Краят на XIX и началото на XX век отбелязват просперитета на България в най-различни направления, но основното си остава икономката. А стопанският подем стимулира разцветът на българската наука и култура, както и на родната интелигенция.
Може би неправилно се посочва, че началото на дългия исторически път на търговско-индустриалните камари в България започва през 1894 г., когато със закон се поставят основите в организационното им изграждане. 
Като наследник на вилаетския Русчук, 
Русе е един от най-важните центрове на младата българска държава
И точно тук инициативните търговци, индустриалци и предприемачи за първи път в България основават Търговска камара - едно ново сдружение за нашите земи, което си поставя за цел да събере интелекта и инициативата на търговско-производителните слоеве от населението, да защитава интересите им и да служи като съвещателен орган на правителството по въпросите за икономическото развитие на страната. 
От пролетта на 15 април 1890 г. новоучредената за пръв път в страната Първа Българска Търговска камара започва да развива дейност.
Тя не успява да се наложи като модел на свободни частни камари, независещи от протекцията на държавата. Трябва обаче да се отдаде значимото на инициативата на русенци, защото тя е верен индикатор, че у нас съществува потребност за създаването на стопански структури от подобен род. Такова мнение защитава доц. д-р Л.Златев, поставяйки акцент върху приемствеността с институциите, създадени през 1894 г. независимо от ограничаващата я държавна намеса.
Едва по-късно държавата се активизира и се намесва, като VIII-то Обикновено народно събрание, в първата си редовна сесия на 19-20 декември 1894 г., приема Закон за търговско-индустриалните камари, както и правилник, публикуван с Указ 61 от 17 април 1895 г., с който се разграничават районите на действие на между първоначално учредените четири камари - Софийска, Пловдивска, Русенска и Варненска. 
Въпреки временния срив и закриването на русенската Първа Българска Търговска камара, след възстановяването на камарите под държавно ръководство след 1906 г. 
една идея на РТИК доказва нуждата от такива регионални организации
Това е инициативата за организиране и създаване на структура, насърчаваща и организираща добива на живото сребърно богатство на България - рибата. Неслучайно за място на срещата е избран Свищов, макар че и Русе е достатъчно силен рибарски център. В Свищов през 1910 г. по инициатива на ръководството на РТИК и секретарят й Дончо Иванов, който ръководи заседанията, се провежда първият рибарски събор. За този малък форум, за „мозъчната атака“ там, до днес единствено споменава - и то мимоходом, акад. Иван Буреш. Участват се само изтъкнати естествоизпитатели, зоолози, природозащитници, но и част от най-известните български икономисти, политици, общественици. Но в никой от документите, изследващи впоследствие историята на РТИК или на нейните дейци и организатори, не се споменава нито с ред за това събитие.
Съборът, равнозначен с днешните научно-практически конференции, трябва да обсъди и да консултира българското правителство за състоянието и наличността на рибните запаси в българските водоеми, включително и в Черно море. 
Трябва да отбележим и още един важен факт:
рибарският събор в Свищов е начинание, за чиято реализация работят всички ръководни дейни на РТИК
начело с нейният наскоро избран председател Иван Мънзов. През 1906 г. той е неин подпредседател, а от 1906 до смъртта си на 21 ноември 1918 г. е неин несменяем председател. Макар и съвсем накратко данните от неговата биография говорят за активен обществено-политически живот, за участие в стопанския живот на България след 1878 г. 
В Русе Иван Мънзов се очертава като един от най-активните и авторитетни членове на Управителния съвет на камарата. Търговското съсловие и русенската интелигенция се изказват със суперлативи за него. Определят го като „прекрасен човек, възпитан и добър търговец“. През мандата му се осъществяват голям брой законодателни инициативи на камарата и се създават редица нормативни документи, регламентиращи търговската, индустриалната и занаятчийската дейност в нейния ареал - цяла Северна България от река Тимок до Силистра. При неговото управление се извършва подготвителната и строителната дейност по изграждането на емблематичната за град Русе сграда на камарата - сегашната сграда на регионалната библиотека „Любен Каравелов“.
Пренията на събора в Свищов отчитат както незадоволителния опит в проучванията на рибното богатство на България, така и неспособността на предишната османска администрация да управлява този доходоносен отрасъл. Не на последно място се отбелязва отношението на местното население, което: 
„... наистина са имали риболовството за единствен поминък, поне то, не само че им подсигурявал прехраната, но им е давал и големи печалби
що кара много отоманци, като си спомнят за тия минали и блажени за тях времена да съжаляват за изгубването на Дунава и особено за делтата му. Много от тия отоманци не скърбят за изгубването на България от своето владичество, колкото за изгубване владичеството им на делтата на Дунава“. 
Със съжаление се констатира, че от крайбрежните народности около Дунав, най-вече в регионите на Русе, Свищов, Тутракан и Силистра, най-активни са румънските рибари, следвани от руските емигранти-липовани, от турците и на последно място от българите. При това с често преминаване на т.нар. „демаркационни граници“ между българските и румънските блата. На остра и безжалостна критика е подложено Министерството на земеделието и официозът „Държавен вестник“, които си позволяват да цитират неверни статистически данни за улова и отглеждане на риба не само в реките и блатата от вътрешните водоеми, но и от тези в и около Черно море.
Изключително интересна е личността на 
основния докладчик пред събора, русенецът Никола Христов Константинов
ойто представя подробен и пълен реферат по темата. През 1910 той е търговец, титулуван от ръководството на рибарския събор, като „почетен делегат“ от Свищов. Избиран е за министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Роден е в Русе на 7 август 1862 г. Завършва право във Висшето училище (днес Софийския университет) през 1893 г. Работи като икономист и ръководител на стопански ведомства, избиран е за народен представител в Обикновените народни събрания X-то (1899-1900), XII-то (1902-1903) и в V-то (1911) Велико Народно събрание. Въвежда през 90-те години на XIX век задължителни застраховки на земеделските произведения. Противник на лихварството („лихоимството“), публикува статии и студии по икономическите въпроси, както и за историята на работническата класа в България.
