Проф. Николай Ненов събра богатата история и пъстрите истории на рибарите по Дунав

Днес, в Деня на Дунав, представяме „Рибари по Дунав. Наследства и културен пейзаж“ - новата книга на проф. Николай Ненов. Тя се опира на дългогодишно проучване на рибарските общности по реката, въз основа на което са формирани културните наследства, обвързани с темата. За пръв път у нас се проследяват измеренията на рибарските общности - извън историята им и класическата етнография, която описва лодки, мрежи, техните названия и начини на изработка. Поставен е акцент върху начин на живот, който е остойностен и представен като основа, върху която се проектира нематериално културно наследство, разгледано като знания, умения и културни практики, свързани с риболова и река Дунав. 
Рибарите са тези, които ловуват с лодка и мрежи, както са го правили дедите ни от хилядолетия. Дунав е мястото на изява на техните знания, умения и културни практики, но едновременно с това са важни и местата, на които рибарите принадлежат. Те са част от градския наратив и от културната парадигма на всяко едно място по реката. Те познават брега и реката, както и нейните острови, променливи заливни места, появяващи се, изчезващи животински видове и разказват за тях. 
Рибарите и тяхната дейност принадлежат към домодерната култура, която пряко зависи от природните цикли и е подчинена на сезоните. Едновременно с това разказите на рибарските общности представят групата в настоящето като част от зависимите от околната среда, от индустриализация и урбанизация, от войни и замърсявания, от регламенти и забрани. 
Проучването за рибарите и техните културни наследства дава възможност да се погледне към измеренията на река Дунав и нейното непрекъснато конструиране и въобразяване в последните две столетия, при което са намерени множество свидетелства и примери за превръщането й в ценност. С експонирането на изложби и музейни експозиции по Дунав, чрез последяване на знанието за острови и места на памет по реката, са очертани процесите на антропологизиране на реката. 
Безспорно приносен елемент в проучването е формулирането на културния пейзаж по Дунав като елемент от местните културни наследства, който стъпва на знание и практики, притежавани от рибарските общности, но се гради и върху паметта за места и хора, които са обвързани в своите изяви с формите на културен пейзаж. 
Текстът се разгръща върху познанието на отделните места от Силистра до Видин, като стъпва върху 126 интервюта, събирани през различно време. Тези свидетелства също са публикувани в книгата, за да покажат общото знание за риболова, за реката, за места и пейзажи, за музейни активности, които подкрепят процесите на разпознаване и споделяне на наследства.
Книгата на проф. Ненов е най-пълното, задълбочено, всеобхватно и професионално изследване на рибарските общности по Дунав. И въпреки че солидният том, чудесно илюстриран с майсторски фотографии на Явор Мичев, е с висока научна стойност, той е и много увлекателен за четене от всички, които обичат Дунав, риболова, природата и хубавите истории. Защото в нея са събрани в типичния за автора увлекателен стил историята и историите на рибарите по 471 километра от течението на голямата европейска магистрала за обмен стоки, култура и идеи - от устието на Тимок до Силистра. 
За читателите на „Утро“ проф. Ненов предостави две интервюта в книгата.

