Модератор на първия панел бе Георги Милков, водещ на предаването „Религията днес“ по Българската национална телевизия (БНТ). В дискусията участваха Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Евгени Веселинов, главен редактор на сайта BulgariCA в САЩ, доц. Йордан Ефтимов, литературовед и литературен критик, и Светла Чалъкова, главен редактор на българската емисия на Радио „Ватикана“.
Георги Милков откри дискусията с препратка към годишнини, които България отбелязва през 2026 г., и към исторически личности, чиито дела свързват духовното водачество с обществената отговорност.
„Тази година наистина е с двоен фокус. Сещаме се за примерите на нашите духовни водачи, тъй като отбелязваме, както неведнъж бе припомнено и във вчерашните речи – ще го припомня и аз, защото е такава година – 1150 години от рождението и 1080 години от успението на духовния патрон и покровител на българската нация свети Йоан Рилски Чудотворец“, посочи той.
Модераторът припомни и послание, прозвучало през първия ден на Световната среща на българските медии, свързано с историята на българската общност в Унгария.
„На мен много ми хареса вчера в една от речите, говорейки за бащите основатели на българската диаспора и за този наш предшественик тук през 1914 година, който е казал, че бъдещето се гради не само с мотика, но и с вяра в Бога. Това е може би отправната точка, от която започва днешният наш панел“, каза Милков.
Той даде пример и за духовен водач - архимандрит Методий Кусев.
След това Георги Милков даде думата на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, който в изказването си открои три линии на духовно водачество.
Когато говорим за духовни водачи, трябва да се върнем назад във времето за първопричината на воденето на паството Христово - това ни е завещано още от нашия Спасител Господа Иисус Христос, който е вечният пастир. Чрез апостолската приемственост в светата църква благодатта се преподава от светите апостоли на всички техни ученици, а и чрез тях до момента - на свещенослужителите в Христовата църква. Тази непрекъсната линия на апостолската благодат вменява на самите свещенослужители няколко важни духовни лидерски функции. Едната е свещенослужителската, чрез тази благодат, която свещениците получават, за да извършват онези тайнства в църквата, чрез които благодатните дарове на Светия Дух достигат до всички вас, които се числите към лоното на Христовата църква, посочи митрополит Антоний.
Той добави, че другата линия на духовното водачество е учителството.
По думите му всеки един свещенослужител е учител във вярата. Като учител във вярата на него се пада да бъде онзи духовен пример, чрез който да свидетелства за Христовата истина пред повереното му паство, каза митрополитът.
Според него третата духовна задача за всеки един духовен водач е нравствено-учителната.
Митрополит Антоний посочи, че тази задача отново е част от учителската дейност на свещенослужителите, но тя е концентрирана върху изостряне на вниманието и концентрация върху непреходните нравствени ценности, които са залегнали в Божествения нравствен закон - "а именно десетте Божии заповеди, които Господ в Стария завет дава на Моисей и които са залегнали като основно правило във всички признати монотеистични световни религии. Говорим не само за християнството, говорим за юдаизма, говорим за исляма".
Главният редактор на сп. ЛИК доц. Георги Лозанов представи в рамките на първия панел броя на унгарски език на списанието, посветен на св. Йоан Рилски.
Доц. Лозанов отбеляза, че редакционният екип се е опитал да съчетае в този брой два трудни за съчетаване наратива - журналистическия и религиозния.
“Св. Йоан Рилски е много подходящ за това”, посочи главният редактор на сп. ЛИК.
“Преди години мои приятели ми казаха, че са отишли до пещерата на св. Йоан Рилски, където всеки оставя желания на листчета. Там една дама си е пожелала да отслабне, за което е била порицана. Нещо, което според мен не е редно”, коментира доц. Лозанов. Не е ли път към небесно щастие постигането на земно щастие - попита той. По думите му св. Йоан Рилски съвместява земното и небесното щастие.
След представянето на броя на ЛИК думата бе дадена на Светла Чалъкова, главен редактор на българската емисия на Радио "Ватикана".
„Убедена съм, че добре подготвеният журналист може да отразява проявите на вярата в едно плуралистично общество, когато съчетава познаването на религиозния контекст с професионална точност, критично мислене и уважение към различните убеждения. Именно така журналистиката може да остане вярна на своята мисия – не да заличава различията, а да ги прави разбираеми и да изгражда мостове между хората“, каза тя.
