Одобреният законопроектът, внесен от Министерски съвет, предвижда пълна забрана на рекламата на хазартни игри, рекламата на организаторите на хазартни игри и на свързаните с тях отличителни знаци, както и промяна на механизма на облагане и таксуване на хазартния бизнес у нас. Предлага се и прекратяване на дейността на афилиейт операторите.
Като изключение се допуска ограничено присъствие на търговските марки на организаторите на хазартни игри при спонсориране на спортни клубове, федерации, сдружения и организации, както и при подпомагане на дейности в областта на културата, здравеопазването и образованието.
Другите два законопроекта, внесени съответно от Венко Сабрутев и група народни представители от „Продължаваме промяната“ и от Божидар Божанов и група народни представители от „Демократична България“, също предлагат различни механизми за пълна забрана на рекламата на онлайн и наземния хазарт.
По време на заседанието Боян Митракиев от КРИБ заяви, че рекламата на хазарт у нас има нужда от регулация, но с национални закони не може да се регулира дейността на лица извън територията на България. Като пример той посочи, че според него четвъртият по големина онлайн хазартен оператор у нас е руска платформа, която работи незаконно. В законите можем да запишем всичко, но въпросът е какъв ще бъде ефектът, каза той.
По думите на Стилян Шишков, изпълнителен директор на дигитална медийна група, ако предложената забрана за реклама в интернет бъде приета в сегашния ѝ вид, България ще трябва да блокира глобални платформи като „Ютуб“ (YouTube), „Фейсбук“ (Facebook) и „ТикТок“ (TikTok).
Адвокат Кирил Груйчев от Сдружението на организаторите на хазартни игри в България посочи, че рекламата служи както за привличане на клиенти, така и за разпознаване на лицензираните хазартни оператори. По думите му има проблем и с приетите през 2024 г. законови промени, които определят изисквания за отстоянието на наземните хазартни обекти. Тригодишният срок за привеждане на обектите в съответствие с изискванията скоро изтича, въпреки че операторите са платили за лицензи, които все още са в сила.
Розалина Йорданова от Българската гейминг асоциация посочи, че според нея у нас на практика няма незаконен наземен хазарт, а проблемът се наблюдава при онлайн платформите. Тя разкритикува предложената такса за наземните оператори в размер на 20 на сто върху разликата между постъпилите залози и изплатените печалби, като посочи, че този модел е приложим за онлайн хазарта. Според нея ставката за наземния хазарт трябва да е по-ниска, тъй като наземните оператори имат значително по-високи разходи.
В дискусията се включи и Десислава Безинска-Шеинкова, психолог, който работи с хора с хазартна зависимост. Тя посочи, че според цитираните от нея данни работоспособността на хората с хазартна зависимост е намалена с около 9 на сто, а при 17 на сто от тях се стига до летален изход. По думите ѝ не бива да се допуска реклама на хазарт върху детски спортни екипи. Тя подчерта, че за индустрията това са цифри, но зад тях стоят човешки съдби. „Защо децата трябва да са банер за каквото и да било?“, попита тя.
Безинска-Шеинкова предупреди, че зависимостта е опасна и може да доведе до отнемане на собствения или на чужд живот. По думите ѝ има случаи на 12-годишни деца с хазартна зависимост, които играят онлайн през чужди профили. Тя обърна внимание и на многобройните излъчвания на хазартни игри на живо в интернет, които продължават с часове.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова разясни въпроса с отстоянието на наземните хазартни обекти. Тя посочи, че няма разписана процедура за доказване на съответствието с изискванията и затова ще са нужни законови промени. Необходима е и дефиниция на „детска площадка“, тъй като законът определя минимално отстояние на игралните зали от такива обекти, без да ги дефинира. Предлага се за детска площадка да се смята площ от поне 50 кв. м със специална настилка и трайно закрепени съоръжения, определена за тази цел с разрешение на държавен или общински орган.