Дунавът майка и къща не храни

Разговор с Георги Христов, роден през 1959 година в село Ряхово

- Сам ли се ходи за риба? 
- Правил съм го много пъти това да ходя сам, но е не хубаво, защото на човек може да му стане лошо по време на риболов, въобще всичко може да ти се случи. Не е добре да си сам. Сега ми идват много неща в главата. И с какъв акъл съм ходил сам, да ме пита човек. Пускал съм сам сетката за ловене на карагьоз посред нощите, а тя не е никак малка (6 м дълбока, 130 м дълга), пускам я да тече и съм се хвърлял във водата да проверя какво е дъното долу. Знам, че лодката е до мен, и каквото и да се случи, ще прицапам два-три пъти и ще се хвана за нея. Тя ми е била спасителен остров на мен. Случвало ми се е по време на риболов да няма никой друг по Дунава освен мен, лодката и Господ. 
Иначе за риба се ходи по двама, но и двамата трябва да са документирани. Този, който е титуляр на лодката, отговаря за другия, който е присъстващ в лодката. Не може обаче и двамата да са рибари. Обикновено единият и собственик на лодката, и на мрежите, така че се случва, каквото той каже. Но отговаря морално и материално за другия спътник. Въпреки че има случаи, при които не можеш да направиш нищо срещу природата. Има много случаи на ударени от мълнии рибари.
Дели се винаги 2:1. Този, който е влязъл само с ботушите в лодката - няма инвентар, няма двигател, взема по-малко. Повечето е за собственика на лодката, защото на него му се налага да поддържа мрежите - купуване на капрон, той има и уменията да си закърпи мрежите. Другият е неговата трета ръка.
- Къде риболувате най-често? 
- По Дунав. От остров Батин - най-горе, срещу течението на Дунава, до остров Косуй. Тя рибата флаг не носи. Тя трябва да се търси. Байряци няма на гърба си. В зависимост от сезона върви различна риба на различни места. Зависи дали е от дънните риби, или от повърхностните от рода на бялата риба, распера. През пролетта зависи и от системата на риболуване, някои ловят с капани - т.нар. винтери, които едно време бяха разрешени. Зимата се лови една риба въдовица, а ние я наричаме доица, от семейство шаранови. Тя си хвърля хайвера февруари месец в студените води, когато и расперът и бялата риба. Естествено, тогава са забранени, но за някои хора закони няма.
- Имат ли название различните места по реката? Как се наричат?
- Съществуват т.нар. тонии. Те са почистени места. Не може да се хвърля сетката където и да е. Почиства се най-вече за дънните мрежи. С две лодки, понякога се плаща и на кораби. Закачат се с въжета и се вадят чуканите, за да не се късат мрежите, че не са евтини. И ако още на първото излизане я облещиш на някой чукан, румънците му викат „лагущян“, отиде целият ти труд. Когато чуканът е много голям, се набиват едни повдигачи, за да може сетката да го прескочи. Някои са там от векове по дъното, вдълбани в грунда на реката. С топове да ги гърмиш, те си остават там, заринати за вечни времена.
Има и нетрадиционни места, които се наричат затони и галдъви. Там не е желателно да се риболува, защото те са разположени в самите острови. Като малки езерца са, канали, където рибата прибягва да си хвърля хайвера, защото водата е по-плитка и има предпоставки за правилно излюпване. Затонът е ръкав в острова откъм неговата опашка. Когато е на носа на острова се нарича галдъв. В затона през зимата има карабърсак, скобар, морунаж, от едно семейство са. Там изкарват зимата. Заливни гори има на о. Малък Бръшлян, ние му викаме Малкият бекир, като спадне нивото на реката.
- На кое място каква риба излиза? 
- Около островите в дълбоките места, където има много чукани на дъното, обикновено държи сом, има и други риби, но най-често се хваща той. Крие се из чуканите, подава си мустаците, имитирайки примамка за другите риби, и после ги изяжда. На плиткото и по пясъците държи бяла мряна (дунавска, която се различава от балканската). Най-големият екземпляр, който сме хващали е 11 кг и 800 гр. Тя е дънна риба, но излиза по пясъците, където има отлагания от самата река и се храни там. На чакълести места излиза много рядко срещаната и изключително вкусна есетрова риба - чига. Тя има в хрилете си малки червени червейчета, които, след като я хване рибарят, напускат тялото й. Много честно неопитни хора, дори и сред рибарите има такива, които мислят, че рибата е болна, а те са свързани с почистването на хрилете й. Те са в симбиоза с нея. Баба природа ги е предвидила да са в помощ на чигата.
- Има ли забранени места за риболов? 
- Има забранени места за риболов. Тя държавата го е измислила. На 300 метра пред доруците на островите - от турски „нос“, и на 300 метра под опашката на острова. По доруците се навъртат повечко видове риби особено нощно време. Излизат в плитката вода. 
- Чували ли сте да има сред рибарите вярвания, за да се постигне добър улов?
- Не, не съм. Най-добрата вяра за добрия улов е тази в Бог. Преди да отиде човек да ловува във величествената река е хубаво да се прекръсти поне веднъж и да каже: „Дядо Боже, дано да е наслука!“. Основно уловът зависи от трудолюбието на риболовеца. Днес, ако няма слука, на другия ден ще има.  
- Има ли някакви поличби - за да се познае дали ще е на слука? 
- Ние риболовците имаме такива поверия: Румънците казват: „Аpa vine, petele dispare, apa cade, petele dispare“ - „Водата идва - риба няма, водата спада - риба няма“. Има и друго „Вятър има - риба няма, водата бистра - риба няма, водата мътна - риба няма“, обаче, който е упорит... Всичко опира до постоянство. 
- Има ли пресушени блата - къде са били? 
- Тук в нашия район има едно пресушено блато, което е направено с цел да се спечелят площи за обработване. В покрайнините на Ряхово е, но като дойдат подпочвените води, то пак се наводнява.
- Има ли блата сега? 
- Има. В Малък Преславец. В блатата рибата се размножава по следния начин. Птиците (юрдечки, патици), като кацнат в Дунава, залепва хайвер на ципите на краката им и после, като кацнат в блатото на спокойствие, този хайвер остава там.
- Замръзва ли Дунав? 
- Днес вече няма такива оптимисти, които да ловуват на лед. На никого не му се занимава да мръзне. Да чупи ледове, да залага капани и т.н. Навремето пускаха един кораб „Христо Ботев“ да разбива ледовете, много мощен. От вълните, които правеше, се разбиваше чак леда по брега. 
- Знаете ли за наводнения по Дунав?
- Знам, че най-голямото е било през 1942 г., но аз тогава не съм бил роден. Знам от дядо ми, че водата е стигнала до рамките на къщата и не е успяла да направи поразии, защото нашата къща е до Дунава, но се пада на баир.

