Екологичната и транспортната сигурност са под риск, както и културното ни наследство, пише в Годишния доклад за националната сигурност за 2021 г., предаде репортер на БГНЕС.

Екология, околна среда и климат (природни бедствия, изменения в климата)

Значим риск за екологичната сигурност на страната пораждат промишлените аварии и инциденти с опасни вещества, изпускането на вредни емисии, трансграничното замърсяване на въздуха, водите и крайбрежната ивица.

Качеството на атмосферния въздух е един от факторите, който ежедневно влияе върху живота и здравето на хората и поради тази причина има пряко отношение към екологичната сигурност. Наднормените нива на фини прахови частици (ФПЧ10) продължават да бъдат сериозен проблем на национално ниво. Резултатите от мониторинга на атмосферния въздух показват, че изпълняваните от местните власти мерки не са достатъчно ефективни.

Основните сектори, чиито емисии на вредни вещества водят до наднормено замърсяване на атмосферния въздух са битовото отопление, а в най-големите градове - транспортът. Социално-икономическите фактори също играят ключова роля по отношение на качеството на атмосферния въздух (КАВ). В много градове централното отопление не е добре развито. Допълнително, ниското потребление на природен газ в бита и високата цена на този енергоносител е причина значителен сегмент от обществото да решава проблема с отоплението през зимния период като изгаря най-евтините горива. Други фактори, които трябва да бъдат отчетени са растящата инфлация, покачващите се цени на енергоносителите и тяхната достъпност за населението.

Въпреки че за последните 10 г. е налице съществено подобрение на качеството на въздуха, беше отчетено, че в България то все още не отговаря на изискванията на европейското законодателство и по отношение на страната ни е заведено дело в Съда на ЕС с искане за налагане на финансови санкции на България. Следва да се отбележи, че единственият Район за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) в страната, който е постигнал съответствие с определените норми на ФПЧ10 е „Агломерация Варна", поради което той не е обект на това дело.

Съгласно данните за 2021 г. от мониторинга на качеството на атмосферния въздух, тенденцията за постигане на съответствие с нормите за ФПЧ10 от все повече общини се запазва. Нива на замърсяване под определената средногодишна норма за опазване на човешкото здраве за ФПЧ10 са регистрирани във всички пунктове за мониторинг, но в три от тях са регистрирани по-малко от 75% валидни данни (изискуем минимум за статистическа обработка). Към 2021 г. е постигнато пълно съответствие с нормите за КАВ по замърсител ФПЧ10 в осемнадесет общини, както следва: Девня, Пирдоп, Плевен, Русе, Сливен, Гълъбово, Стара Загора, Варна, Велико Търново, Враца, Ловеч, Димитровград, Благоевград, Несебър, Шумен, Хасково, Пазарджик и Бургас. Докладваните данни за 2021 г. към Европейската комисия показват, че съответствие е постигнато и в РОУКАВ „Югоизточен" за замърсител ФПЧ10. С оглед защита здравето на населението и във връзка с Решението на Съда на ЕС, тази тенденция следва да бъде поддържана и подобрявана.

Проблем за екологичната сигурност са и наднормените нива на серен диоксид в РОУКАВ „Югоизточен". Поради продължаващото неспазване на нормите за серен диоксид, от края на 2019 г. България е обект на друго дело на Съда на ЕС.

През 2021 г., за разлика от предходните години, са спазени нормите за качество на атмосферния въздух за замърсител серен диоксид в гр. Гълъбово. През същата година обаче са регистрирани наднормени нива на серен диоксид в гр. Димитровград. Регистрираните превишения означават, че въпреки постигането на изискванията в гр. Гълъбово, страната ни отново не е постигнала изискванията за нивата на серен диоксид в РОУКАВ „Югоизточен" и крайното решение на съда може да се окаже с негативно влияние върху енергийния сектор.

За противодействие на някои от рисковете за екологичната сигурност на страната, политиката на МОСВ е насочена към изпълнение на цялостната стратегическа рамка за подобряване на качеството на атмосферния въздух съгласно европейските и национални изисквания, приоритети и рамки. Усилията са насочени към изпълнение на приетите от Министерския съвет Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух 2018-2024 г. (крайната цел е постигане на нормите за качество на въздуха по показател ФПЧ10) и Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020-2030 г. (за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения, фини прахови частици (ФПЧ2.5) и амоняк в атмосферния въздух).

През 2021 г. беше разработен проект на Стратегия и План за действие за преход към кръгова икономика на Република България, в частта за управление на отпадъците в отговор на европейските изисквания и необходимостта от цялостна стратегическа рамка за преминаване към ресурсно ефективна и кръгова икономика. Преустановена беше експлоатацията на всички стари общински депа за битови отпадъци, неотговарящи на нормативните изисквания и се извършва поетапната им рекултивация.

