Д-р Калоян Тонев завършва Медицински университет - Плевен през 2015 г. Своята специалност - Пластично-възстановителна и естетична хирургия, придобива през 2021 година. Има опит в областта на естетичните процедури на лицето и тялото, лечението на кожни образувания и случаите на изгаряне и неговите последствия. Д-р Тонев работи и има завършени курсове в областта на естетичната хирургия на нос и ухо и на реконструкция на гърда след мастектомия. Той е част от екипа на Отделението по пластично-възстановителна и естетична хирургия на УМБАЛ „Медика Русе“.

- Д-р Тонев, какви са особеностите на изгарянията в зимния сезон?
- В нашата практика в Отделението по пластична хирургия към УМБАЛ „Медика Русе“ целогодишно лекуваме случаи на изгаряне. Определено обаче в различните сезони някои типове изгаряния превалират пред други. Зимата е сезон, в който е необходимо отопление, а в много домакинства в Русе и областта все още се използва твърдо гориво. Печките на дърва са сериозна предпоставка както за контактно изгаряне при директен допир, така и за пламъково изгаряне при възникване на пожар. Особено висок е рискът в тези домакинства за малките деца и възрастните хора, които поради несръчност или заболяване падат върху нагорещената повърхност и често получават дълбоки изгаряния. Тази зима не е изключение и вече сме лекували няколко случая на изгаряне от допир до печка, както и семейство от майка и син, попаднали в пожар, предизвикан от печка на твърдо гориво.
Студеното време навън и декемврийските празници карат малки и големи да прекарват повече време вкъщи и често кухнята се оказва най-уютната стая. Разбира се, това са едни от най-приятните моменти в годината, стига да не бъдат помрачени от някой неприятен инцидент. Доказано е, че при събиране на повече хора под един покрив, и особено когато има деца, прекарващи повече време в кухнята,
зачестяват случаите на изгаряне най-вече сред децата
Обяснението за този феномен е лесно - в кухнята се осъществява готвенето, което създава редица причинители на изгаряне - гореща храна, олио, тави, печки и др. Това в комбинация с малки деца, които не могат да преценят последствията от действията си, води до редица инциденти като заливане с горещи течности и допир до парещи повърхности. За жалост, именно малките деца са с по-тънка и ранима кожа и изгарянията при тях по правило протичат по-тежко. Възрастните, които извършват готвенето, се нараняват например при разливане или запалване на гореща мазнина, хващане на гореща тава или скара и при разпалване на барбекю. Това са най-честите случаи, които лекуваме, като някои от тях са дълбоки и налагат оперативна трансплантация на кожа.
При посрещането на Нова година обичайно се използват голямо количество пиротехнически средства. Пиратките обаче са чест причинител на изгаряния, като в някои случаи могат да доведат до загуба на пръсти.     Въпреки че пиратките са забранени за непълнолетни, именно децата проявяват най-голям интерес към тях и измислят какви ли не игри и предизвикателства с тях. Поради това и често стават пациенти на нашето отделение
за последните седмици имахме 2 случая на деца с изгаряне поради неправилно боравене с пиратки
За щастие, изгарянията се оказаха сравнително повърхностни и с благоприятен изход.
Освен характерните за зимата, има и много случаи на изгаряне, които целогодишно са „на мода“: от по-леки като разливане на кафе или чай до по-тежки като такива от пожар или заливане с вряла вода. При всички случаи е важно да се знае как да се реагира в такива ситуации, като понякога това е от животоспасяващо значение. Съществуват обаче твърде много митове за това какво да се направи в домашна обстановка веднага след изгарянето и тук ще коментираме най-популярните от тях.
- Кои са най-разпространените и могат ли те да наистина да окажат благоприятен ефект при изгаряния?
- Най-разпространен е митът:
„Намажи изгорената кожа с кисело мляко/яйце/олио/мас/мед“
Всички хранителни продукти, които могат да се открият в хладилника, имат място на трапезата, но не и върху рана от изгаряне. Макар някои „народни“ и интернет лечители да ги препоръчват за всякакви изгаряния, истината е, че единствено при най-повърхностните, например слънчевите изгаряния, тези продукти да имат някакъв благотворен ефект и той се изразява в евентуална хидратация на кожата. При всички останали случаи хранителните продукти могат единствено да внесат инфекция в раната, тъй като не са стерилни и нямат антибактериално действие. Това, от своя страна, води до забавено зарастване, понякога задълбочаване на изгарянето и влошаване на крайните белези.
Често сме чували и:
„Постави лед на изгореното място“
Макар да изглежда логично да противодействаме на високата температура с ниска, физиологията на кожата не работи по този начин. Както едната крайност, така и другата е вредна за кожата и макар истинско измръзване да е трудно да се постигне, единственото, до което може да доведе ледът, е допълнителна увреда и задълбочаване на раната.
