Доц. Силвия Крушкова: Стресът не е страшен, имаме нужда от него както от кислород. Опасен е дистресът

Грижата за менталното здраве е дисциплина, движение, любопитство, удоволствие, контакт с хората и най-вече позитивно отношение към самия себе си, казва психологът от УМБАЛ „Медика Русе“

- Доц. Крушкова, когато говорим за здравословно остаряване, обикновено мислим за физическото си здраве. Какво място заема в него менталното здраве?
- Много хора през последните 20 години забравят, че освен всички органи, от които сме съставени, имаме и мозък. За да достигнем качество на живот и благополучие, е много важно на какво ниво е нашето ментално здраве - какво мислим, какво усещаме, какво преживяваме.
Често хората забравят да се грижат за менталното си здраве. Правят си прически, грижат се за естетиката на лицето и тялото си, но
пропускат да се грижат за естетиката на менталното си здраве, а тя е едно от най-важните неща
- Вие използвате много интересен израз -  „естетика на менталното здраве“. Какво означава той?
- На първо място - дисциплина и отношение към самия теб. Ако човек няма отношение към себе си - уважително, обгрижващо, към своите мисли и преживявания, това означава, че той не може да прояви такова отношение и към околните, на първо място към най-близките си и колегите.
- Какво се случва с мозъка ни, когато живеем продължително в напрежение? И защо е важно да правим разлика между стрес и дистрес?
- Последните 15-20 години оправдаваме всичко със стреса. Стресът не е страшен, имаме нужда от него както от кислород. Опасен е дистресът.
Аз съм клинично ориентирана и за мен основата на менталното здраве е една добра биохимия и нормално протичащи електрически заряди в мозъка. Когато сме в дистресова ситуация - имаме напрежение, гоним срокове, някой ни е обидил, а ние сме преглътнали обидата - се отделят кортизол, адреналин и норадреналин.
Адреналинът и кортизолът са като солната и сярната киселина. Ако обаче направим нещо за себе си - спорт, прегръдка с любим човек, физически контакт, слушаме музика, рисуваме или преживяваме друго силно удоволствие - отделяме серотонин и ендорфини и балансираме.
Хората затова си вземат домашен любимец - прибират се, галят го, гушкат го и тогава човек излъчва окситоцин, който е много важен за баланса
Да гушкаме любим човек или домашен любимец, да държим някого за ръка, да останем 10 минути прегърнати с някого - така получаваме дозата окситоцин, без да правим кой знае какви усилия.
- Как дистресът се отразява на паметта, вниманието, концентрацията и способността ни да вземаме решения?
- Системите на личността са свързани помежду си - когнитивната система включва внимание, памет, интелект, логика. Когато имаме емоционални негативни преживявания, потискаме този познавателен процес и ставаме по-разсеяни, по-трудно запомняме и се ориентираме в дадена обстановка. Така нервната клетка започва да старее.
Ако дълго време сме в стресово състояние и не правим нищо, за да постигнем баланс, започват да страдат всички системи на нашето тяло, защото всички системи се движат от нашия мозък. Колкото по-бързо мозъкът старее, толкова по-бързо стареят нашите органи.
- Можем ли да тренираме мозъка си и да поддържаме когнитивните си способности с напредването на възрастта?
- Днес знаем много повече за невропластичността - способността на мозъка да променя и изгражда връзки между невроните в отговор на ученето и преживяванията. Това означава, че можем да поддържаме мозъка си активен, като не му позволяваме да бъде ленив.
Например всеки ден да научаваме по 10 думи на чужд език, да ги повтаряме, после да учим нещо друго.
Много е важно да се чете и да се пише, защото писането на ръка ангажира различни мозъчни процеси
Ние свикнахме да пишем на компютри, но това не развива мозъка по същия начин.
Да не преставаме да бъдем любопитни. Ако харесвам един стил музика, да имам желание да чуя новостите и в друг стил. Да прочета нещо, което не е „моето“, да науча нещо ново, да се опитам да разбера друга гледна точка.
Има и нови доказателства, че при възрастния мозък продължава образуването на нови нервни клетки в хипокампа - област, свързана с паметта и ученето. Всичко това показва колко важно е да продължаваме да учим, да се интересуваме и да предизвикваме мозъка си на всяка възраст.
- Каква е ролята на музиката, движението и социалните контакти?
- Когато слушаме музика, която ни харесва, особено когато я преживяваме на живо на концерт, в мозъка се продуцира ендорфин, защото изпитваме удоволствие.
Ендорфинът направо „рефрешва“ нашия мозък
Каква музика? Такава, каквато на нас ни харесва.
