„Летим насам-натам“
 Това са последните думи на една велика жена. Изречени са по радиото на собствения й самолет точно преди 84 години - на днешния 2 юли, но през 1937 година. И оттогава тя и навигаторът й са в неизвестност. Запалените по историята на авиацията вече знаят коя е тя. За останалите ще кажем - това е американката Амелия Еърхарт, една от първите жени пилоти и първата жена, прелетяла над Атлантическия океан. До ден днешен се организират експедиции в търсенето на нейния исторически самолет и се правят разследвания за случилото се. Засега безуспешно. Предлагаме ви очерк за Амелия Еърхарт, публикуван в сайта edna.bg. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.

Амелия Мери Еърхарт се ражда в Канзас на 24 юли 1897 г. И тя, и по-малката й сестра Грейс Мюриъл или Пидж не са възпитавани така, както е положено да бъдат отглеждани девойките в началото на ХХ век. Двете момичета играят момчешки игри, стрелят с лък по плъхове, катерят се по дърветата, а малката Амелия прави самоделно увеселително влакче - окачва стръмни релси и се спуска по тях с кутия. Експериментът й носи разцепена устна, скъсана рокля и невероятно въодушевление. „Все едно летях“, казва тя на Пидж.
Макар и пострадала, с разцепена уста и скъсана рокля, тя е невероятно въодушевена от това усещане
Въпреки това, когато през 1907 г. вижда самолет за първи път на панаира в Де Мойн, Айова, отказва на баща си да се качи, защото апаратът й се вижда безинтересен.
До 12-годишна Амелия е обучавана у дома от майка си, баба си и гувернантка. Тя и сестра й постъпват в държавно училище, когато семейството се мести в Де Мойн.
Заради проблеми на бащата с алкохола, уволнението му и конфискация на имуществото, момичетата са изпратени при приятели в Чикаго, където завършват гимназия. Амелия започва да следва в колеж в Пенсилвания, но го напуска. През 1917 г. получава сертификат от Червения кръст за помощник-медсестра и работи във военна болница в Торонто, но напуска след края на Първата световна война.
За първи път през 1920 г. Еърхарт се качва на самолет. Оттук нататък това става основен стремеж в живота й.
Десетте минути на първия полет определят съдбата й
„Просто разбрах, че трябва да летя“ - казва тя.
За да осъществи мечтата си, тя кара камион, работи в телефонна компания и спестява хилядите долари, необходими за уроците по пилотиране. През януари 1921 г. постъпва да учи при Анита Снук - една от първите жени летци.
След шест месеца купува първия си самолет „Кинър Ърстър“, наречен от нея „Канарчето“. С него поставя световен рекорд за жени пилоти над 14 000 фута на 22 октомври 1922 г.
На 15 май следващата година Еърхарт получава пилотска книжка от Международната федерация по аеронавтика, което я прави 16-ата жена с такова свидетелство. През 1927 г. е натрупала почти 500 летателни часа без сериозни инциденти, но поредните семейни финансови неблагополучия я карат да изостави следването, да се премести и отново да започне работа като учителка и социална работничка.
Трудностите на битието не я отказват от авиацията. Тя става член на бостънския клон на Американското общество по аеронавтика, а по-късно е избрана и за негов вицепрезидент. Пише вестникарски колонки, посветени на летенето, работи като търговски представител на самолетостроителната компания „Кинър“.
Постоянството, куражът и амбицията да преследва мечтите си в област, където мъжете проправят пътеки, я правят 
кумир на ранното феминистко движение
Неин спонсор става дамата от висшето общество Ейми Фипс Гест. Самата тя след първия успешен полет над Атлантика на Чарлс Линдберг иска да запише името си в историята като първата жена, прелетяла над океана, но се отказва заради опасностите.
Амелия е пасажер в полета на Уилмър Шулц и Луис Гордън със задачата да води бордови дневник. На 17 юни 1928 г. 21-часовият полет от Трепъси Харбър, Нюфаундленд, до Бъри Порт, Уелс, прави Еърхарт знаменитост, въпреки че не е пилотирала. След завръщането си в САЩ екипажът е посрещнат с голям парад, завършил с тържествен прием при президента Кулидж.
Вече звезда, Амелия Еърхарт пътува из страната, изнасяйки лекции, пише книги, рекламира търговски продукти, приема мястото на втори редактор в „Космополитън“. Лансира модна линия дамско облекло и куфари, агитира за търговската авиация, финансира собствени авиационни проекти. С Чарлс Линдберг
инвестират пари и усилия в създаването на първия редовен въздушен рейс между Ню Йорк и Вашингтон
Амелия Еърхарт поставя и свои собствени рекорди - тя е първата жена, прелетяла през 1928 г. над Северна Америка. Печели трето място в състезанието за жени Санта Моника - Кливланд през 1929 г. Започва да работи за Националната асоциация по аеронавтика, където по нейно настояване се отделят женските рекорди. Международната федерация по аеронавтика също прави това разделение.
През 1931 г. прави нов световен рекорд за височина 18 415 фута. На 20 май 1932 г. прелита самостоятелно над Атлантическия океан за 14 часа и 56 минути от Харпър Грейс, Нюфаундленд, до едно пасище в Кълмор, Северна Ирландия.
Като първата жена, прелетяла над Атлантика, е удостоена с орден за постижения в авиацията от Конгреса на САЩ, орден на Почетния легион от правителството на Франция, златен медал от Националното географско общество и от президента Хърбърт Хувър.
Тя е и първият човек, който прелита от Хонолулу до Оукланд, Калифорния
от Лос Анджелис до Мексико Сити, от Мексико Сити до Ню Йорк. Има многобройни награди от състезанията за жени.
През 1936 г. решава, че е време за нов самолет и околосветски полет. Планираният от нея не е първи около Земята, но е най-дългият - 47 000 км. Амелия избира за навигатори Фред Нунан и Хари Манинг. Тръгват на 17 март от Оукланд. В Хавай самолетът минава през механик. Налага се да излетят от Пърл Харбър, но самолетът се завърта, вместо да се издигне, и заради сериозните поражения полетът се отлага.
На 1 юни Еърхарт излита отново само с Нунан - поради метеорологичните условия потеглят от запад на изток. Спират в Южна Америка, Африка, Индия, Югоизточна Азия. На 29 юни пристигат в Лае, Нова Гвинея. Остават им още 11 000 км над Тихия океан. На 2 юли тръгват от остров Лае, но изведнъж самолетът изчезва мистериозно. И това е краят на историята.