 „Има един домашен мехлем, който върши чудеса“
В нашата практика сме се наслушали на истории за чудотворни мехлеми, забърквани от различни знахарки, които могат да излекуват и най-тежкото изгаряне. Също така сме се нагледали на случаи на хора с дълбоки изгаряния, които са се доверили на тези напълно непроверени мехлеми и поради това при постъпването раните им са с инфекция и значително забавяне в правилното лечение. Истината е, че в голямата си част тези мехлеми са епителотонични, тоест евентуално стимулират зарастването на повърхностния слой на кожата и това може да е достатъчно при леки изгаряния. При средно дълбоки и дълбоки изгаряния обаче това е крайно недостатъчно, тъй като при тях кожата е загубила бариерната си функция и нестерилни мехлеми с нисък или никакъв антибактериален ефект гарантират инфекция на раната. Това, от своя страна, води до усложнения, вариращи от забавено зарастване на раната до обща инфекция на организма, което е животозастрашаващо състояние. Единствено пластичен хирург може надеждно да определи дълбочината на изгарянето, така че, освен при най-повърхностните изгаряния, бих препоръчал консултация със специалист във всички случаи.
„Не пукай мехурите/веднага спукай мехурите“
Истината е, че и двете са еднакво грешни в домашна обстановка и липса на адекватна медицинска помощ. Мехурите представляват надигнат мъртъв епидермис (повърхностния слой на кожата) от събиране на течност, отделена от травмираната дерма (основния, дълбок слой на кожата). При формиране на мехури и домашно лечение в събраната течност в един момент се развиват бактерии и това не позволява на подлежащата дерма да изгради нов епидермис, тоест раната да зарасне. Също толкова грешно е в домашна, нестерилна обстановка да се заемем с отстраняването на мехурите. Подлежащата дерма, както вече беше споменато, е загубила своята бариерна функция, така че обработката с нестерилни инструменти значително увеличава риска от внасяне на микроби и инфекция.
„Направи компрес с алкохол/неразреден йод“
Спиртът определено има антибактериално действие. Също така той има и увреждащо действие върху раните, така че в никакъв случай не правете компрес със спирт. Същото важи и за концентрирания йод. От медицинска гледна точка спиртът се използва за почистване на здрава кожа. Йодът, от своя страна, не се използва в неразредена форма, а само като йодни съединения с 5-10% концентрация. Ето защо компресът със спирт или неразреден йод може да доведе до химическо изгаряне, много по-тежко от първоначалното, и да наложи много по-сериозна оперативна интервенция за излекуване на раната.
„Намажи изгорената повърхност с отработено моторно масло“
Това определено е най-странната и грешна Ународна мъдрост,Ф която съм чувал от пациент с изгаряне. Още по-интересното бе, че той твърдеше, че цитира друг специалист по Пластична хирургия. Въпреки че не съм спорил с пациента, не мога да си представя колега да препоръча нещо толкова токсично и нехигиенично като отработено моторно масло. 
- А какво трябва да е правилното поведение при изгаряне?
- След като споменахме най-често срещаните грешки, нека да видим какво препоръчва медицината при случай на изгаряне. На първо място трябва да се спре действието на травмиращия агент. Ако се е допрял до горещ предмет, човекът се изтегля, като се внимава всички части на тялото да бъдат отделени от предмета, особено когато става дума за човек в безсъзнание. При попарване трябва да отстраним дрехите, напоени с горещата течност. При пожар пострадалият се извежда на безопасно разстояние от огъня на чист въздух. При залепнали, разтопени дрехи или вещества, като например асфалт, не се прави опит за тяхното отстраняване. От изключителна важност е при електрическо изгаряне, преди да докоснем човека, първо да се спре електрическата верига, защото в противен случай рискуваме също да пострадаме. 
Следващата стъпка е да охладим и почистим раневата повърхност.
Препоръчително е това да стане чрез поставяне под течаща хладка вода за 15-20 минути
По този начин едновременно се нормализира температурата на кожната повърхност и се отстраняват замърсяващи агенти като пръст и храна. Освен това питейната вода е с контролирано ниско микробно число, така че рискът от инфекция е пренебрежителен. След това раната се подсушава и покрива с чиста кърпа, след което пострадалият трябва да се консултира със специалист. Тези на пръв поглед елементарни действия са най-правилните от медицинска гледна точка, макар че практиката показва, че далеч не са най-често прилаганите. 
Специфичен случай е химическото изгаряне. Независимо дали става дума за киселина или основа, първоначално трябва да се приложи вече споменатият набор от мерки, като най-важно е промиването с вода. Неправилно е да се прави опит за неутрализация на агента, тъй като това води до химична реакция с отделяне на топлина и задълбочаване на изгарянето. 
Веднъж достигнал до специализирана помощ, всеки случай на изгаряне се преценява индивидуално. Най-общо казано, при повърхностно засягане на кожата след почистване на раната и изрязване на мехурите се правят превръзки с антисептичен сребърен препарат до пълно зарастване.
При дълбоки изгаряния се налага хирургично отстраняване на мъртвите тъкани и трансплантация на кожа
взета от здрава област на същия пациент. Най-тежките изгаряния, обхващащи голяма площ и особено при пациенти в напреднала възраст или малки деца, изискват интензивни грижи и са с неблагоприятна прогноза.
В ежедневието си няма как напълно да предпазим нас и нашите близки от изгаряне и макар повечето случаи да са повърхностни, е по-добре да се доверим на медицината, базирана на доказателства, отколкото на непроверени мехлеми и „народниФ лечители“. В противен случай рискуваме да забавим или утежним лечението, което може да доведе до дълготрайни последици като грозни белези и ограничено движение в ставите. Истината е, че най-продуктивно и успешно е лечението, базирано на взаимно доверие, при което лекар и пациент си сътрудничат за постигане на оптимални резултати.

Мартин ГЕОРГИЕВ