Аз съм привърженик на холистичния подход, когато няма соматично (телесно) заболяване. Когато специалист каже, че няма соматична причина за болка или дискомфорт, започвам да променям нещо в ежедневието си - хранене, спорт, почивка, социални контакти, активности - катерене, пилатес, плуване, народни танци и т.н.
Много важно е да имаме и пряк контакт с хората. Дигиталната среда ни отнема от личността, защото прекъсва прекия контакт. Вместо да отидеш да се видиш с приятел, ти го виждаш на екрана, но не можеш да го прегърнеш, да усетиш радостта му или да му обършеш сълзите.
- Каква е връзката между съня и менталното здраве?
- Въпреки че в популярната литература пише 8 часа, не е важно колко време спиш, а какво е качеството на съня. Можеш да спиш и 12 часа, но сънят ти да е с лошо качество. Можеш да спиш 4 часа, но те да са пълноценни и да са ти достатъчни.
Можем да разберем по това колко пъти през нощта се събуждаме и дали сутрин се събуждаме уморени, без настроение и желание да стартираме деня.
- А храната има ли значение за здравето и кондицията на мозъка?
Разбира се, че е важно какво ядем, но не по-малко важно е отношението ни към храната. Например спазвам диета за отслабване, но отивам в едно хубаво кафене и си поръчвам торта. Ако започна да мисля как с тази торта ще наруша диетата си,
моментално настройвам мозъка си негативно и той започва да отделя кортизол
Но ако вместо това изям сладкиша с удоволствие и с мисълта, че така правя най-страхотното нещо за себе си, мозъкът получава сигнал, че в организма постъпва нещо добро и аз съм усмихната, отпусната.
Отношението ни към всичко е много важно - когато то е позитивно, преживяването е съвсем различно
 - Предполагам, че това се отнася и до отношенията лекар - пациент?
- Разбира се. Пациентът вижда всичко - не само чува какво му се говори, но и вижда поведението на лекаря, на целия медицински персонал. Когато е нарушено соматичното здраве, пациентът е уплашен, а понякога вместо да плаче, се гневи или става агресивен. Гневът е другата страна на страха. Затова на първо място трябва да помним, че пациентът е уплашен и трябва да намалим неговия страх.
За психологическия комфорт на пациентите в „Медика“ се грижат психолози, които им помагат да преодолеят страха и тревожността, съпътстващи лечението.
Аз работя с медицинските специалисти, защото в ежедневната си работа те се срещат с болката на пациентите, тежките случаи и напрежението, затова е важно да имат възможност да се разтоварят, да възстановят баланса си и да бъдат винаги в добра кондиция. Това е превантивна и поддържаща грижа, която помага на медицинския специалист да запази доброто си отношение към пациента, колегите и работата си.
Грижата за менталното здраве на медицинския специалист е част от грижата за пациента
Психологическата подкрепа за пациенти и медици е обичайна практика във всички реномирани болници в Европа и света.
- Как дигиталната среда влияе върху мозъка?
- Бързият и лесен достъп до информация прави мозъка муден. „Не ми трябва да го помня, ще го намеря в интернет“ - това се отразява върху целия когнитивен спектър - възприятие, внимание, памет, интелект, логична оперативност.
За да поддържаме паметта си, някои неща трябва да учим наизуст. Да четем на хартиен носител. Интелектуалните занимания, включително четенето, особеното четенето и разбирането на нова информация и възможността после да я възпроизведем, са много важни.
- Кои са основните правила, които бихте откроили, за запазване на менталното здраве с напредването на възрастта? 
- Грижата за нашето ментално здраве трябва да започнем много преди да остареем. Много е важно как започваме деня си.
Хората стават и пускат телевизора, а там е негативът. Аз сутрин слушам музика
Ранното ставане е чудесно - така имам възможност много неща да си свърша и най-вече да си обърна внимание. Да се движим, да четем, да пишем, да учим нови неща, да имаме социални контакти и да не преставаме да бъдем любопитни.
Интересът е свързан с допаминовата система в мозъка - системата за мотивация и очакване. Когато очакването изчезне, нивото на вътрешната енергия спада. Важно е и да се грижим за своята биохимия - да намираме начин да балансираме дистреса с положителни преживявания.
И най-вече - да имаме отношение към самите себе си. Самосъзнаването е дисциплина. Трябва да се спреш, да видиш, че е пролет, че листата са зелени, да обърнеш внимание на това, което се случва около теб и вътре в теб.
За мен грижата за менталното здраве е дисциплина, движение, любопитство, удоволствие, контакт с хората и най-вече позитивно отношение към самия себе си.

Мартин ГЕОРГИЕВ