403 мача в професионалния футбол - това е сухата, но твърде впечатляваща статистика в спортната биография на Диян Димов. Днес 35-годишният капитан на „Дунав“ отново е с лентата на ръката до момчета, два пъти по-млади от него. Само преди 4 сезона бе на върха с четвъртото място на отбора в родния елит и гастрола му в Лига Европа, а сега трябва да пие горчивата чаша с игра в Трета лига.
Ей такива превратности поднася животът.
Капитанът не се оплаква, въпреки че никак, никак не му е приятно.
Преди години бе казал пред „Утро“: „Кариерата ми почна и ще завърши в „Дунав“.
И както изглежда, ще удържи на думата си.
Диян е с футболна кръв. Баща му Христо играе в аматьорските групи. 
В един момент е 3 в 1 - фуболист, треньор и президент
на клуба в село Острица. До него преди и след мач припка едно чевръсто момченце.
„Първото, което помня, беше топка“, смее се Димов.
Когато е на 6 години, играе на поляната пред семейното жилище в Русе. Веднъж край него се спира треньорът Благой Далев. Гледа го и казва: „Хайде да тренираш в „Дунав“!
„Тази поляна я няма. Сега всичко е бетон“, отбелязва Диян с горчивина. 
При Далев играе при децата и юношите. Първо е ляво крило. Висок, снажен и с голяма крачка, бележи гол след гол.
„На мач от зоновото първенство победихме един отбор с 21:0. Вкарах 7 гола. Влязохме в съблекалнята и - нали се досещате - в нея цари оживление. Радост! Далев влезе и се развика до небесата: „Много голяма работа сте! Ще ви видя утре срещу по-сериозен отбор!“. И почна да ни налага с картотеките по главите“, спомня си Димов.
Когато е на 16 години, прави дебют в мъжкия отбор
в мач срещу „Светкавица“ и асистира за победния гол на Величко Великов, известен още като Бай Велик. Един от треньорите е Драго Григоров, а част от русенския отбор е Здравко Петров-Трезеге.
След мача Драго изтърсва: „Имаме Трезеге, а от днес сме и с Патрик Виера“. И сочи към Димов.
Така Григоров става негов кръстник и го ръкополага за втори „французин“ в отбора.
Пък и има защо - русенецът играе вече като опорен халф, а с борбеността си и широката крачка напомня за знаменития френски национал.
Драго обаче не е наясно, че момчето е голям фен на „Арсенал“ - тима, в който Виера стана легенда.
„Малцина знаят, но аз 
всяка година пътувам до Англия, за да гледам мачове на „артилеристите“
Имам няколко екипа. И жена ми Гергана се запали по футбола. Гледа редовно мачове от Висшата лига“, разказва Димов.
А едногодишната му дъщеричка Бориса носи роклички с цветовете на „Арсенал“.
Вече не помни колко пъти се възнася и пропада с „Дунав“. Когато Ферарио Спасов идва като старши треньор през 2006 година, се оказва, че няма място за Диян. Феро иска той да остане, но висок клубен фактор налага вето. Димов е ненужен.
Стискането на зъби минава през сезон в „Б“ група като играч на „Бенковски“ /Бяла/. Ще запомни този период заради чудесното си разбирателство с покойния президент на клуба Бисер Белчев и 
топлото отношение на феновете в градчето на Янтра
Никола Христов го връща в „Дунав“. Отборът прави чудесен сезон и малко не му достига да влезе в „А“ група. После, когато треньор на отбора е Самир Мъстънов, тимът изпада в трета глуха.
„Имахме нелош отбор. Регламентът обаче бе във всеки състав да играят по четирима юноши. Тук ударихме на камък и се провалихме“, анализира Димов.
След това още веднъж е близо до „А“ група, когато старши треньор е Миро Миронов. И този път не достига мъничко. На всичко отгоре изниква вечният проблем с финансирането.
