Според 64 процента от участвалите в анкета представители на бизнеса има различни практики на отделните митнически пунктове в страната. Това показват данни от онлайн проучване на Българската стопанска камара (БСК) и Националната организация на митническите агенти (НОМА), представени по време на практическата конференция „Митническите представители в новата европейска реалност: реформа, дигитализация и отговорност“ в София.
Форумът е организиран от НОМА и Паневропейската конфедерация на митническите агенти (CONFIAD).
Заместник-председателят и главен финансов директор на БСК Станислав Попдончев заяви, че в центъра на всички процеси стои митническият представител, който не е просто посредник, а стратегически участник в отношенията между бизнеса и администрацията.
По думите му при забавяне на процедурите компаниите първо се обръщат към митническите агенти, а не към институциите.
Попдончев посочи, че най-голямата административна тежест не идва от сложните казуси, а от ежедневните процедури. Като пример той даде случаите при внос на стоки, подлежащи на ветеринарен или фитосанитарен контрол, когато едни и същи документи се изискват многократно от различни институции, включително от митническите органи и Българската агенция по безопасност на храните.
Според него това води до забавяния между 24 и 48 часа, а при контейнерните превози – и до допълнителни разходи за складиране. При температурно чувствителни стоки съществува и риск от реални загуби.
„Голяма част от тези проблеми могат да бъдат решени сравнително бързо - чрез по-добра координация, ясни вътрешни правила и по-ефективна комуникация“, посочи Попдончев.
Той добави, че подобни промени могат да бъдат реализирани в рамките на месеци. „И това е може би най-важното послание от бизнеса - подобряването на митническото обслужване не започва от законите, а започва от практиката“, посочи Попдончев.
Анкетата е проведена онлайн в периода 29 април – 7 май сред 468 представители на бизнеса.
На въпрос какво най-често липсва в работата с митническите представители, 14 процента от анкетираните са посочили липса на проактивност и навременна информация, 20 процента – недостатъчна експертиза, 9 процента – липса на ясна отговорност и поемане на риск, а 4 процента – бързина и ефективност. Над половината – 53 процента – заявяват, че нямат съществени проблеми.
Според резултатите 69 процента от анкетираните са доволни от качеството на електронните системи за митническо обслужване, докато 31 процента дават отрицателна оценка.
Проучването показва още, че 55 процента от компаниите са били уведомени от митническите си представители за предстоящите промени при вноса на нискостойностни пратки през онлайн платформи, докато 45 процента посочват, че не са получили такава информация.