„Проверка на фактите“ е партньорска рубрика на „Утро“ и Factcheck.bg - единствената платформа в България, която се занимава ексклузивно с проверка на фактите, създадена по инициатива на Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ). В нея ще публикуваме проучвания, които проверяват достоверността на спорни твърдения на актуални теми в интернет и социалните мрежи. Днешното проучване е на Славяна Сечкова (стажант), редактор: Ралица Ковачева.

„Аз, Григорий Грабовой, роден на 14 ноември 1963 г. в село Богара в Чимкентска област на Казахстан, обявявам, че съм второто пришествие на Исус Христос“. Така Григорий Петрович Грабовой се появява на обществената сцена през 2004 г. и до днес целта му „да осигури вечен живот за всеки човек“, не се е променила, различни са само методите и средствата за постигането й. Грабовой е лечител, възкресител, ясновидец, изобретател на устройства за предотвратяване на ядрени експлозии и създател на кодове за хакване на Вселената, с които се управляват атомни електроцентрали, лекуват се мигрени и се предотвратяват земетресения.
Числата на Грабовой
„Теорията за числовите кодове се основава на факта, че всички хора и живи организми са обединени в електромагнитното поле на Земята. Кодовете са „засечени“ със специален уред. Те представляват радиоподпис, който влияе върху жизнените вибрации“. Това обяснение за метода на Грабовой е от статия на Евелина Лютова - парапсихолог и ясновидец. Какъв е този специален уред и как тези числа влияят на жизнените вибрации, не става ясно нито от този материал, нито от отвлечените обяснения в други. Според Грабовой, изговаряни или писани многократно през целия ден, кодовете имат силата да предизвикат желани събития.
Предлагат се кодове за управление на минали събития, за грижа за растенията, при сърдечна недостатъчност, травматичен шок и въобще за всички видове болести, както и една за неизвестни болести. Набират популярност от началото на пандемията, когато Грабовой публикува два кода, за които твърди, че могат да предпазят от ковид или да излекуват болестта, ако човек вече е заразен. В Тик Ток манията по „Числата на Грабовой“ се разпространява с пълна сила сред младите хора, включително в Русия.
Според психолога Ина Каневски това е по-скоро симптом на общонационална любовна връзка с псевдонауката и спиритуализма, последвала падането на Съветския съюз. Манията беше обратна реакция срещу твърдия антирелигиозен, марксистки материализъм на бившия режим и противоотрова срещу разпадащата се инфраструктура на страната. По това време съветската медицина се разпадаше, всичко се разпадаше... А тези хора обещаваха нещо.        
Числата на Грабовой си пробиват път до националния телевизионен ефир в България. В предаването „Новото познание“ по БНТ от 2 юли 2023 г. Евелин Лангмаарк разказва за личността и дейността на Г.Г., като се позовава на същата информация, на която попаднахме и ние, а тя е непотвърдена, неподкрепена с факти и доказателства, основаваща се на лични впечатления и внушения. Сигурно това е и причината за уговорките, които многократно прави: „кое, до колко е сто процента вярно, аз не се подписвам, не знам, но е интересно все пак тези неща да ги спомена“ или пък „може би, сега и това не мога да подпиша, не съм сигурна, така пишат за него“.         
Месията в действие
Грабовой привлича общественото внимание с обещанието, дадено няколко месеца след терористичния акт в Беслан, Северна Осетия, на 1 септември 2004 г. - да възкреси 186-те загинали деца. Сеансите му са отворени за всички, които желаят да възкресят свой близък или роднина. Година по-късно, през есента на 2005 г., руският журналист Владимир Ворсобин от в. „Комсомольская правда“ решава да проведе журналистическо разследване върху дейността на Грабовой и за целта се обажда, за да си уговори среща с „възкресителя“. Повикан е в един от офисите му и описва посещението си така: „До вратата с надпис „Езотерика“ стоеше пазач. След като ми отвори, ми връчиха попълнено платежно нареждане за 39 100 рубли (което към 2005 г. е 1370 долара - бел. на автора). В графата „основание за плащане“ пишеше „услуги за видеозаснемане“.