По думите ѝ в резултат на приетите през 2024 г. правила ще трябва да бъдат затворени 187 игрални зали в населени места с под 10 000 жители. Други 318 зали не отговарят на изискванията за отстояние от детски градини, училища и други обществени сгради. Лицензите на тези зали са за пет и за десет години и изтичат съответно през 2029 и 2034 г. Националната агенция за приходите (НАП) ще възстанови общо 17 млн. евро на операторите на залите, които трябва да затворят заради предсрочното прекратяване на лицензите, уточни Петкова. В резултат от закриването на залите ще бъдат освободени 23 800 души, а според оценка на НАП пропуснатите приходи за бюджета от данъци и осигурителни вноски за тези работници ще възлязат на 104 млн. евро.
По време на дебатите Петкова посочи още, че в други държави членки на ЕС се прилага прогресивно облагане с различни такси според равнището на печалбата, оборота или друг показател. По думите ѝ подобен подход може да бъде обсъден и у нас.
Депутатите се обединиха около тезата, че забраната на рекламата на хазарт в интернет ще бъде трудна за прилагане. Асен Василев от „Продължаваме промяната“ изрази мнение, че това може да стане само на общоевропейско равнище и че българското правителство трябва да започне разговор в ЕС и да потърси подкрепа от други държави. Мартин Димитров от „Демократична България“ изрази сходна позиция и предложи в разговора да бъдат включени българските евродепутати.
Айтен Сабри от ДПС също подкрепи идеята инициативата да бъде поставена пред Европейския парламент. Тя добави, че превенцията трябва да бъде водеща в закона и че работната група трябва да прецизира текстовете с оглед на тази цел.
Десислава Танева от ГЕРБ-СДС подкрепи създаването на работна група за прецизиране на текстовете. По думите ѝ мерките трябва да обхванат и поведението на играещите хазарт. Тя даде пример с Нидерландия, където са въведени лимити на депозитите и загубите и се наблюдават положителни резултати.
Стефан Белчев от „Прогресивна България“ посочи, че агресивната реклама на хазарт в интернет се превръща в сериозен проблем за семействата и за бъдещето на нацията.
„Изправени сме пред историческа отговорност да сложим край на тази пандемия. В ерата на глобалния интернет нито един национален закон не може да сложи 100 процента забрана на всеки един рекламен банер. Това в никакъв случай не бива да служи за наше оправдание и смятам, че трябва да намерим и най-доброто решение и в трите закона, за да можем да излезем с правилно решение между първо и второ четене, за да може обществото ни да бъде удовлетворено“, каза той.
Председателят на комисията Константин Проданов от „Прогресивна България“ изрази сходно мнение. Той посочи, че работната група трябва да започне работа още утре, дори и неформално, тъй като промените в Закона за хазарта трябва да бъдат приети преди Закона за държавния бюджет за 2027 г.
Цончо Ганев от „Възраждане“ заяви, че трите законопроекта са стъпка в правилната посока, но разкритикува управляващите, че говорят за „пълна забрана“ на рекламата на хазарт, при положение че са предвидени редица изключения.
„Огромният минус и на трите законопроекта е това, което не се решава: зависимостта от хазарт. Това е туморът, рекламата е едно от нещата, които създават зависимостта“, каза Ганев.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова предложи да отпадне предвидената в законопроекта забрана за дейността на афилиейт операторите и рекламата на хазарт в интернет да се допуска единствено чрез тях при ясни ограничения. По думите ѝ, ако рекламата бъде забранена и афилиейт операторите бъдат премахнати, ще започнат да се рекламират нелегални оператори. Тя посочи, че афилиейт операторите са лицензирани и подлежат на контрол.
„Поставени сме в условия, че с издаването на лиценза те се съгласяват да не работят с нелегални“, каза Петкова и добави, че Министерството на финансите поема ангажимент да отрази в законопроекта всички предложения от днешното заседание.
Одобреният днес законопроект на Министерския съвет предвижда и пълна забрана за плащания в брой между строителни предприятия, изпълнители и подизпълнители по договори за строителни дейности, доставки на материали и предоставяне на услуги. Предвижда се плащанията да се извършват по банков път или чрез други проследими електронни платежни инструменти. Мярката цели да ограничи сивата икономика, да подобри финансовата дисциплина и да осигури равнопоставени условия за строителните компании, които спазват закона.
На въпрос защо текстът се предлага чрез промени в Закона за хазарта Людмила Петкова отговори, че делът на сивия сектор в строителството е над 60 на сто. По думите ѝ текстът е включен в настоящия законопроект, за да не се внася отделен законопроект само за тази промяна.