Едва ли са много общинските съветници, които в ученическия си бележник имат забележка, че късат учебник в час по музика. Освен че я има, Пенчо Милков от БСП пази много ярък спомен от конкретната случка в училище „Любен Каравелов“, където учи до седми клас. По онова време той е палаво хлапе, което не обича да спазва правила. Г-жа Листова по музика ми направи поредната забележка. Вероятно не съм знаел биографията на някой композитор, но аз се ядосах и учебникът ми стана на парцалива топка, която хвърлих. А след това последва и забележката, разказва Пенчо. 
Парадоксалното е, че този емоционален изблик се случва в един от любимите му часове. Бъдещият амбициозен съветник пее в хора на момчетата в продължение на осем години и свири и на пиано. И до ден днешен музиката е начинът, по който Пенчо се изразява, като често пее или изпраща текстове на песни на съпругата си Боряна, с която са неразделни от студентските години. По музиката пък го запалва майка му Юлия, която е свирила на виолончело. Една от най-големите емоционални драми в живота на Пенчо обаче е свързана именно със свиренето на пиано. 
Счупих си ръката и се наложи да спра да свиря. Вече ми беше зараснала, но не свирех всекидневно. Тогава имах едно от най-хубавите пиана в града - черно, немско, отпреди войната. Един ден се върнах от училище, имаше гости и майка ми ме помоли да изсвиря нещо. Седнах и свирих, а на другия ден разбрах, че са продали пианото. Винаги са ме учили да бъда точен и изпълнителен - или свиря на пиано, или не свиря, споделя Пенчо. 
37-годишният общински съветник е роден в либийския град Бенгази
където работят родителите му. На пет месеца го водят в Русе и е отгледан от баба си и дядо си. Кръстен е на дядо си, който също се казва Пенчо Милков. Родителите му и сестра му Петя, която е с три години по-голяма, се връщат едва когато той е първи клас. 
След основното училище Пенчо се насочва към гимназия „Христо Ботев“, след като разбира, че там се изучава история, а той от дете я обича. Влиза в подготвителен клас по английски език, а след това го изучава засилено. Завърших 113 випуск, който бе с най-високия успех до момента. Моят беше 5.05 и беше под средния за класа, защото съм слаб по математика. Беше ми трудна, не съвпадаше с моите игри, непрекъснати обиколки на града и дивотия, признава Пенчо. 
Той обаче е категоричен, че е самоусъвършенстваща се система и е амбициран да поправи този пропуск. Затова се е захванал да учи математика заедно със сина си Преслав, който наесен ще бъде трети клас в Училището по европейски езици. Преслав е най-голямото от трите деца в семейството на Пенчо и Боряна. Другите им синове са Борис, който е на 4 години и половина и се сърди, ако някой не зачете половинката му, и 3-годишният Калоян, който по думите на баща си е усмихнат престъпник и прави непрекъснато бели. И двамата са в детска градина „Чучулига“, а по лудориите, които вършат, приличат много на Пенчо в детските му години.  
С времето обаче сериозното учене заема своето полагащо се място в живота на общинския съветник и
той се дипломира като юрист с пълно отличие в Русенския университет
Но не кандидатства там веднага след завършване на гимназията, защото по него време семейството му няма финансова възможност да го издържа. Затова след абитуриентския бал Пенчо се регистрира в Бюрото по труда и още същия ден вечерта си намира работа като продавач на пуканки. След няколко дни напуска, защото не му плащат и става общ работник на строеж за една година с надница от три лева на ден. Парашутната бригада в Пловдив, където служи, пък го учи на дисциплина и освен войнските задължения, Пенчо всяка вечер учи за изпитите в университета.
Животът след казармата също е разпределен по часове.
Тогава баща ми Пламен продаваше вестници в центъра и ставах точно в 6 часа, за да му помогна да получи стоката, а след това веднага се прибирах и сядах да чета. В 12 спирах, за да обядвам, слушайки новините. В 12.10 лягах, а в 12.30 ставах и пак сядах да чета вечер до 22 часа, спомня си съветникът. Очаквано на изпитите изкарва пълно шест и кандидатства „Право“ в Русе и Велико Търново, но записва тук, за да може да работи. 
Именно в университета се запознава и с чаровната си съпруга Боряна. Двамата следват заедно, но младежът се престрашава да я заговори едва в трети курс. Беше най-хубавата колежка, излязохме няколко пъти и оттогава сме заедно, спомня си той.
