- Г-н Янкулов, на вас като генерален директор се падна да чествате големия рожден ден на БНР - 80 години от създаването му. Как ще го направите?

- 80 години - това е един човешки живот. Сигурно и за медия е много, но все си мисля, че дните и годините на Българското национално радио не са и няма да могат да бъдат преброени. Ще бъде вечно.

А иначе на 25 януари връчваме наградите “Сирак Скитник”. На разширено заседание решихме голямата награда да получат всички генерални директори на БНР от първия до предпоследния.

- Къде е радиото в българската медийна среда?

- Чисто исторически радиото е в основата на българската медийна електронна среда. Тук не става въпрос за някаква статистика, нито за хвалби, защото, ако се прелистят списъците с хората, които работят в другите радиостанции и телевизиите, ще стане ясно, че огромно число от тези хора са започнали и са правили нещо в радиото и имат своя дял.

Има и нещо друго. Радиото е останало топлата стряха за страшно много хора и независимо къде са те сега, не губят връзката си с него. Аз също съм започнал тук. Неслучайно, когато встъпих в длъжност, казах: “Аз съм роден в радиото.” След това имаше доста продължителен период от време, в който работих в частни радиостанции, но никога не съм губил връзката си с това радио. Ето

сега, накрая,
отново съм тук

Нещото, което не ми харесва напълно, е, че в радиото нямаме необходимото темпо да вършим промени. Има елементи в живота, в структурата, в технологиите, с които работим в момента. Те стават по-модерни, по-актуални, но не с темпото, с което на мен би ми се искало да се случат. Но това не е болка за умиране, защото тогава, когато една сграда или конструкция е правена толкова стабилно, здраво, могъщо, тя не може да се променя ей така, с щракане на пръстите.

- Част от тази промяна вероятно е спирането на предавателите на средни вълни. Това се превърна и в политически въпрос. Как хората ще слушат радио?

- Действията, които предприемаме, нито са политически, нито идеологически. Просто сменяме парния локомотив с електрически, черно-белите телевизори с цветни, т.е. средните вълни с УКВ вълни. Средните вълни са изхвърлени от употреба в цяла Европа, защото не доставят качествен звук. С УКВ мрежата ни от 160 предаватели нещата ще бъдат не само запазени, но и подобрени.

- Тази УКВ мрежа изградена ли е, или предстои?

- Изградена е и ще бъде пусната до края на месеца. Дори ще пуснем още един УКВ предавател допълнително в Кърджали, за да подобрим излъчването. Това ще бъде

първата ни стъпчица
към създаването на
регионална
радиостанция в
Кърджали

Къде е логиката в нашите планове да съществува желание за регионална радиостанция в Кърджали, а в същото време да казват: “Спирате турските излъчвания?”. Как се казва на български? Нонсенс.

- Сега в момента хората в Кърджали могат ли да слушат предаванията на турски?

- Могат да ги слушат чрез средните вълни, чието качество не е много хубаво, както казах. Но има излъчване и то е особено добро сутрин и вечер. Излъчването е от предавателя на средни вълни във Видин, който според построяването и плановете е направен така, че да обхваща цялата територия - 98%, от България.

Проблемът е, че хората нямат УКВ приемници. Затова правим контакти с кметовете и наместниците да видим колко домакинства ще имат нужда. Хората в района на Кърджали са малко над 40 000. Но не ни трябват толкова апарати, защото по домакинства ще излязат 3-4 пъти по-малко.

- Това няма ли да затрудни финансово БНР?

- 2,6 млн. лв. е таксата, която плащаме на НУРТС за излъчването от тези предаватели. Сега ще ги спестим. Ще ни излезе 200 000 лв. да платим на 20 000 души по един УКВ приемник, който струва 10 лв. Колко да са семействата, които нямат възможност да си купят приемници? Ние ще вземем на социално слабите. Този пример ни го даде Би Би Си. Преди години, когато спираха средните вълни, направиха същото - на всички британци, които не можеха да си позволят УКВ приемници, Би Би Си направи този жест и им купи. Както се казва, по английски действаме.

- Как са рейтингите на радиото, слушано ли е?

- Според изследване, което направихме общо с останалите радиостанции, сме на второ място след “Веселина”. Не по-малко важен е и процентът на доверие, който публиката има. БНР е в тройката заедно с “24 часа” и Би Ти Ви според изследване на “Отворено общество”.

