Подмяната на тръби вкъщи е строеж, за който трябва изрично разрешение от общинските власти. За козметичното преустройство, което засяга 9% от ВиК инсталацията в жилището на русенеца Васил Рудев, и най-висшите инстанции отсякоха, че е незаконно и трябва да се събори. Решението на сезиран тричленен, а след това и петчленен състав на Върховния административен съд е окончателно и остави с пръст в устата пенсионера. Единствената му останала възможност за търсене на справедливост е съдът в Страсбург.
Куриозният случай, който „Утро“ описа преди почти година,
все още е на дневен ред пред изпатилия човек
Тогава Рудев разказа за нелепата ситуация, в която е изпаднал, без изобщо да подозира, че това е възможно. И по-точно - вижда, че 50-годишната двуетажна къща, в която живее, вече е със стари тръби, а изследванията на водата показват, че заради това тя е негодна не само за пиене, но и за миене на чинии. Затова мъжът решава да вкара ред в дома си и да подмени тръбите. И както си му е редът, наема проектант, посещава няколко пъти ВиК и се консултира със специалисти за бъдещото разположение на тръбите. Което му струва солидна за пенсионер сума. Не иска да пробива бани, плочки и теракоти, затова решава да изведе двата щранга на стълбищната площадка. След като е на финала на ремонта обаче, получава изненада - общинска комисия идва на проверка и размахва пръст за незаконния строеж. Мъжът с голяма доза учудване и до днес не може да проумее тази квалификация - че направената от него смяна на тръби вкъщи официално се води строеж. Но вместо разбиране, пенсионерът получава заповед за събаряне на незаконния строеж.
Показва техническа експертиза, според която той е извършил
подмяна на 10.90 метра стари тръби, които представляват 9% от общата ВиК инсталация
на къщата. 
Впрочем в същото време върховните съдии сметнаха, че нашумяло покрай споровете около него заведение с площ 372.93 кв.м, в което със сигурност има повече от 10 метра тръби, не е строеж, а си е обикновен преместваем обект. Но, разбира се, никой не може да коментира съдебните решения, за това описваме само отделни съдийски отсъждания.
И тъй като и житейската, и човешката логика не схваща посоченото за строеж, Рудев смята, че набързо и безболезнено ще обори в съда заповедта на Общината. Среща разбиране само на първа инстанция в Административния съд в Русе. Магистратите посочват в мотивите си, че водопроводът не е пета категория строеж. И обясняват, че поставеният нов вертикален щранг е след общия водомер, а не до него, и че замяната на някои от елементите на водопроводната инсталация не се отразява върху носимоспособността, устойчивостта или трайността на жилищната сграда. А след като смяната на тръбите не е строеж, значи няма нужда от строителни книжа.
Всички останали инстанции обаче порязват пенсионера и го изкарват почти престъпник
погазващ най-безцеремонно закона. Върховните административни съдии връщат делото на Русенския административен съд с указания, след които местните магистрати променят становището си и този път потвърждават разпорежданията на Общината. Следва ново обжалване пред върховните съдии, които смятат, че несъмнено в случая има строеж, тъй като сградната водопроводна инсталация е присъединена към водоснабдителната система, представляваща елемент на съоръжение на техническата инфраструктура, за чието присъединяване се изискват одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Строителството всъщност представлявало закриването на съществуващия вертикален водопроводен щранг на къщата и изграждането на два нови вертикални щранга в обща част на сградата - стълбищната клетка - по един за самостоятелно ползване от двамата собственици на двата етажа, с обособяване на два допълнителни водомерни възела за всеки от тях,
без да се променят съществуващите разпределителни водопроводни участъци към етажите
По време на делата се въртят твърдения дали строежът е шеста или пета категория. Което не е от съществено значение, защото така или иначе трябва да се събори. Рудев не се отказва да търси докрай справедливост въпреки окончателното решение на Върховния административен съд /ВАС/. Той се обръща и към петчленен състав на съдилището с молбата да квалифицира частичния ремонт като вътрешно преустройство, за което не се изисква разрешение за строеж. Съдът отново отсича в полза на Общината.
„Сега, ако трябва да спазя съдебното решение и да съборя водопровода, рискувам да остана без капка вода посред лято. Чудя се дали съдиите вникват в казусите или просто се позовават на решението на предишни инстанции, както често биват упреквани“, коментира с нескрито чувство на огорчение Рудев.
Една година по-късно големият спор в казуса остава обстоятелството
строеж ли е реконструкцията, която засяга единствено тръбите в къщата на Рудев
или не е строеж. И ще продължи да е спорно, докато законодателството не бъде изчистено от подобни пороци и препятствия човек да не знае какво може да прави в собствената си къща. С това изниква и въпросът, ако човек иска да премести тръбата в кухнята си от източната на западната стена например, дали трябва да извика комисия от Общината, която да му разреши своеобразния строеж. При условие, че разместването се случва в границите на собствения му дом, без да разкопава или влияе на градската инфраструктура - едва ли обикновеният русенец ще започне трескаво да обикаля институциите за книжа и бюрократични процедури.