Млад, позитивен, дружелюбен, винаги готов да види в света нещо различно от повечето хора - това е русенецът Христо Христов, който издаде фотокнига „Архитектурата на град Русе“ с над 300 архитектурни обекта на територията на Русе с най-важната информация за тях. Книгата е двуезична - на български и английски език. Подходяща е не само за жителите на града, но и за гостите от чужбина, които искат да открият архитектурната душа на най-големия и най-красив град по българското поречие на Дунав.

- Представете се накратко, г-н Христов.
- Казвам се Христо Пламенов Христов и съм роден в гр. Русе. Дядо ми идва в града на 20-годишна възраст, след това тук се ражда баща ми, а после - и аз. Средното си образование завърших в спортно училище „Майор Атанас Узунов“, с профил „Спортна акробатика“. През 2010 година записах в Русенски университет специалността „Кинезитерапия“ във Факултета по обществено здраве.
- Значи това е коренът на кинезитерапията - акробатиката?
- Да, кинезитерапията дойде покрай спортните травми и нужда от тяхното възстановяване. След завършването пет години работих в Специализираната болница „Физиотерапия и рехабилитация“ на Лечебни заведения „Медика“. 
- И решихте да надградите?
- Първо надградих през 2016 година с магистратура по кинезитерапия - пак в Русенски университет, а през 2018 година записах медицина в Медицинския университет в Плевен с идеята все пак да специализирам „Ортопедия и травматология“.
- Кандидатстването в медицински университет е тежко изпитание.
- За мен беше наистина тежко, защото бях излязъл от училищната среда и химията и биологията бяха останали встрани от работата ми с кинезитерапия. Действително, отне ми една година, за да се подготвя - целенасочено, всеки ден, с уроци през седмицата в Русе и пътувания до Плевен. Отделно от това, в събота и неделя там имаше специализирани курсове. Сега вече съм лекар-стажант в Плевен, семестриално съм завършил и ми предстоят държавни изпити.
- Планирате ли да се върнете тук? 
- Да, планирам да се върна в Русе и нямам други идеи. Обичам града и заминах, само за да повиша квалификацията си.
- Освен това, явно и много го харесвате, защото идеята на тази книга е да покаже най-хубавото от Русе.
- Да, това е едната идея. А другата е, че тя е
посветена на моя дядо по бащина линия - Христо
на когото съм кръстен. Той беше арматурист в строителните бригади, които построиха например сградите на Общината, Кожената фабрика и „Топлофикация“. Дори в началото на книгата съм приложил и снимка от вестник - казваше се „Дунавски строител“ - на която го награждават точно за построяване колекторите на „Топлофикация“. Той винаги ми е показвал и разказвал за сградите и обектите, които са строили. Тяхната бригада е правила и ремонт на Доходното здание, на част от Захарната фабрика, имат построени и отделни модули в „Дунарит“. Построили са Хирургичния блок на болница „Канев“, както и Трета поликлиника - сегашната УМБАЛ „Медика Русе“.
- И всъщност той ли е вдъхновител на интереса ви към архитектурата?
- Точно така, да - той.
- Но този интерес към архитектурата откога датира?
- Той е от дете, но по-скоро от визуална гледна точка, а не исторически - кой е бил архитектът, кой - проектантът и през коя година е построен един обект. 
- Това е началото и постепенно се задълбочавате до вникване във всички подробности на сградата, в нейната биография?
- Да, а в книгата освен визуалния облик на сградата и периодът на строеж съм написал през коя година е построена, от кой архитект и проектант. 
- Това не изисква ли много голямо проучване?
- Изисква и то продължава, защото има някои разминавания във фактите. Сега с мен се свързват краеведи и някои собственици на сградите, които имат информация, различна от тази, която е налична в отдел „Краезнание“ на библиотека „Любен Каравелов“, откъдето съм я черпил и аз. 
- Това означава ли, че при следващо издание книгата ще бъде подобрена?
- Да, ще бъде исторически и фактологично допълнена и подобрена. 
- А интересът към фотографията как дойде?
- Когато бях на 7-8-годишна възраст, баща ми ми беше подарил един обикновен малък фотоапарат. Вземах го винаги с мен, когато ходех на екскурзии и си снимах. Пътешествахме много, понеже освен със спортна акробатика, от 2-ри клас се занимавах и с народни танци в ансамбъл „Здравец“. Посетил съм много фестивали и мероприятия за тези години и винаги бях с фотоапарата. Оттам се запалих и фотографията ми стана хоби. Дори и днес, когато има конгрес или събитие в медицината, пак аз го отразявам или ме канят да съдействам. 
- Но и това е надградено като умение?
- Да, винаги съм с фотоапарата. От полупрофесионален преминах вече на професионален фотоапарат, след което си набавих и допълнителни обективи, които са ми нужни да снимам спрямо обстановката.
Той ми е като калъфчето с документи - може да няма място за друго в багажника на колата, но за него винаги има
- С какво ви впечатлява архитектурата, как я приемате? С какво ви грабва тя, какво ви казва?
- Когато погледнете сградата на Доходното здание - тя е внушителна и с нейните орнаменти придава тонус и настроение, не е просто някакъв правоъгълен обект на 5-6 етажа. Тези изящни орнаменти, които са добавени на сградата, й придават стил и класа. Така човек се чувства по-спокоен и по-вдъхновен - това е моето усещане. Както е при храмовете - когато човек погледне един храм колко е възхитителен, той се чувства и по-вдъхновен. 
- В книгата са представени 313 обекта, от които около 300 сгради. Това ли е най-голямото изследване на русенските сгради досега?