Когато говорим за рейтинги, трябва все пак да имаме едно наум, че изпълняваме и други мисии, свързани с обществения характер на нашите програми. Без да обиждам какъвто и да е жанр или някакъв дял от журналистиката или музиката, много често ние програмираме неща, които не могат да имат висок рейтинг, но пък носят голям културен придатък и полза за слушателите. Иначе можем да напълним програмата с лесно смилаеми неща и с това покритие, което имаме навсякъде, да изтрепем рибата.

- Защо при такова високо доверие на слушателите ръководството на БНР спря публицистиката по време на предизборната кампания? Не трябва ли хората да чуват различни мнения, за да изградят свое?

- Основните политически предавания - “Събота 150” и “Неделя 150”, останаха. Намалихме ги малко и в освободилото се време влязоха часове за диспути и други предизборни форми. Нищо фатално не се случи. “Деконструкция” на практика спря за 3 седмици, което е буря в чаша вода. Тези 3 седмици са три-четвърти от отпуска на Петър Волгин, ако си го беше взел. Както и сега не се случва нищо, освен че програмата ни стана по-интересна, защото освен “Деконструкция” имаме и “Конструкция”. И ако говорим за плурализъм на мненията, там нещата изглеждат доста привлекателни, без да забраняваме или ограничаваме каквото и да било.

Не мога да разбера защо подобни промени веднага се окачествяват като някакъв вид цензура.

- Какво ви питат слушателите във вашето предаване “60 минути на директора”?

- Питаха ме защо сме свалили Волгин от ефира. Отговарях: “Не сме го свалили от ефир, той само допреди 15 минути говореше.” И това е самата истина, защото той води “12 плюс 3”. Питат ме защо пускаме толкова малко народна музика, защо пускаме толкова много народна музика, защо не пускаме българските поп и рок певци и докога ще пускаме толкова много български певци. Ей такива работи. Разбира се, в разговорите по телефона и в писмата има и по-задълбочени въпроси, доказателства, че

хората слушат радио
не само за да търсят
кусурите

- Какво предстои тази година в радиото?

- Ще направим опити да извървим първите крачки за цифровизацията на златния ни фонд. Срамно е, защото такива намерения са имали няколко директори преди мен. Аз също ги имам. Чиновници в Министерството на културата сигурно ще ни провалят, защото трябват проекти, но трябват и пари. Ще се окаже, че няма да можем оттам да получим някаква помощ.

Искаме да купим тол ваген - автобус за радиопредаване. Имаме такъв, който вече е на 40 години, с него отразяваме “Аполония” и други фестивали в страната. Ако успеем да вземем нов, ще е добре.

Това, с което започнах аз, а заедно с мен и колегите, ще продължи - малки стъпки към по-големи промени. Програмите на радиото не се нуждаят от някакви главоломни премятания. Иначе няма да е Българско национално радио. Но се нуждаят някъде от колорит, щипка сол, малко цветност.

Малките стъпки са невинаги приятни. Малка стъпка е процесът на пенсиониране, който ме сблъсква почти всеки ден със страхотни проблеми. Аз имам лошата съдба сега да предлагам да се пенсионират хора, при които съм започвал тука, с които съм изял буци сол. Ето например Пепи Лулев, един от техниците и мой приятел, има със семейството си 120 години в радиото. Баща му също работеше тука. Има и други такива фамилии.

- Очите ви се насълзиха, преживявате ли ги тези неща?

- Преживявам ги, защото обичам радиото.

- Втората ви година започна в радиото, доволен ли сте от това, което сте свършили досега?

- Много ми е добре, защото се чувствам пълноценен, не се изморявам, не се отегчавам и тръгвам всеки ден към радиото с удоволствие, въпреки че знам, че тук не ме чакат само хляб и рози. Дори в събота и неделя, когато съм в София, пак отивам в радиото.

- Не ви ли ревнуват вкъщи от работата?

- Не, в това отношение много отдавна сме сключили споразумение. Беше преди десетки години, когато казах на жена ми: “Виж сега, аз съм женен за професията си.” Тогава бях спортен журналист, отразявах мачове и събота и неделя все ме нямаше.


Интервю на Паола Хюсеин