: с преминаването на все повече ежедневни търговски операции в интернет гражданите се нуждаят от достъп до дигитална форма на публични пари, която е сигурна, широко приемана и достъпна в цялата еврозона.
То ще допълва парите в брой, а няма да ги замени, като гарантира, че парите на централната банка ще останат достъпни за гражданите в една все по-дигитална икономика и ще запази свободата им на избор как да плащат.
Дигиталното евро ще осигури европейска платежна възможност, която не зависи изцяло от ограничен брой частни доставчици, често базирани извън Европа. То може да помогне за укрепването на стратегическата автономност на Европа в областта на плащанията и за намаляване на уязвимостите, произтичащи от външни зависимости.
То може също да повиши устойчивостта, като гарантира, че хората ще разполагат с надеждно платежно средство, ако частните решения не са достъпни или платежните услуги са фрагментирани.
Дигиталното евро е замислено като общоевропейско платежно решение, което ще може да се използва по единен начин в цялата еврозона за плащания в търговски обекти, онлайн и между физически лица. Така то ще подпомогне развитието на по-интегриран европейски пазар на плащания.
Защитата на личните данни е основен принцип при разработването на проекта. Дигиталното евро не е предназначено да се превръща в инструмент за търговско използване на платежни данни, а Евросистемата няма интерес да проследява разходите на отделните лица.
Точният дизайн все още зависи от законодателния процес, но предвидената функционалност за плащания в офлайн режим има за цел да осигури висока степен на защита на личните данни, като информацията за плащанията остава между платеца и получателя – приблизително както при плащанията в брой.
При онлайн плащанията защитата на личните данни трябва да бъде балансирана със законовите изисквания за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Тук бих искал да подчертая, че посредниците трябва да имат достъп единствено до минималната информация, необходима за спазването на тези изисквания.
С какви възможности разполага ЕЦБ, ако нов енергиен шок едновременно повиши инфлацията и потисне икономическия растеж?
- Няма автоматично решение за реакция при енергиен шок, което да е приложимо във всички случаи. Отговорът зависи от мащаба и продължителността на шока, както и от въздействието му върху инфлацията и икономическата активност.
Трябва да запазим гъвкавостта си и да продължим да вземаме решения въз основа на данните. При всяко заседание ще оценяваме постъпващите данни за инфлацията, заплатите, икономическия растеж и финансовите условия, без предварително да се обвързваме с определена траектория на лихвените проценти.
Къде според Вас изкуственият интелект ще има по-голямо въздействие върху икономиката и банките през следващите години – чрез повишаване на производителността или чрез създаване на нови рискове? За кои от тези рискове финансовите регулатори все още не са достатъчно подготвени?
- Изкуственият интелект предлага значителен потенциал за повишаване на производителността и може съществено да подобри банковите услуги.
От друга страна, нарастващото му използване може да създаде и нови оперативни и системни рискове, които да повлияят на начина, по който се провежда паричната политика и се опазва финансовата стабилност. Освен това цялостното въздействие ще зависи от степента на разпространение на изкуствения интелект, качеството на неговото управление и способността на финансовите институции и регулаторните органи да се адаптират към технологичните промени.
В заключение, нашият мандат не ни позволява да избираме между ползите за производителността и рисковете от изкуствения интелект. Можем обаче да следим и да се възползваме от икономическите ползи от тази технология, като същевременно укрепваме управлението, киберсигурността и оперативната устойчивост.
Най-голямото предизвикателство пред регулаторните органи е да гарантират, че рисковете, произтичащи от широкото и взаимносвързано използване на изкуствения интелект, ще бъдат контролирани, преди да застрашат стабилността на финансовата система.