„Помня как Валентин Христов /вече покойник, дясна ръка по онова време на бившия кмет Божидар Йотов/ ни събра пред общината и ни раздаде документите за раздяла“, връща се назад Димов.
После 
идва ред на рейд в „Лудогорец“
Тогава набиращият скорост бъдещ хегемон току-що се е изкачил в „Б“ група, която печели убедително, и от следващия сезон започва да реди последователни шампионски титли, които дотук са девет. Към Разград Диян поема по настояване на бившия си съотборник в „Дунав“ и треньор на „орлите“ Ивайло Петев.
„Отидох, но нещо все ме дърпаше към Русе. Накрая реших да се върна. Президентът на разградчани Александър Александров обаче - тогава братя Домусчиеви още не бяха се афиширали като собственици с големи амбиции - се развика гневно: „Момче, имаш подписан договор!“. 
Диян не го слуша и се прибира. А след седмица се задава мач между „Дунав“ и „Лудогорец“. Гледа двубоя от трибуните. Все пак Александров, известен още като Морския, налага волята си и Диян доиграва сезона в „Лудогорец“.
Нататък са мачове със „Светкавица“ и „Етър“ в „А“ рупа.
„В Търговище ми беше тегаво, но периодът ми във Велико Търново беше чудесен
Старши треньорът Цанко Цветанов беше мъдър човек, а в отбора се бяха събрали играчи като Александър Томаш и Георги Какалов. По едно време обаче като спонсори се появиха някакви турци, които докараха техни хора, освободиха Цветанов и разбиха „Етър“ до основи“, съжалява Димов.
Счита, че върхът на кариерата му са годините, в които „Дунав“ се завърна в родния елит.
„Веско Великов беше създал невероятен колектив от футболисти, които, малко или много, все бяха отритнати. Големи имена нямаше. Той обаче възкреси кариерите на много хора. Бяхме като едно задружно семейство. 
По 14-15 души без предварителни уговорки се събирахме на кафе
Веско е класа. Кой каквото и да казва, е ясно, че този човек постигна резултати“, категоричен е Диян.
Най-горещите и емоционални моменти за него ще останат победите срещу ЦСКА и „Лудогорец“, мачовете с „Левски“, двубоя с „Локомотив“ /Пловдив/ пред пълен стадион в Русе.
Има обяснение за преминаването си в ЦСКА 1948: „Вече бях на 30 години и с изтекъл договор. Предложиха ми заплата в пъти по-висока. Казах си, че трябва да се погрижа за семейството си“.
След което отново се завръща в „Дунав“, за да преживее през миналия сезон най-тежката част от кариерата си.
Сега той е единственият опитен играч до младоците в мачовете от Трета лига. Помага и на старши треньора Илиян Памуков. Не му е никак приятно, че отборът играе при аматьорите, но 
казва, че все отнякъде трябва да се почне. За кой ли път!
„Най-големият срам беше загубата от „Шумен“ с 1:6. Когато се прибирахме към Русе, казах на момчетата, че в цялата си кариера на футболист не помня такова поражение“, откровен е Димов.
След дългия си път по терените може да назове и играчи, които намира за най-добри в отборите, чиито цветове е защитавал. Смята, че Мартин Луков и Станката Антонов са еднакво достойни за титуляри на вратата. Хората му в защита са Йордан Минев, Мартин Ковачев, Атанас Атанасов, Юлиян Барт. Халфовете до него са Васко Шопов и Самир Аяяс, а тройката в нападение е с Божо Васев, Миро Будинов и Юли Ненов.
Какво ще прави след края на състезателната си кариера? Твърдо ще остане във футбола. Вече има треньорски лиценз „А“. Планира отсега да участва в семинари в чужбина, където да попие най-доброто. Иска да се учи и да напредне дотолкова, че един ден да е старши наставник на могъщ и силен „Дунав“. След 403 мача в професионалния футбол тази цел изглежда постижима за железния капитан, който не изостави момчетата си и когато ги запратиха на дъното след предумишленото убийство на професионалния футбол в Русе.