Никъде обаче изследователите на живота и дейността му не отчитат приноса му в развитието не рибовъдството и рибарството, като представляващи възможност на печеливш отрасъл на българското стопанство.
Той обръща внимание, че 
никой дотогава у нас не се занимава сериозно с рибовъдството и рибарството
а до 1910 г. съществуват само 1-2 законови наредби. За да бъдат те рентабилни и доходоносни отрасли на икономиката са необходими няколко условия, като например да се влагат поне 20% от приходите, да се въведе заплащане на определени, макар и ниски, данъци от риболовците, да се обърне специално внимание на взаимоотношенията с Румъния особено по конкретизацията и спазването на различните конвенции за крайбрежните блата и Дунав, за законова регулация и забрани в риболова. Необходимо е специално българско законодателство и мерки срещу кражбите, контрабандата и нарушенията, против извършването на мошеничествата в търговията с рибата. Значително разширение трябва да получи протекционистичната и сервитутната политика, а търговете за отдаване под наем да не се бавят толкова много.
Все пак, като организиран от една стопанска институция, каквато е Русенската търговско-индустриална камара, рибният събор приоритетно 
дава думата на изтъкнати български икономисти, както и на експерти в някои други отрасли
малко или повече близки с водните басейни.
Сред тях е Проф. Бончо Ненков Боев, който заедно с проф. Данаилов взема активно участие в дебатите и приемане на резолюцията на събора. Първият ясно изразява пред събора, че участва в него не като ихтиолог, не като риболовец или като зоолог, а като представляващ новосъздаденото Българско икономическо дружество. В това си качество проф. Боев не спестява острите критики за ниската икономическа култура на българите. Често това се проявява в неправилното използване на статистиката. Това е една от идеите на професора, приета с пълно единодушие от събора в т. II от резолюцията. Тъкмо той за първи път споменава и настоятелно убеждава присъстващите в необходимостта от реализацията на един „рибен финансов заем“. 
Този човек е представителен във всяко отношение за първото поколение на интелектуално-стопанския елит в страната ни след войната 1877-1878 г. Неговата биография е характерна в много аспекти - активист на Дружеството на икономистите от най-ранните му години, професор, управител на БНБ през 1906-1908 г. 
Много е важно участието в събора на експерти от други, макар и сходни с рибовъдството и риболова, отрасли и направления. Такъв е бригадният интендант по изследването на талвега на р. Дунав инж. Георги Маринов, който изнася кратък реферат. Призивът му е за опазването на поставените вече по брега и по талвега на реката репери и други маркиращи знаци. Инж. К. Николов - инженер в министерството на търговията и земеделието разглежда речните течения и отражението им над риболова, геология и движенията на водните маси в притоците на България и Румъния. 
Можем да считаме, че 
апелът на инж. К.Николов довежда до създаването на първата Дунавска полицейска служба
още преди войните.
В Свищов за стопанското значение на риболовния отрасъл в българското стопанство и за приходите на България с всепризната вещина се изказва извънредният професор по зоология проф. д-р Тодор Стоянов Моров. Големите заслуги на проф. Моров за развитието на българското рибовъдство и риболов са оценени в некролога за неговата смърт, публикуван в сп. „Рибарски преглед“ (1941): „Нему дължим заслугата за обособяването на родното рибарство като важен стопански отрасъл, изваждането му от неговата първобитност и поставянето му на здрави научни основи“. 
Приемаме за даденост, че проф. д-р Т. Моров е пръв председател на организирания Рибарския съюз в България, учреден и признат според законите на българското царство през 1929 г. 
В продължение на два дни, на 3 и 4 юли 1910 г.
първият рибарски събор оживено дискутира различните предложения за развитието на този отрасъл
на българската икономика. Изказват се Александър Екимов, народен представител в момента на събора, търговец от гр. Свищов, Д-р Янко Караджов-адвокат, М. Макавеев, Хр. Калчев, делегатът, представляващ БНБ, А. Панайотов, инспекторът по индустрията Л. Данаилов, считащ че рибарите сами трябва да предприемат нужните стъпки по обезпечаване кредитирането. Представителят на рибарско сдружение от Тутракан Т. П. Ракъджиев посочва, че ниската култура в рибарите ще ги противопостави на предложените от проф. Б.Боев мерки. Важно е отношението на Г.Панайотов и на Гатю Цонев, които защитават тезата за организирането на рибарски концесии, артели, кооперации за риболова. Повдигнат е и въпросът за изпращането на специализация в чужбина на младежи, които след това да се ориентират в преподаване в рибарски курсове. Така се подготвя почвата за устройването в бъдеще на първите български специалисти, които да заменят чуждите поданици. Г. Христович, Котаров, Ал. Пелтеков, П. Драгулев, Ан. Патамански продължават споровете около точките в резолюцията, които да регламентират създаването на концесии както за улова, така и за консервирането на рибата. Надделява мнението на проф. Шишков, че те са необходими, особено за улова в Черно море. 
Избрана е 8 члена комисия от представители на събора, която редактира и обобщава всички предложения, които с вишегласие са включени обобщени в 15 точки от Резолюцията на този първи събор, единодушно приета на 4 юли 1910 г. 
За съжаление трябва да се отбележи, че това ярко и ползотворно начинание от дейността на Русенската търговско- индустриална камара, което остава своя отпечатък върху развитието на рибарството и риболова за дълги години напред, остава и до днес непознато, не споменато дори в многобройните изследвания за тази институция.