Университетска болница „Канев“ ще бъде домакин на международно обучение, посветено на съвременни техники за създаване на дългосрочен венозен достъп и имплантиране на порт-системи.
Събитието се организира съвместно с BBraun и Aesculap Academy и събира специалисти от България, Полша и Румъния.
Основен акцент в програмата е ЕКГ-навигираният метод за позициониране на централни венозни катетри, който позволява прецизно определяне на позицията на катетъра в реално време. Тази технология повишава безопасността на пациента и намалява необходимостта от допълнителни контролни изследвания.
В рамките на обучението ще бъдат разгледани и съвременни техники за имплантиране на порт-системи (Port-a-Cath) – устройства, които осигуряват надежден и дългосрочен венозен достъп, особено при пациенти, подложени на продължителна терапия, включително онкологично лечение.
Един от най-значимите елементи на програмата са реалните клинични случаи, при които имплантацията ще бъде извършвана в операционна зала и излъчвана в реално време в конферентната зала. Това дава възможност за директно наблюдение на процедурите, анализ и дискусия с участието на международни експерти.
Сред водещите лектори е д-р Томаш Напидрковски, д.м.н. от Националния онкологичен институт „Мария Склодовска-Кюри“ в Полша, както и специалисти от Румъния и България.
По този повод разговаряме с д-р Милен Томов, съдов хирург в УМБАЛ „Канев“.
Д-р Милен Томов е старши лекар в отделение „Съдова хирургия“. Той завършва Медицинския университет във Варна през 2008 г., а през 2014 г. придобива специалност „Съдова хирургия“.
Член е на Европейското дружество по съдова хирургия, на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология.
Интересите на д-р Томов са насочени към различните методи за осъществяване на постоянен и временен достъп при болни с хронично бъбречно увреждане.
- Д-р Томов, защо е важно да говорим за порт системите?
- Като начало може да кажем няколко думи за епидемиологията на раковите заболявания и тяхното разпространение. Раковите заболявания продължават да бъдат едно от най-сериозните предизвикателства пред съвременната медицина. Те са сред водещите причини за смъртност в световен мащаб и засягат милиони хора всяка година.
Но зад статистиката стоят реални пациенти, за които лечението често означава продължителни и тежки терапии. При голяма част от тях се налага провеждане на химиотерапия чрез многократни венозни вливания.
Именно тук възниква проблемът. Периферните вени не са създадени за толкова интензивно натоварване. С времето те се увреждат, възпаляват се, тромбозират и това прави лечението по-трудно, по-болезнено и по-рисково. Всички тези рискове и неудобства за пациентите биха могли да се избегнат, чрез поставянето на порт-а-кат –
малко устройство, което се имплантира под кожата и осигурява сигурен и дългосрочен венозен достъп
Минаха доста години, откогато нашият екип въведе имплантирането на порт като всекидневна, рутинна и достъпна за пациентите практика. Въпреки това всеки ден се сблъскваме с усложнения при пациенти, провели химиотерапия през периферна вена, без да е поставена порт система. Това са състояния, свързани с възпаление и тромбоза на засегнатия съд и крият допълнителни рискове.
- Какво представлява порт-а-кат?
- Порт системата е медицинско устройство, състоящо се от
малка камера, която се поставя под кожата, и катетър, който достига до централна вена
За пациента това означава нещо много просто, но изключително важно, а именно край на многократните убождания и значително по-лесно провеждане на лечението.
- Защо все още не се използва масово?
- Въпреки че методът не е нов, практиката показва, че много пациенти започват лечение без поставен порт. Причината често е липсата на достатъчно информация както сред пациентите, така и понякога в ранните етапи на лечението.
- Как протича самата процедура?
- Имплантирането на порт-а-кат е кратка и щадяща процедура. Всичко около организацията по планиране и извършване на интервенцията е лесно, достъпно и не коства нищо на болния.
Всеки онкологично болен пациент с предстояща химиотерапия може да се свърже с лекар от нашия екип за консултация
и ще бъде насочен за интервенцията максимално бързо. Престоят в болницата е минимален и е свързан само с манипулацията. Използва се местна упойка.
Новото при нас е възможността за позициониране на катетъра с ЕКГ контрол. Метод, който позволява изключително прецизно поставяне без необходимост от рентгеново облъчване по време на позициониране на катетъра около сърдечната област. Това е още една стъпка към по-безопасно и модерно лечение.
- Има ли рискове и какви са те?
- Както при всяка медицинска интервенция, рискове съществуват, но те са минимални. Най-често се наблюдават леки и преходни състояния като дискомфорт или хематом. По-сериозни усложнения, като инфекция или запушване на порта, са редки. Важно е пациентите да знаят, че при правилна грижа и наблюдение рискът остава нисък.
- Какви са удобствата и предимствата за пациентите и на кои пациенти трябва да се приложи?
- В продължение на предния въпрос предимствата от поставянето на порт, сравнени с неудобството от евентуално усложнение, са безпорно в полза на поставянето му. Спестява всички рискове от тромбоза и възпаление на съд при провеждане на химиотерапия през периферна вена.
Ние препоръчваме поставянето на порт при всеки онкологично болен пациент с предстояща химиотерапия
и подходяща венозна антомия, установено с доплер ехограф от специалист.
- Има ли недостатъци и кои са те?
- При тези пациети има две алтернативи. Да се проведе лечението през периферна вена или през порт система. Безпорно предимствата са в полза на порт стемата.
- Има ли пациенти, при които не може да бъде поставен порт-а-кат?
- Това са казуистично редки случаи, в които няма подходяща централна вена, където да се позиционира катетърът на порта. Всичко това се установява след предварителен преглед с доплер ехограф. Има редки случаи, в които се е налагало да проявяваме креативност и да се имплантира порт на по-нестандартни места като долен крайник. Но като се замисля, за толкова години не си спомням за случай, в който да имаме пациент без никаква опция.
- Ограничават ли се нормалните дейности на пациентите, като къпане например, или не предизвиква ограничения?
- По никакъв начин наличието на порт не променя обичайната физическа дейност на човека.
- Какви грижи трябва да полагат пациентите за мястото, където е имплантиран порта?
- Стандартни хирургични превръзки за 8-10 дни до заздравяване на оперативната рана. След това
на всеки 2-3 месеца при обстоятелства, че портът няма де се ползва, трябва да се промива
Това е елементарна медицинска манипулация, извършвана от обучена медицинска сестра.
- Всички медицински лица ли могат и са обучени да работят с порт-а-кат?
- Не всички са обучени и трябва да се използват услугите само на обучени такива. Естествено, това са сестри от структури, където се работи с такива устройства. При нас практиката е да създаваме контакт на пациента с такова медицинско лице и да ползва услугите му по всяко време.
- Как става премахването му и при какви случаи това се налага?
- Премахването на порта може да стане по всяко време. Желателно е това да е
поне година след прекратяване на всички химиотерапевтични процедури
Естествено, ако настъпи по-сериозно усложнение като инфекция или тромбоза в периода на експлоатация, също се налага отстраняването му.
- За какво трябва да следят пациентите с такъв порт и при какви случаи трябва да се обърнат към лекар?
- При всяко необичайно, новонастъпило състояние, свързано с порта, като зачервяване, оток, болка или проблем с проходимоста му е необходима консултация със специалист.
Силвия ДИМИТРОВА