Препоръчва се за супа мряна да имаш

Йон Думитру, роден пред 1949 година в Гюргево
- Коя риба как се приготвя? Коя е за скара, коя е за пържене?
- Еее, най-вкусната риба сега... ние, най-вкусната пържена риба, за пържене - е една кържанка. Една голяма платика. Кържанка едно кило, две кила и половина, даже три. Тя е... добра е за пържене. И ние... има и един морунаж, една риба - ние й викаме морунаж - разбирате ли? И тя е същата... много вкусна, много мазна риба. Добра за пържене. Ама за супа, препоръчва се за супа мряна да имаш, и всички видове риба да сложиш. Карас, малко шаранче, толстолоб. Глави, опашки от толстолоб, разбираш ли? Значи, ако правиш рибена чорба, всички видове риба да ти бъдат... в казана, от оня големия пет оки... не една тенджерка две кила, както правим сега.
- Имаме рибата. Как се приготвя рибена чорба?
- Значи, вариш зарзаватът. Зарзаватът в какво се състои? Сега ние, ние тук имаме друга рецепта. Онези в Делтата имат друга. Те от Делтата подкиселяват чорбата с оцет. Слагат оцет. Ние тук правим с домашен борш. Домашен борш. Оня, направен с трици, разбираш ли, направен с мая, с девесил, с листа от вишни, не така... който прави истински борш. Взима се червена чушка и зелена, лук - колкото може повече, това е. Един морков. Не трябва кой знае колко. Един морков-два. Например аз, на чорба пет оки - отивам и взимам десет от онези зелените чушки, десет от червените, разбирате ли? Кореноплодни. Магданоз. Целина. Слагат се и зрели домати. Ама тук е тайната - вариш само лука, моркова и чушките. Доматът го слагаш по-късно, защото той... разбираш ли, втвърдява. И след това се възвира, слага се и боршът. Боршът аз го отделям. Отделно го варя от... от оная вода, разбираш ли? Слагам и рибата. Нарязана - глави, опашки, разбираш ли, слагам и рибените кореми. Слагаш и ако намериш и няколко... хайвер от въпросните риби. Хвърляш и хайвера там. Ама аз като правя чорба, дребна риба, например като облез. Има една дребна риба, дето се хваща - платика, слагам я в марля, голяма, завързвам я стегнато и я пускам в тая врящата смес, там да ври, да се... и я изстисквам, разбираш ли, да излезе сокът от тая дребната риба. Разбирате ли? Защото тя дава вкуса на чорбата. Ама рибата - всички видове риба, карас, сом, щука, мряна. Мряната най-вече за рибената чорба е.