Какво може да накара русенци да забравят изтощителните летни температурни рекорди? Трима млади талантливи режисьори сполучиха да го направят за няколко часа миналата събота.
Заедно с актьори от русенския театър те създадоха истинско артистично приключение, което премина под знака на приза „Слави Шкаров“ - запомнящо се име с дръзко и самобитно творчество в историята на русенската драма. Михаил Цанков, Деян Ангелов и Бюрхан Керим показаха своите проекти в рамките на националния конкурс за млади режисьори. Откъсите вървяха в поредност, която макар и не търсена, постепенно повдигаше зрители и жури на все по-високи етажни нива в Доходното здание.   
Чеховият Иванов (Милен Димитров) се появи на сцената в Малката зала „Диди Димчев“ в една от кулминациите в пиесата - когато лутайки се в лабиринта на безизходицата от сблъсъка на пориви и намерения с обреченото съществуване в тресавището на семпли страсти, той посяга към пистолета. Третокурсникът в Театралната академия Михаил Цанков преплете мистика и реалност. Обръщащият чашка след чашка Павел Лебедев (Венцислав Петков), влюбената Саша (Дона Вълова) и предадената Анна (Евгения Явашева) един след друг изтриваха алените петна по лицата си, символи на основни техни характеристики - червен нос, сърчице и линията на трагична гибел. Докато те се опитваха да върнат Иванов в задушливия, но реален монотонен живот в руската провинция, мистичните елементи, въведени от режисьора, подсказваха, че накрая Николаша ще натисне спусъка.
На публиката й се налагаше да излезе от чеховската атмосфера бързо - докато се качва по стълбите към камерна зала „Слави Шкаров“. Защото там вече я очакваше тъжната, но изпълнена със светла надежда майка (Мариана Крумова) на двама враждуващи синове (Ивайло Спасимиров и Борислав Апостолов) в откъс от пиесата на Пьотър Гладилин „Излезе ангел от мъглата“. Ангелът - алкохолик, клошар и свещеник без енория (Крум Берков) успява да дръпне неведоми струни в душите на братята и да ги помири, а режисьорът Деян Ангелов успява да защити тезата си, че в проветривите днешни времена семейството е непоклатима ценност.
Следващото „ниво“ в чисто пространствен смисъл беше зала „Европа“. Която режисьорът Бюрхан Керим беше обърнал наопаки - публиката се разположи с гръб към сцената и с лице към вратите. А на грамадна мека възглавница там вече „спеше“ една от героините в „Арабска нощ“ на Роланд Шимелпфениг, Франциска. Заспалата Франциска, не помръдваща, докато публиката заемаше местата си, с нищо не намекваше какво шеметно „виенско колело“ ще се завърти и ще увлече актьори и публика в искрометен въртоп от асоциации, спомени, тревожни разсъждения, реминисценции, двоумения, размествания на места, времена и чувства. И във всичко това, случващо се в жилищен блок в днешна Германия, се вплита една вълшебна ориенталска приказка за любов. Да кажа, че аплодисментите за „трето ниво“ в конкурса бяха най-възторжени, е все едно нищо да не кажа. 
Резултатите вече са известни: наградата бе спечелена от Бюрхан Керим, който предстои да постави цялата „Арабска приказка“. Наградата на публиката отиде при Михаил Цанков. А фондация „Косьо Станев“ връчи приза за млад актьор на Ивана Керанова (Франциска). 
Тук му е мястото да издължа едно извинение. Оказа се, че погрешно съм разбрала думите на актрисата Петя Венелинова, която цитирах в репортаж за „Утро“ в понеделник. Нейното мнение е, че е по-разумно за конкурса да бъдат показвани вече готови спектакли, които номинираните режисьори да са подготвили вече с други театрални състави. С други думи, да се върне предишният формат на фестивала, а не да се представят откъси. Това не пречи успоредно да има и творчески ателиета, казва актрисата.
Сега си давам сметка, че с нея разговаряхме в края на напрегнатия съботен ден, в кратката пауза след трите проектни откъса и минути преди финалното обявяване на победителя. И вероятно затова в репликата на Венелинова съм „насложила“ и моето собствено мнение. Но, признавам, емоцията от трите различни по натюрел и по въздействие театрални къса беше наистина много силна - и също толкова силно бе желанието (моето, а и на други зрители) усещането за откъслечност и недовършеност да не пречи зрителят да преживее пиесата и идеята на режисьора в пълнота. Във всеки случай, да не се налага натрапчивата аналогия с превъртането на трейлъри в рекламно тв време или с етюди за изпит - защото трудът и на режисьорите, и на актьорите е колосален, а в сегашния формат е затиснат в отчайващо кратки срокове. 
Друго? Ами, за пореден път от градската управа и от нейния седемчленнен вече състав (един кмет и шестима заместници) не се намери някой да пожертва драгоценни два часа от съботната вечер да дойде да види що е то национален конкурс за млад театрален режисьор. Ама то това всъщност не е новина.
По-скоро новината е, че млади талантливи режисьори мислят, търсят, експериментират и се отнасят с огромен пиетет към театралното изкуство. А това обещава на публиката, в това число и русенската, истински и впечатляващи докосвания до онова, което прави живота смислен.