Няма момче от поколението, чиито глави вече са напълно посребрени или им остава още малко, което да не е чело книгите на днешния рожденик. Писателят се нарича Карл Май - легендарен автор на истории за индианци, една от които - „Винету“, бе посочена за най-любима книга от днешния ни премиер Бойко Борисов. Но не само Борисов обича Винету. Цели поколения се възхищават на героите на Май, обичат добрите и ненавиждат лошите.
Карл Май поема първата си глътка въздух на 25 февруари 1842 година в Хохенщайн-Ърнщал, Саксония. Той е петото дете в семейство на беден тъкач, а от 14 братя и сестри 9 умират рано. Самият Карл поради недохранване губи зрението си и лекарите успяват да го възстановят, когато момчето е на 4-годишна възраст.
Бъдещият писател се подготвя за учител и преподава няколко години, но наред с това 
има 7.5 години престой в затвора по няколко присъди за кражби
А кражбите извършва поради отчайваща бедност. Зад решетките Карл има достатъчно време да мисли и да мечтае и така намира своя път към свободата. Макар и в килия, той се рее на воля в прерията, преследва бизони и дава добри уроци на белите натрапници. Защото Карл Май още в затвора започва да пише. Но истинската му среща с литературата е след преместването му в Дрезден, където започва работа като редактор. Там през 1875 година публикува първия си роман „Олд Файерхенд“, а славата го връхлита с появата на „Винету“.
Следват над 80 тома с романи, разкази и стихове, между които „Съкровището в сребърното езеро“, „Капитан Кайман“, „Завещанието на инката“, „Кралят на петрола“, „Черният мустанг“, „Край Рио де ла Плата“, „Олд Шетърхенд“, „Горски призрак“, „През пустинята“, „Синът на ловеца на мечки“, „Призрака на Ляно Естакадо“, цикъла романи „Под сянката на падишаха“ (включващ „През дивия Кюрдистан“, „От Багдад до Истанбул“, „В дебрите на Балканите“, „През страната на скипетарите“, „Жълтоликият“), „Князът на бледоликите“, „Отчето-нож“ и др.
В повечето романи се среща и героят му, станал 
известен с бойното име Олд Шетърхенд - Поразяващата ръка
Често описва събитията от първо лице единствено число и така мнозина си мислят, че самият Карл Май е Олд Шетърхенд.
В Ориента главният герой в романите на Май е познат като Кара бен Немзи (Карл, син на Германия).
В романите му за Америка добрите герои обикновено са от немски произход, а лошите са янки. Отнася се със симпатии към негрите и с уважение и тъга към представителите на някои индиански племена (главно апачите), като в същото време други са изобразени в крайно отрицателна светлина (кайова, юта и пр.).
Най-популярният му индиански герой - Винету, е вожд на апачите, кръвен брат на Олд Шетърхенд.
Карл Май 
използва книгите си, за да споделя разбирането си за християнството като религия на доброто
Героят му винаги успява да надделее в споровете на религиозна тема, които води както с мюсюлманите, така и с атеистите в Америка. В 3-ия том на „Винету“ самият индиански вожд приема християнството преди смъртта си. Впрочем в издадените в България книги преди 10 ноември 1989 г. религиозната тема е слабо засегната поради идеологически съображения - да не се допусне пропаганда на религията.
Трябва да се отбележи, че в книгите на Карл Май, посветени на американския Див Запад, липсва каквато и да е автентичност при обрисуване на живота, културата и обичаите на американските индианци. Така неговите книги са допринесли за създаване на погрешна представа у много европейски читатели (включително български), за истинската история и култура на коренните жители на Америка.
Всъщност Карл Май е 
описвал Америка и Ориента, без да ги е посещавал
Едва през 1899-1900 г. той пътува из Ориента, Китай, Цейлон и Суматра. В САЩ отива през 1908 г.
След смъртта му къщата му в Радебойл, близо до Дрезден, е превърната в музей, посветен на индианците. Наред с редицата музейни експонати посетителите могат да видят и прочутите оръжия на героите на Май - сребърната карабина на Винету и карабината „Хенри“ и „мечкоубиеца“ на Олд Шетърхенд.
Романите на Карл Май всъщност не са популярни в САЩ. Книгите му са издавани предимно в Европа, като особено популярни са главно в Германия и Източна Европа.
Творчеството на Карл Май е любимо четиво за мнозина. Романите му са преведени на над 30 езика, издадени са в тираж над 200 милиона броя из цяла Европа.
Почитатели на творчеството му са Карл Либкнехт, Адолф Хитлер, Херман Хесе, Хелмут Кол.
Алберт Айнщайн коментира: „Повечето приключенски книги, които съм чел, са ми доскучавали, но никога и книгите на Карл Май.“.
Носителката на Нобелова награда за мир Берта фон Зутнер споделя: „Ако бях успяла да напиша поне 1 книга като неговите, щях да постигна значително повече!“.
Кара бен Немзи
разказва за Мелник
Малцина знаят, че още в края на XIX век Карл Май разказва пред немска публика за България и за пиринското градче Мелник от името на Кара бен Немзи. През 1881 г. в германския вестник „Дойче Хаусшац“ излиза като подлистник текстът „Под сянката на падишаха“, в което главен герой е същият този Кара бен Немзи.
По-късно Карл Май преработва сюжета в цяла поредица от няколко части, като България и Мелник са споменати в произведението „През дебрите на Балкана“, чието оригинално заглавие е „In den Schluchten des Balkan“. Изданието от 1888 г. е преведено на български език едва през 1993 г. В него се споменава Мелник, описва  се тежкият живот на поробеното от Османската империя население на България.
Бедната девойка Анка, героиня на Карл Май, олицетворява българите, които според него са чистосърдечни, честни и спестовни хора. В текста се споменава и за „недоволни съзаклятници, избягали в планините“. Те били предвождани от човек, който не желаел да се подчинява  на султана, а искал да създаде българско царство със свой собствен, независим цар.
Изглежда Карл Май е знаел, че такова царство е съществувало, тъй като го споменава в повествованието, когато героите му стигат до Призрен и започват да се чудят дали са открили сребърна мина.
„Известно е, например, че по времето на цар Симеон, управлявал от 888 до 927 година, не само царството е достигало най-големите си предели, но и че за търговията, изкуството и науката са били полагани ревностни грижи, а на много места е започнало търсенето на благородни метали. Властта на цар Симеон е достигала на запад  приблизително до днешния Призрен...“, пише Карл Май.
По материали от интернет