Ворсобин влиза при Грабовой с включен диктофон и му подава снимка на свой доведен брат с молбата да го възкреси. Всъщност Ворсобин блъфира. Той няма брат, а снимката е компютърно генерирана от художника на вестника Дима Плухин за целите на проучването.  Грабовой не „хваща“ това, а мигновено отговаря: „Петя е в южното полукълбо. Сега трябва да работиш, да четеш книгите ми, да ходиш на семинари, за да се появи брат ти до теб“.
Ден след отпечатването на статията Грабовой е арестуван.
Ворсобин обаче продължава да публикува разкритията си по случая Г.Г. в продължение на шест месеца. В един от материалите си от 13.04.2006 г. разказва за т.нар. „пирамида на Грабовой“. Методът е обидно примитивен (психолозите го наричат „халюцинаторен“). На човека, който е платил за възкресението на роднина, се казва, че всичко зависи от него, че трябва да работи - да чете луди книги, да повтаря сложни комбинации от числа, да си представя сребърни сфери и най-важното да посещава платени семинари. На клиента се внушава, че възкресеният ще се появи съвсем скоро. Роднините получават SMS от починали близки. „Здравей мамо! Добре съм. Благодаря ти!“ - типичен текст в съобщението „от другия свят“.
Най-близкото обкръжение на Грабовой са неговите „апостоли“. Те „подгряват“ ВИП клиенти, които чакат реда си за среща с Бог, управляват мрежа от регионални партньори, издават лицензи за „възкресяване“ в замяна на 10 процента от спечелените средства. Следващите в пирамидата са специална каста „грабовисти“ - московски дилъри. Те събират клиенти за себе си и за централния офис.
Според „Комсомолская правда“, всеки от дилърите плаща месечно на Грабовой „комисиони“ между 1 и 1,5 милиона рубли. Следват регионалните дилъри, които вербуват предимно студенти, но не само - пенсионери също. Най-отдолу са жертвите. Някои се усещат и успяват да избягат (преди това са принудени да напишат писмо за липса на искове и за всеки случай домашния си адрес). Според изданието печалбата на лъже-възкресителя надхвърля 10 милиона долара.    
За „лечителските способности“ на Грабовой пък разказва Игор Серков, бивш грабовист, въведен в „учението“ от Петров и Арапиев (едни от най-близките последователи на Г. Грабовой), а по-късно техен ръководител: „Тримата приемахме пациенти - най-често с онкологични проблеми. Работата ни беше да регенерираме вътрешни органи. Първите съмнения се появиха, когато забелязах, че не приемаме зле облечени пациенти. Обясниха ми, че не можем да разчитаме на тях в дългосрочен план. Не можах да разбера защо отказваме да приемаме и хора, които задават „неудобни“ въпроси. Оказа се, че и това е неперспективно. Губим много време, за да разговаряме с един мислещ клиент, вместо да приемем пет „лесни“ за същото време“.
Игор Серков си спомня още, че резултатите от изследванията на пациентите след „операцията“ потвърждавали, че тя е била успешна. Въпреки това хората не се чувствали добре и дори се влошавали. По-късно разбира, че са изпращали пациентите за снимки на възстановените органи в частна болница близо до метростанция „Алексеевская“ и че същата клиника е правила и поръчкови диагнози.
Фалшивите титли на Грабовой
В първата разобличителна книга за личността и дейността на Грабовой Анти-Грабовой руският журналист Дмитрий Соколов-Митрич цитира „титлите“ и постиженията на Грабовой, посочени в книгата на съпрузите В Ю. и Т.С. Тихоплавови „Нашата среща с Грабовой“:
* доктор на техническите, физико-математическите и философските науки;
* член на Руската професионална психотерапевтична лига;
* член на екипа на президента;
* съветник на FAS (Федерална авиационна служба) на Руската федерация;
* асоцииран член на ООН (!);
* консултант на Съвета за сигурност на Русия;
* диагностицира атомни електроцентрали на страната, военни, авиационни и космически съоръжения;
* предотвратява причинени от човека бедствия;
* лекува от СПИН, рак четвърта степен и от много други също толкова тежки заболявания;
Споменаваме само някои от тях, пълните наименования, датите им на издаване и имената на институциите, от които са издадени, както и резултатите от проверката на тези документи, могат да бъдат открити в книгата, която е достъпна и в онлайн вариант. Според Руската академия на науките (РАН) и Висшата атестационна комисия, единствената държавна агенция, упълномощена да контролира присъждането на академични степени (ВАК), „академичните“ институции, за които Грабовой твърди, че са му присъдили различни звания, не съществуват. Според Едуард Кругляков „той дори не е кандидат на науките. В научния свят той е просто никой. Обикновен човек с висше образование. През 1986 г. завършва Факултета по механика на Ташкентския държавен университет. Грабовой е механик. Всичко друго е фалшиво“.                       
