Стаматов се спря на необходимостта от сътрудничество между българските медии зад граница, подкрепата за сънародниците ни в чужбина и съхраняването на историческото наследство на емиграцията. Той представи примери от дейността на Eurochicago и от инициативи на българската общност в САЩ.
„Много е важно ние всички да си взаимодействаме. Аз помня, когато ни поканиха на първата среща, Eurochicago даже нямаше намерение да става това, което е сега. Именно тези срещи помогнаха на Eurochicago да поеме пътя, по който пое“, заяви той.
Стаматов обърна внимание на изложбата, посветена на българските градинари в Унгария, като открои посланието за ролята на институциите при съхраняването на националната идентичност.
„Най-силно впечатление ми направи едно от паната. На него пишеше, че именно българските градинари осъзнават, че за да оцелеят като общност, е необходима система от институционални връзки, чрез които да запазят идентичността си. Те създават основата на тези институции, които съществуват и до днес и успешно функционират в настоящето“, каза той.
Като пример за различното отношение на държавите към общностите им зад граница Стаматов разказа за участието си в световния фолклорен фестивал „Фолклориада“ в Южна Корея през 2012 г.
„Българската държава тогава нямаше представител, а Унгария имаше двама. С удивление разбрах, че единият състав показва унгарските традиции, а другият представя българските фолклорни танци“, посочи той.
По време на фестивала Стаматов се е запознал с Данчо Мусев и участниците в неговия танцов състав, с които продължава да поддържа връзка.
„Още тогава се замислих как така нашите сравнително сходни по население и размер държави могат толкова много да се различават по отношението си към диаспората. Според мен една от основните причини е, че у нас не съществува обща цел. Нито България има национален идеал, нито стратегия за развитие на обществото. Правени са такива опити и проекти са стигали дори до Народното събрание, но без резултат“, каза Стаматов.
Главният редактор разказа и за инициатива на българската общност в Чикаго за опазване на наследството на д-р Иван Гаджев, събирал в продължение на десетилетия документи и материали за историята на българската емиграция.
„След като в края на април внезапно почина Тодор, или Теди Гаджев, син на д-р Иван Гаджев, аз и моята съпруга Петранка Стаматова организирахме подписка в Чикаго и я разпратихме до българските институции, до 239 български народни представители. Мисълта ни беше да алармираме държавата, че наследството на този голям български патриот може да бъде продадено от разочарованите му роднини. България можеше да загуби ценно наследство, събирано от 1979 година“, разказа той.
В изказването си Стаматов засегна и въпроса за съхраняването на българското самосъзнание сред следващите поколения емигранти. Той изрази тревога от случаите, в които потомци на български семейства вече не се определят като българи, и постави въпроса за необходимостта от последователна държавна политика към общностите зад граница.
„С решение на Министерския съвет от 28 октомври 2022 година за първи път беше одобрена целева програма на Министерството на външните работи за организации на новата българска емиграция. Бяха отпуснати общо 200 хиляди лева, а за бюджета от 2023 година бяха осигурени още 150 хиляди лева. Тоест приблизително 175 хиляди евро. Резултатът доказва огромната нужда. Постъпиха 140 проекта от 38 държави. Помислете какво е търсенето“, посочи Стаматов.
Според Стаматов подкрепата за българските неделни училища е необходима, но не обхваща всички потребности на сънародниците ни в чужбина.
„Медиите на диаспората могат да бъдат ключов канал за привличане на инвестиции, за развитие на туризма, за връзка с висококвалифицираните кадри. Тези 175 хиляди евро представляваха 0,0005 процента от общия държавен бюджет. Само в програмата „Публична дипломация“ на Министерството на външните работи са заложени почти един милион евро, а медиите зад граница могат да се превърнат в нейния най-естествен инструмент“, подчерта главният редактор.
В края на изказването си той подкрепи предложението за създаване на асоциация на българските медии в чужбина, отправено по време на форума от Райна Манджукова. Според него подобна организация би могла да улесни координацията между редакциите и съвместното им представителство пред институциите.
БТА организира 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща и Естергом, Унгария, на 19 и 20 октомври 2026 г. със съдействието на Банка ДСК, OTP Group, Аурубис България, А1, СОФ Кънект – оператора на летище „Васил Левски“ – София, ГЕОТЕХМИН ООД, „Пощенска банка“ и Националния дарителски фонд „13 века България“.