- Доц. Васил Дойков през 2013 година издаде една книга - „Сградите са европейското и културно наследство на град Русе“. Тя в най-пълен мащаб като обем е издавана за град Русе и включва всички около 300 обекта. Но неговата книга повече акцентира на духа - това кой е живял в конкретната сграда и какво е неговото потекло, а не се фокусира върху архитектурата.
- Архитектурата е наричана „каменна музика“ и в сградите също се търси красивата музикална фраза...
- Да, така е.
- ...но когато виждате порутени, изоставени и зле изглеждащи стари сгради, какво усещате, какво мислите?
- Става ми болно и тъжно, защото знам какъв е документалният път, за да се възстанови една такава сграда. Не зависи просто от мен или вас, или от Общината, а много често от многото съсобственици и тяхното съгласие. 
- Това ли е разковничето на проблема?
- Да, оттам идва проблемът - не е регламентирано как да се поддържат тези обекти в страната.
- Няколко пъти беше лансирана идеята да се приеме закон, според който такива сгради да бъдат възстановени с публични средства, каквито случаи има в някои страни. След това да се представят фактурите за ремонт на наследниците и те да решат какво да направят - дали да платят, или да я продадат, за да платят разходите.
- Така е, да, законово не е уредена тази част. Става ми много тягостно и потискащо от такива гледки, защото идват и гости от другите градове и чужбина, на които не можем да обясним защо изглеждат така някои сгради, и то в центъра на град Русе. 
- Тук можем да припомним поговорката за лъжичката катран в кацата с мед.
- Точно това исках да кажа: 
20 от сградите да са изящни и 1 да е съборена - точно нея запомнят хората
и тя остава този силен дразнител, който оставя неприятно впечатление. 
- Как се разпространява тази книга?
- Книгата се разпространява в книжарницата на блок „Опал“ до Русенски университет. 
- А как се приема?
- Добре се приема, за мое щастие. Аз не очаквах да има някакъв интерес, а се оказа, че има хора в града, които живеят в чужбина и щом научиха за нея, веднага пожелаха да си я купят. Книгата замина за много страни: в Америка - за Бостън, Чикаго и Вашингтон, а в Европа я има в Италия, Австрия и Белгия. Това са все хора от стари русенски фамилии, които не живеят тук сега. Някои от собствениците на сградите се свързаха с мен, например г-жа Ревенска - тя е един от съсобствениците на сладкарница „Тетевен“. Една от къщите, включени в книгата, е на д-р Нгуен Ван Хю. Той си е закупил една от къщите на ул. „Баба Тонка“ и толкова се зарадва като видя, че и тя присъства в нея, че закупи 14 книги, за да ги подари на роднини. Към книгата има интерес наистина и тя се харесва. 
- За Русе и русенци от 19-и и началото на 20-и век, кой е бил най-хубавият за живеене район, какво казва архитектурата за това?
- Градът е започнал със старата улица, където сега е Кукленият театър - там се е намирала Княжеската резиденция и тя е била първата павирана улица. Архитектурата потвърждава, че поречието на реката е било най-хубавото място. 
- А как прониква тази архитектура към вътрешността на града?
- Не съм изследвал процеса по години. 
- Използвате и стари снимки.
- Да, освем мои снимки в книгата има и малки добавки на черно-бели снимки - как сградите са изглеждали преди. Информацията изцяло ми е предоставена от сдружение „Русчук БГ“. Работил съм в сътрудничество с тях и черно-белите снимки са от там. Аз не съм нито историк, нито краевед, или пък инженер или архитект, а показвам града през погледа на любознателния и любопитен човек. Книгата не е специализирана литература, която да бъде критикувана от гледната точка на професионалиста. Аз няма да защитавам докторска степен или дисертация, това е изцяло продукт на моето виждане. Защото 
на този етап вие няма откъде да си закупите една книга и да я подарите на ваш близък, за да му покажете архитектурата на град Русе - просто няма друга такава
- Възможно ли е да продължите с нещо друго, да направите книга с нещо различно от архитектурата?
- Да, мисля да разрасна идеята - да е Русе и Русенска област, но вече освен самата архитектура да добавя и исторически личности, които са се доказали с нещо в обществото, в историята на света и са от Русе и Русенски регион. Да представя домовете, в които са живели те, и нещата, за които са помогнали. Тези неща може да не са на русенска територия, но ще бъдат добавени в книгата - например тези хора може да са направили дарение с техни средства за направата на университет или храм, както братя Симеонови - едни от благодетелите по това време. 
-  Значи предстои първо разширяване на географията, а после разширяване и на идеята. А какъв е времевият период, който ще бъде обхванат?
- От 19 век до средата на 20 век.
- Защо дотогава? Защото след средата на ХХ век нещата коренно се обръщат - тогава такива къщи се смятат за буржоазни глезотии и се конфискуват, а някои и се съсипват? 
- Тогава има застой - някои хора се самоубиват, други напускат страната, но при мен идеята е фотографска, иначе историята става много тежка. 
- Книгата има и QR код, до какво води той?
- Първият QR код ще ви изведе до целия град, заснет от мен през лятото, за да може хората, които не са оттук, да се ориентират визуално. Съдържанието на книгата също е дигитализирано с QR кодове, за да може по-удобно от вашия телефон да търсите всеки един обект - това спести 16 страници от самата книга. Книгата е двуезична, отделно с QR код ще може да се влиза на всеки обект, а сградите ще излязат в Инстаграм заснети с дрон. Видеата са ни предоставени от Делян Делийски - един много добър фотограф, награждаван във фотоконкурси за град Русе. 
- Видно е, че аерофотографията ви привлича?
- Привлича ме, но това е евентуална моя следваща стъпка, техниката е различна.