Чалъкова говори за отговорността на журналистите при отразяването на религиозни теми, за необходимостта да познават духовния контекст на събитията и за предизвикателствата пред медиите в съвременното общество.
В началото на изказването си тя припомни послание на папа Лъв XIV към журналистите от 12 май 2025 г., отправено няколко дни след избирането му за Римски епископ.
„Никога не отделяйте търсенето на истината от любовта, с която трябва смирено да я търсим“, цитира тя папата.
При първата си голяма среща с журналистите папата говори за необходимостта от комуникация, която не търси съгласие на всяка цена, не прибягва до агресивен език и не превръща различията в повод за противопоставяне. Той подчерта и колко е важно общуването да бъде освободено от предразсъдъци, озлобление, фанатизъм и омраза или както казва той да обезоръжим езика, добави Чалъкова.
Главният редактор разказа за своя седемнадесетгодишен опит в Радио "Ватикана". По образование тя е богослов и тълкувател на Свещеното писание, а в началото на работата си във Ватикана не е имала журналистическа подготовка.
След Светла Чалъкова свое изказване направи и доц. Йордан Ефтимов - поет, литературовед, литературен критик и преподавател в Нов български университет (НБУ).
Интелектуалецът много често бива схващан като представителна фигура за една социологическа група. Всъщност историята на интелектуалците в по-строг смисъл на думата е историята на онази фигура, която има едновременно ангажираност и в същото време интелектуална дистанция към проблемите на своето време, каза той.
Сред основните акценти в изказването на литературоведа бяха ролята на интелектуалците и промяната в отношението към тях вследствие на интернет и социалните мрежи.
„Когато видях панела за духовните водачи и че ще става дума за духовните и религиозните водачи и интелектуалците, мислих много върху връзката между тези фигури и върху начина, по който те са се развивали и са съществували“, каза доц. Ефтимов.
В изказването си той обърна внимание на връзката между католическата църква и съвременните комуникационни технологии. Той припомни за канонизирането на италианеца Карло Акутис, който умира от левкемия на 15-годишна възраст. Доц. Ефтимов разказа и за свети Исидор Севилски, архиепископ на Севиля и автор на енциклопедията „Етимологии“, който също, както и Акутис, по думите на Ефтимов, е смятан за покровител на интернет.
Последният панелист в първи панел бе Евгени Веселинов, главен редактор на сайта BulgariCA в САЩ.
Той акцентира върху образа на свети Йоан Шанхайски и Сан-Франциски, който е закрилник на Сан Франциско, както и върху този на св. Йоан Рилски - небесен закрилник на целия български народ. Двата образа, според Веселинов, свързват двата края на света - Изтока и Запада, в Деня на св. Йоан Рилски.
“Всичко с вяра и светлина може да ни обедини и да вървим напред”, каза Евгени Веселинов.
Той изрази мнение, че българската църква подкрепя, обединява и дава посока на българските общности по света. Веселинов посочи, че ще расте броят на американците, които променят религията си и минават към православието.
В края на панела проф. Веселина Вълканова, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, уточни в отговор на Светла Чалъкова, която изтъкна необходимостта от обучение по религиозна журналистика, че такова обучение вече съществува.
Проф. Вълканова посочи, че има съвместна програма между Богословския факултет и Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет, която се занимава с тези допирни точки между медиите, журналистиката, типичните комуникационни изисквания и проблематиката на духовенството и религията.
Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция на българите в чужбина (ИАБЧ) Райна Манджукова се обърна към панелистите и участниците, за да разкаже за св. Злата Мъгленска и за наградата на нейно име, връчвана от ИАБЧ.
Както БТА писа, темата на тазгодишното издание на Световната среща е „Медии и водачи“. Във форума присъствено и онлайн се очаква да се включат участници от 25 държави, включително България. Сред тях са 47 журналисти от 32 българоезични медии и емисии по света, от две медийни асоциации, както и кореспонденти и стрингери на БТА в чужбина. Участие са потвърдили и девет представители на пет медии от България.
БТА организира 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща и Естергом, Унгария, на 19 и 20 октомври 2026 г. със съдействието на Банка ДСК, OTP Group, Аурубис България, А1, СОФ Кънект – операторът на летище „Васил Левски“ – София, „Геотехмин“ ООД, „Пощенска банка“ и Национален дарителски фонд „13 века България“.