Докато учи, Пенчо работи като нощна охрана и това е периодът, в който се сблъсква с много човешки истории. Запознах се с хора, които обичат животните, но са станали месари, за да си хранят семейството, с учителки или инженери, които са станали шивачки. Виждал съм красиви жени, които са вмирисани и работят по 24 часа, жени, които плачат и се молят да им разреша да звъннат от телефона на охраната, защото тогава нямаше мобилни телефони. Това са истинските хора, които имат нужда от помощ, но дори не го осъзнават, споделя съветникът.
Човекът, който му помага да мине на следващо ниво и да зареже нощните смени, е адвокат Ралица Барашка
Съдбата го среща с нея случайно покрай една неправителствена организация и така попада в кантората й, като веднага решава, че ще работи там. Една година я преследвах като по филмите. Където отиде тази жена, аз съм там - пред съда, в университета. Накрая тя ми даде възможност да започна работа. Представях си, че ще продължа да пазя нощем и да ходя в кантората, но тя беше категорична, че не мога да водя такъв живот. Даде ми бюро, компютър, задачи, работа и, предвид отличния ми успех, това не беше глупаво решение. Това се случи в началото на четвърти курс и така започна развитието ми, спомня си той. 
Пенчо избира адвокатската професия заради свободата. След осем години в кантората на адвокат Барашка през 2011 година той се отделя и започва работа самостоятелно. Миналата година заедно със съпругата си, която десет години работи като асистент по право в Русенския университет, с бившия главен юрисконсулт на общината Елка Дочева и бившия главен юрисконсулт на дирекцията на МВР Емилия Коева-Минчева се събират в една кантора.
За Пенчо политиката никога не е била цел, тя просто го засмуква. Получи се един процес, от 2001 година съм в среди на хора, които гравитираха около БСП. Участвах в неправителствени организации.
Не съм целил с партийното членство облаги, при мен винаги е въпрос на идеали
Моят дядо ми представяше социалистическата идея различно от това, което в момента хората си представят, като чуят комунисти - хората с чантичките и разни далавераджии. Истинските комунисти ние не ги познаваме. Тези, които са писали стихове, и са вярвали в нещо, което после е опорочено с процеса срещу Трайчо Костов през 50-те години на миналия век, когато е засегнат и моят дядо. Те го изхвърлят от партията, но той продължава да вярва в определени идеи, обяснява Пенчо. 
Когато за първи път става общински съветник, Пенчо всъщност е бил абсолютно убеден, че това няма да се получи. Съгласява се, за да не обиди хората, които са му предложили. След като обаче попада в общинския съвет, се захваща много сериозно със задачите си. Винаги си чете материалите, а когато види, че нещо не е както трябва, го казва, като е категоричен, че никога не е било за политиканстване. Младият съветник е убеден, че иска да остане свързан с Русе и да се развива тук. Затова и отказва да бъде включен в листата за народни представители на последните парламентарни избори. Той е единственият, който си прави отвод на конференцията на БСП.
Според него проблемът на Русе е, че няма икономически растеж
Това, което ни липсва, е работа и развитие. Хората трябва да идват, а не да бягат. Те трябва да бъдат заразени от една идея, която да не им дава мира, да бъде така, че все едно искат да станат шампиони на страната. Така трябва да действа администрацията - ентусиазирано, да ни зарази с възможността, че ще се случи, а не със страха, защото съвременното общество е на наградите и на стимулите, а не на страха. Най-добрият стимул е емоцията от успеха, убеден е Пенчо. 
Той възприема обществените си ангажименти, включително и последния - да е начело на групата общински съветници от БСП, като добро, което прави. В нашата група има много изградени личности, признати в града, а председателството е по-скоро организационна работа, защото да бъдеш ръководител на председателя на общинския съвет Христо Белоев, на бившия кмет Божидар Йотов или на бившия зам.-кмет Александър Неделчев, е малко сложна задача. Освен това групата трябва да е изразител на думите на гражданите, с които по-активно трябва да комуникираме. Следващата ми задача е да има чуваемост с администрацията, да се убедят, че дори някой път да спорим, не е някой да бъде оплют, а нещата да се случват както трябва, обяснява Пенчо.
Зад гъбра си съветникът има и издадена книга „Договорната система в строителството“. 
През малкото свободно време, което му остава, тъй като в момента следва и във Военната академия в София, обича да пътува със семейството си до непопулярни места в България, където да се насладят на природата. Следят театралните постановки и не изпускат новите филми. Нещата, които го радват напоследък, са свързани с децата и семейството.
Скоро си мислех дали искам да си купя нещо, но няма такова. Колите ми са стари, чупят се много, но не искам нова. И откровено признава, че се натъжава, когато хора, които чувства близки, не се държат като такива и не са искрени.