С цел ограничаване вредното въздействие на природо-климатични явления върху земеделието и през 2021 г. продължи изпълнението на редица мерки, насочени към: борба с градушките, недопускане на наводнения, ограничаване на вредното въздействие на продължителното засушаване върху земеделското производство, ограничаване на вредното въздействие на горските пожари. Прилагаха се финансови механизми под формата на държавни помощи като инструмент за покриване на финансови загуби на земеделските производители, причинени от природни бедствия.

От гледна точка на климатичните промени, е необходимо продължаване на усилията, насочени към дейности по предотвратяване на замърсяването и интегриране на изискванията за опазване на околната среда в секторните политики чрез инструменти като: оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения, екологична оценка на планове и програми и комплексни разрешителни, предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях, както и контрола върху употребата на опасни химикали.

Наличието на въоръжен конфликт в близост до нашите граници изисква осигуряване на всички необходими условия за пълноценното функциониране на Националната система за мониторинг на околната среда, с цел осигуряване своевременна и достоверна информация за състоянието на елементите на околната среда.

Транспортен риск (лошо състояние на пътищата, слаба/неналична инфраструктура)

Лошото състояние на транспортната инфраструктура на страната оказва негативен ефект върху повечето сфери от средата за сигурност. Липсата на качествена транспортна свързаност между населените места затруднява икономическото развитие на отделни райони и се отразява неблагоприятно върху осигуряването на различни услуги за населението там. От друга страна, предвид географското положение на България и засиления международен трафик през нейната територия, липсата на развитие и поддръжка на републиканската пътна и железопътна мрежа засяга и транспортната свързаност между Европа и Азия. Лошото състояние на пътищата е определящ фактор за настъпване на пътнотранспортни произшествия.

Същевременно, възходящата динамика на цените на горивата и на основните строителни материали, както и продължителните административни процедури, поставят под риск своевременната и качествена реализация на ключови железопътни и пътни инфраструктурни проекти у нас. Съмнения за нередности и злоупотреби при изпълнението на дейности, възложени на държавната компания „Автомагистрали", възпрепятстват продължаване строежа на автомагистрала „Хемус". Дефицити при планирането на годишните бюджети на Агенция „Пътна инфраструктура" и системен недостиг на финансов ресурс (в т.ч. заради по-малко от очакваните от тол системата приходи) затрудняват дейностите по ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа.

Отлагането на инвестиционни и планови ремонти в сектора на въздушния транспорт генерира риск за осигуряването на безопасността на предоставяното управление на въздушното движение, аеронавигационното и летищното обслужване.

Проблемът за пътнотранспортния травматизъм е изключително актуален, тъй като последствията от ПТП генерират много сериозни загуби за обществото в материален и нематериален аспект. Катастрофите по пътищата водят до огромни социални и икономически загуби за обществото. Пътнотранспортните инциденти все повече се превръщат в сериозен проблем на българското здравеопазване, тъй като оказват пряко влияние върху смъртността и заболеваемостта на населението.

При поддръжката на пътната инфраструктура през 2021 г. бяха извършени целенасочени инспекции по пътна безопасност на участъци, за които са постъпили данни за повишена аварийност или информация за концентрация на ПТП. В резултат на това бяха изготвени анализи по области и бяха предписани мерки за обезопасяване. Продължи работата по проектите за превенция и противодействие на свлачищните процеси по републиканската пътна мрежа.

Риск за културното наследство

Опазването на културното наследство е дейност с ключово значение за формиране и съхраняване на културната идентичност на българския народ в условията на глобализация. Основните заплахи за състоянието на културното наследство са следните:

-По отношение на движимите културни ценности (ДКЦ - археологическите са публична държавна собственост съгласно Закона за културното наследство): незаконни действия за издирване на археологически ценности (иманярство), незаконно притежание, сделки, износ от територията на страната; кражби и унищожаване на ДКЦ, собственост на физически или юридически лица; увреждане и унищожаване на ДКЦ в следствие от лоши или неподходящи условия за съхранение от физически или юридически лица; увреждане или унищожаване на ДКЦ в следствие от бедствия, вкл. войни.

-По отношение на недвижимите културни ценности (НКЦ): увреждане и /или унищожаване на НКЦ в следствие от иманярска дейност (за археологическите), системна липса на поддръжка или в резултат от инвестиционна дейност (за сградите); увреждане или унищожаване на НКЦ в следствие от бедствия, вкл. войни.

През 2021 г. бяха извършени промени в нормативната уредба, касаеща опазването на културното наследство. Бяха предприети действия за участие на България в международен проект, с чиято реализация се цели осигуряване на необходимата инфраструктура за популяризиране на културното наследство и различните изкуства. Приоритетно се провеждаха дейности, свързани с осигуряване на юридическа защита на недвижимите културни ценности чрез предоставяне на статут на обекти, както и определяне на режими за опазването им. Процедурата е в резултат от научноизследователска дейност и специализирани оценки, като целта е осигуряване на ефективната им териториално-устройствена защита с определени режими за опазване.