Режисьорът и драматург Орлин Дяков е автор на новата рубрика на „Утро“, в която дългогодишният директор на Драматичен театър „Сава Огнянов“ разказва за допира на известните имена от българската сцена с Русе и следите, които които остават - и в културния живот на града, и в творците.

Христо Гърбов е роден на 23 септември 1957 г. във Варна. В продължение на една година учи специалността „Технология на металите и металообработващите машини“ във Висшия машинно-електротехнически институт в родния си град. Следва „Актьорско майсторство“ за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Елка Михайлова (1979-1983). Мести се в София през 1987 г. Женен е за режисьорката Иглика Трифонова.
Когато се запознах с Христо, положението в Русенският театър беше много лошо. Театърът беше в окаяно финансово състояние и нямаше никакъв репертоар. Той играеше в едно от касовите представления и след разговор с него и бързо уреждане на финансовите ни отношения Христо остана да работи за театъра. Това продължи повече от 10 години, продължава и сега.
Истината е, че тогава той остана да помогне на Русенският театър, защото просто е свестен човек.
Всички в театъра го заобичаха и някак това да работи с нас стана лично.
Години наред Русенският театър беше приоритет в програмата му
или казано накратко - първо са датите с нашите представления, после останалите. Това на практика вдигна театъра от пода и го изправи на крака.
Любимецът на народа.
Така го наричаха колегите.
Има такива артисти.
Без значение дали участват в телевизионни предавания, дали се появяват често във филми и сериали, публиката ги обича. Христо Гърбов е един от тях. Неизменно салоните на представленията, в които участваше, бяха пълни.
Но какво го свързва с Русе?
През тези 10 и повече години Христо обикна този град и което е по-важно - сприятели се с трупата и персонала на Русенският театър. За това и остана толкова дълго. Малко са хората, които знаят, че по време на репетициите на представлението „Валят пари“ от Себастиен Тиери, Христо се разболя много тежко. Но не спря! Благодарение на доктор Петканова се вдигна на крака и премиера имаше. 
В почивката между репетициите отиваше в хотела и му правеха вливания, а той репетираше с абокат
С него създадохме през 2012 г. и „блокбастъра“ на Русенският театър „Помощ! Жена ми е луда“. Представлението се играе и до днес, като последното представление беше номер 170. Интересното беше, че когато дойде авторът (Жан Барбие долетя от Париж специално за премиерата, тъй като за първи път му се поставяше пиеса в България) ни извика с Христо. Аз режисьор, той в главната роля. 
- Момчета - казва - един от образите е сбъркан.
- Кой - пита Христо Гърбов, а аз, смаян, не мога да обеля дума.
- Финансовият ревизор е жена и е лесбийка.
С Христо онемяхме. Човек може да сбърка в нещо в една пиеса, но чак да обърка пола на героя! Тогава аз се сетих:
- Преводачката!
Ах, тези преводачки.
- Точно така - потвърди Христо - не се научиха да превеждат. Превеждай мъжа като мъж, а жената като жена!
Барбие прие представлението във вида, в който беше, и даже остана доста доволен. После с Христо Гърбов разбрахме, че той просто бърка пиесата. Беше на 92 и беше написал поне още 10 подобни комедии.
Веднъж Христо Гърбов пътува към Русе за едно от представленията. Спира го полиция и Христо отваря прозореца. Като вижда кой е зад волана, полицаят се усмихва и казва:
- Давай, Лафазанов, давай!
Христо Гърбов подкарва с усмивка. После сподели случката и я завърши - пак с усмивка - така:
- Смееш ли да го поправиш?!...
Разбира се, че известността понякога тежи, но чест прави на Христо Гърбов, че 
никога не отказа снимка или автограф на когото и да било
Предполагам, че невинаги му е било приятно, но никога не го показа, защото уважава публиката.
Веднъж той и съпругата му, изключителната кинорежисьорка Иглика Трифонова, седят в заведение на открито. Изведнъж една майка, носейки на ръце разплаканото си дете, се приближава към тях и без да каже каквото и да е, го слага на коленете на Христо Гърбов. Смаян, той вдига ръце и успява да каже:
- Госпожо, детето плаче.
- Ама то плаче - допълва Илика.
Жената невъзмутимо се отдалечава и приготвя телефона си за снимка. Снима и казва:
- Сега плаче, ама после...
Взима дерящото се от плач дете и се отдалечава под смаяните погледи на Иглика и Христо.
Нещо подобно се случи и тук в едно от заведенията. 
Когато седнеш в заведение с Христо Гърбов, трябва да си наясно, че той поне три пъти ще стане и ще се снима с някого
Минимум. Разбира се, когато това стане с любезното „Може ли да се снимаме с Вас?“, някак го приемаш, но когато някой просто се лепне до него и бързо направи селфи, някак става обидно.
Та седяхме си ние и вечерта беше към края си. Говорихме си тихо с Христо за някакъв бъдещ проект и чакахме да ни донесат сметката. Към масата се приближи мъж на средна възраст и се втренчи в Христо. Получи се някаква неловка пауза. Тогава мъжът викна колкото му глас държи:
- Ти ли си, бе!?
Христо Гърбов не се поколеба и отвърна скромно:
- Аз съм.
- Ха-ха-ха - изрева непознатият и излезе от заведението.
После се смяхме, разбира се, но на мен не ми стана приятно. Не си мислете, че мъжът беше пиян. Нищо подобно. Просто си беше такъв.
Истината е, че Христо Гърбов е голям актьор, който може да разсмива, но може и да разплаква публиката. За мен винаги е било голяма гордост, че успях да го привлека да работи за Русенският театър.

Орлин ДЯКОВ