В работата на новата общинска управа се забелязват едни нови неща. Нямам предвид многолюдието от заместник-кметове - да оставим това настрана. Интересът ми беше предизвикан от Стратегията за управление на общинската собственост.            
Не ми стана ясно едно нещо. Жилищните имотите - апартаменти и къщи, са 2075, но защо в такива от тях живеят само 2028 семейства? Това поражда няколко въпроса или ако щете констатации: че има празни, неизползвани имоти или пък освен настанени семейства има и отделни жилища за нуждаещи се особи. Както и това, че разликата от 47 имота се ползва за други цели. Какви са те? Възможно е това да е резервен фонд за реагиране в крисизни ситуации, но може ли да допуснем и нещо друго?
Ето такива въпроси се породиха в мен от данните за стратегията за общинската собственост и воден от тях потърсих отговори и паралели из миналото.
То е твърде многообразно и от 1897 до 1931 г. е изпълнено с  толкова изчерпателни и подробни изложения за състоянието на Русенски окръг, че даже има цели глави и точки, засягащи общинските имоти на Русе. Вярно, съотнесени спрямо другите общински и окръжни въпроси, те стоят някак си по-встрани, по-малки са по обем, но между редовете им може да се прочетат доста интересни неща. Особено е важно да подчертая, че
до началото на ХХ век Русенската община не притежава свои жилищни имоти
поради което вниманието ми се съсредоточи върху другите такива.
Явно добре запомнил партизантищаната и партийните интриги при смяната си през декември 1894 г. от Александър Каназирски, през 1902 г. новият стар русенски окръжен управител Петър Манолов прави един основен извод за града - че общинското самоуправление с „...давание възможност на членовете на общинския съвет да меняват често кметовете, спъва редовното функциониране, както на общините, тъй и на държавните работи...“. 
    Русенската архитектурна перла - Доходното здание, е обект на специално внимание като общински имот. Строеното по времето на Ал. Каназирски здание, „визитна картичка на града“, е сочено като разхитител на основна част от приходите на Русенската община, тъй като част от тях са заложени при 10% лихва за погашение отпуснатият близо милионен заем от Българската търговска банка (където Ал. Каназирски е член в Управителния съвет), а 
специална комисия разследва построяването му и въвеждането на общината в спиралата на неизпълнените очаквания да приходи
които всъщност постъпват, но отиват за погашение на непосилния заем. 
Необходими са някои малки отклонения, поне за елементарни пояснения.
Първото ни известно изложение, това от 1897 г., е на окръжния управител Ал. Каназирски. То обаче е непълно и с някои фрапантни грешки. Не може да се твърди, че „В градовете Тутракан и Бяла има по едно читалище, а в селата само в Червена-Вода има уредено читалище. В Окръга няма съставено никакво ученолюбиво дружество, нито има благотворителни заведения“. И това при положение, че в града ни се посочва функционирането на едно турско читалище, както и още, че „През 1890 г. в Балбунар (дн. гр. Кубрат) се открива основно училище, а на 4 май 1891 г. се учредява читалище „Кирил и Методий“. И т.н., и т.н. все в този дух.
Сагата с построяването на Доходното здание в Русе започва още в далечната 1896 г., когато Общината, съвместно с русенското училищно настоятелство, решават да построят сграда, приходите от която да отиват в помощ на общинските училища. За тази цел е създаден организационен комитет, в който влизат кметът Г. Михайлов, членовете Ил. Сираков, Ан. Данев, А. Вилдирев и А. Тодоров, Г. Губиделников, П. Паяков и Хр. Баларев. 
Според изложението от 1902 г. построяването му завършва когато вече окончателно е готов и вторият етаж с големия театрален салон.
„Най-забележителната сграда между общинските имоти то коства на общината около 800 000 лева, а като се вземе във внимание и мястото, върху което то е построено, от продажбата на което на времето могат да се вземат около 150-200 000 лева,
излиза, че Русенската градска община затваря за зданието един капитал приблизително от един милион лева
за по голямата част от които тя плаща по 10% лихва на Русенската търговска банка, пред която е и заложила и известни свои приходи. Наместо доходи, с които е смятала градската община да увеличи бюджета си, тя предвижда сега в бюджета си грамадни суми за погашение лихвите на капитала, зает за постройката на това здание, които никой път не ще да могат да се покрият от доходите на казаното здание“.
Думата ми обаче е за друго. На 20 февруари 1897 г. Каназирски участва в журито, което определя архитект Раул Паул Бранк от Виена за победител в изграждане на Доходното здание. Само две години по-късно, след 19 януари 1899 г., е меко казано, освободен от поста си, но това не му попречва да се отдаде на адвокатска професия, като същевременно участва и в управата на застрахователно дружество „България“ и в това на Българската търговска банка. Е, трябва ли да се учудваме откъде идват парите, слагащи оковите на общината? Или ще продължим да говорим „уважително“ за някогашните партизани Каназирски и Манолов? И единият, и другият, също са, както сме свикнали днес да казваме,  далаверджии!
Що се отнася до първия, за неговата история, тази за семейството му и различните им деяния е писано предостатъчно. Къде с уважение, къде с лустросване, къде реално.
Слабо познат е вторият, окръжният управител Петър Манолов
Характерното и за двамата е това, че са от т.нар. елит на българската интелигенция отпреди 1878 г., а участието им в редиците на българското опълчение през Руско-турската война 1877-1878 ярко ги откроява от останалата маса на опълченците. Интересно е обучението на Манолов в земеделското училище в Табор през 1870-1871 г., когато там учи и Ангел Кънчев. Точно него посочват в изследването си за българската интелигенция през Възраждането колектив от български учени и съставителите проф. Н. Генчев и М. Даскалова.
В този труд обаче името на Александър Каназирски изобщо не се споменава.
Странно, а и доста необяснимо е и това, че след 1909 г. от цитираните досега „изложения“ на окръжните управители темата с имотите изобщо изчезва.
Преди време леко засегнах въпроса с друг един общински имот, прословутите Русенски хали. Неколкократните ми запитвания и намеци към отговорни общински служители, към общински съветници, си останаха само приказки. Тук, макар и мимоходом, зачеквам леко  участта на още един общински имот, на Доходното здание. Ще бъде ли публикуван пълен и точен отговор за съдбата на общинските имоти в момента и тяхната собственост, включително и с разпределението на тази част от нея, който се отдава под наем? Тази информация със сигурност е обобщена, но не е стигнала до широката общественост, а е важна. Щом имотите са общински, значи са наши, на данъкоплатците, задачата на администрацията е само да ги поддържа и управлява по най-добрия начин.