Грабовой към Ванга: Аз и ти можем да възкресим умрелите
На 27.10.1995 г. Грабовой посещава Ванга. В книгата „Ванга, каквато я познавах“ нейната снаха д-р Здравка Методиева разказва за срещата: „Той пристигна с екип от преводачи и журналисти. „Когато влезе, започна да й обяснява, че бил дошъл при нея, за да помогнат заедно на човечеството. „Аз и ти можем да възкресим умрелите. Аз мога да го направя, но искам и ти, с твоята дарба, да ми помогнеш“. И тя го почна: „Кой ти кажа на теб, че имаш тая дарба, кой те излъга?! Слаб си, много си слаб!“.
Ядрената афера на Грабовой
Според някои източници през 1995 г. Грабовой е предотвратил авария в АЕЦ Козлодуй, която иначе щяла да се случи през 1996 г. Това е отбелязано и в бр. 293 на в. „24 часа“ от 26 октомври 1995 г.
Липсват доказателства дали наистина е щяло да има такава експлозия без намесата на Грабовой, както и повече информация какво точно е предприел той. В интервю пред руския журналист Дмитрий Соколов-Митрич разказва за устройство, което представлява „кристален модул, който ви позволява да намалите наполовина силата на експлозия. Съответно, ако инсталирате няколко такива модула, тогава можете напълно да неутрализирате силата на експлозията. Дори ядрена“.
И друг път Грабовой е влизал в ролята на „спасител“. Едуард П. Кругляков - ръководител на Комисията за борба с псевдонауката и фалшифицирането на научни данни към Руската академия на науките (РАН) разказва как е попаднал на случая „Грабовой“ още през 1998 г.: „Първата информация, с която се запознах задочно, беше, че уж е участвал в теста на ядрено оръжие в Семипалатинск. Ставаше въпрос за факта, че той уж е направил нещо като кристален модул, с който може да се намали мощността на ядрена експлозия наполовина. Свързах се с ръководителите на нашите два ядрени центъра и получих официални уверения от тях, че г-н Грабовой не е участвал в никакви тестове и никога не се е говорило за кристален модул“.
Подходът на Грабовой определено е различен. Това прави впечатление и на германския журналист Михаел Фридрих Фогт, който провежда интервю с него на 30 май 2017 г. Запитан с какво подходът му е различен от този на други изследователи, Г.Г отговаря: „В изследванията си изхождам от това, което правя сам. Използвам ясновидство или прогнозиране. След това правя проучване. Тъй като имам физическо и математическо образование, извършвам едновременно и тези изчисления, включително патентовам резултатите от моята работа“.
След всичко казано, делото на Грабовой може да бъде определено само по един начин: псевдонаука. Ето само няколко от характеристиките на това явление:
* Псевдонауката често е основана на нереален (въображаем) предмет, свойство или явление.
* Обектите на лъженауката могат да имат култов, религиозен, приказен, фантазмен или користно измислен произход и характер.
* „Изследователите“ на тези „феномени“ ги представят като реални, наблюдавани от тях или от други експерти и медиуми, и обикновено пропагандират изключителната си роля за човечеството и неговото бъдеще.
* Псевдонаучните изложения се придружават от умела самореклама, изтъкваща високата компетентност на експертите, накичени с „академични“ титли от „международни научни академии“.            
И разбира се, финансовата изгода. Титлите, дори и измислени, популярността, книгите, интервютата - всичко това има една единствена цел: да привлече достатъчно хора, готови да платят, за да изпълнят съкровено свое желание, да се излекуват, да открият близък.
През 2006 г. Грабовой е обвинен в измама, а през 2008 г. е осъден на 11 години затвор в наказателна колония с общ режим. По-късно същата година присъдата му е намалена на 8 години, а през 2010 г. е освободен предсрочно. През 2016 г. Европейският съд за правата на човека осъжда руската държава да плати на Грабовой компенсация от 2,4 хиляди евро заради двегодишното забавяне на делото до произнасяне на присъдата.