Теории за изчезването на Еърхарт: От
свършване на горивото до японски плен

Теориите за изчезването на самолета и екипажа му са много.
Една от най-популярните от тях е, че горивото свършва и самолетът потъва в океана. Тази теория намира доказателства и в кореспонденция на Путнам, която показва, че в Лае самолетът не е зареден догоре. През 2002 и 2006 г. се провеждат изследвания с хидролокатор, но самолетът не е открит.
Друга е теорията на Международната група за издирване на исторически летателни апарати. Според нея самолетът на Еърхарт пада при остров Гарднър в западната част на Тихия океан /днес Никумароро/ и се разбива в останките на товарен кораб. През 1940 г. английски пилот съобщава, че е открил скелета на Еърхарт в югоизточния край на острова. Във Фиджи английски учени измерват костите и стигат до заключението, че са на едър мъж. През 1998 г. съдебни антрополози обявяват, че всъщност са на жена, но не могат да определят със сигурност дали са на Еърхарт. Групата открива и предмети - части от мъжки и женски токове, подобни на носените от Еърхарт и Нунан, алуминиево табло като от самолет и парче плексиглас с дебелина на прозореца на самолета.
Експедиция през лятото на 2007 г. донася нови находки, но дали те са следи от Еърхарт и Нунан, остава спорно. През 2010 година се подготвя нова експедиция, която твърди, че може да се докаже тяхната теория с изследване на ДНК. За съжаление, проведените съдебно-медицински експертизи, отхвърлят тази възможност.
Съществува и теория за спасяването на Еърхарт и Нунан от японски кораб. По това време в южната част на Тихия океан редовно патрулират японски войски и според теорията (в която силно вярва майката на Еърхарт) двамата летци са пленени. През 1966 г. журналистът Фред Гьорнер публикува книга, в която твърди, че самолетът се разбива в архипелага Сайпан, а Еърхарт и Нунан са заловени и екзекутирани. Книгата среща остри критики, но и поражда безчетни слухове и още теории, които не представят достатъчно доказателства. Между тях присъстват и твърденията, че Еърхарт е била американски шпионин и че не е мъртва, а живее в Ню Джърси под името Ирен Крегмил Болан. Болан отрича да е Ерхарт и дори завежда дело срещу писателя, който твърди това в книгата „Amelia Earhart Lives“. Издателите оттеглят книгата от пазара и сключват споразумение с Болан.

Смелостта е определената
от живота цена на покоя

Да си припомним някои от мислите на Амелия Еърхарт:
* Жените, също като мъжете, трябва да опитват да постигнат невъзможното. Когато се провалят, техният провал трябва да служи като предизвикателство за останалите.
* Приключението е полезно само по себе си.
* Колкото повече човек прави, вижда и чувства, толкова по-способен е да прави тези неща. 
* Никога не прави неща, които другите могат или ще правят, ако има неща, които другите не могат да правят или никога няма да направят.
* Съществуват два вида камъни, както всички знаят, единият просто се търкаля.
* Смелостта е определената от живота цена на покоя.