Пиано, бас китара, соло китара, барабани, пеене... Това не е списък със специалности в музикално училище, а инструментите, на които може да свири русенецът Димитър Косев. Добавете дирижиране и композиране и ще получите огромен музикален диапазон. Уточнете, че Димитър е само на 21 години, и картината ще е пълна.
Трудно е да си млад човек и да се занимаваш с музика, особено класическа. Гледат те с недоверие, чудят се имаш ли нужния житейски опит, не всеки иска да ти даде шанс. Това са разсъждения на самия Димитър, това е и най-голямата болка на перспективния музикант.
На 20 октомври той ще навърши 22 години. В родния си Русе до четвърти клас е учил в СОУЕЕ „Свети Константин-Кирил Философ“, а след това пиано в Националното училище по изкуствата „Веселин Стоянов“. Негов учител е Евгени Желязков, доказан специалист в шлифоването на бъдещи гении на пианото. Още тогава Косев разкрива големия си талант, като печели първа награда за модерна музика на Lothar Bandermann в майсторския клас за млади пианисти във Виена през 2006 г. и за изпълнение на Едвард Григ през 2007 г.
Пианото обаче ще му стане втора специалност, защото първата му е някак предопределена
Димитър е роднина на известния композитор Атанас Косев, автор на някои от вечните хитове на българската естрада и носител на голямата награда „Златният Орфей“ за 1979 г. за песента „Вечерница ти бъди“, изпълнена от Бисер Киров. Атанас Косев е написал и музиката за филмите от поредицата „Баш майсторът“, а една от мечтите му е била в рода му да има диригент. И именно Димитър я сбъдва.
Младият Косев става явление, когато на 21 години се дипломира във Виенската консерватория за музика и сценични изкуства със специалност „Дирижиране“. Всъщност от 15 години той живее в австрийската столица заедно с родителите си, също музиканти.
Диригентът, казва Димитър, е като тонрежисьор. Дава насоки на оркестъра, коригира го, грижи се произведението да бъде изсвирено правилно. Затова и професията му е толкова трудна.
Затова и пълното отличие на Косев от обучението във Виенската консерватория само по себе си е огромно постижение.
Дебютът си на професионалния диригентски подиум той прави през ноември 2013 година, когато открива в родния си град международния конкурс „Франц Шуберт“ заедно с Русенска филхармония.
Оттук нататък започва борбата. Защо борба?
„Доста театри, опери и филхармонии само като чуят за 21-годишен диригент и подхождат резервирано. Дори 35-годишните диригенти са млади по стандартите“, коментира русенецът с нескрито разочарование от реалността. Казва, че се е получило точно обратното на това, което си е мислел - вместо предимство, възрастта му се оказва недостатък.
Но на хора като Димитър не трябва да се гледа сякаш са жертва, самият той се дразни много на подобни квалификации и прави всичко по силите си да постигне заслужената си реализация. И разсъждава много зряло за своите млади години: „Не отсявай възможности! Всяко дребно нещо трябва да се използва. Живеем между хората. Това е един голям кръг, който винаги трябва да е пълен. Прави всичко с респект към околните!“. За Димитър
успехът е 40 процента труд, 40 процента талант и 20 процента късмет
Тази формула го различава от някои музиканти, които не искат да признаят, че доброто стечение на обстоятелствата също е важно. „В живота и да полагаш, и да не полагаш труд, и да си талантлив, и да не си, понякога късметът играе основна роля. Късметът са хората около теб, тези 20 процента включват именно отношението към околните. То трябва да е винаги позитивно, винаги с уважение“, разсъждава младият диригент.
За него много важно е и доброто впечатление. Може на някого да изглежда леко надменен, но то ще е заради сериозното изражение, когато свири, или заради подчертаната си интровертност. Щом усети подобна нагласа у другите, е готов да я промени по всякакъв начин. Мрази завистта. В интерес на истината я мрази до сълзи. За съжаление, колкото и да се опитва, едва ли би могъл да я пребори. Защото на добрите им завиждат.
От 15 години родителите му живеят във Виена, а Димитър се мести там, след като завършва средното си образование. Животът в австрийската столица, казва той, е по-подреден, по-лесно е за занимаващите се с изкуство, те получават повече уважение, отколкото у нас. „Почти навсякъде в Европа, където кажеш, че си филхармонист, не килими ти слагат, направо ти чистят обувките“, описва отношението към класическите музиканти Косев.
В България обаче то не е толкова позитивно. Според Димитър, причината на пръв поглед е, че
културният ни живот изглежда в застой, че не се експериментира повече
„Културата в България е на високо недооценено ниво. Не страда от липса на реклама, страда от липса на желание. Дълбае се на едно място с години“, заявява музикантът. Погледът на някои големи български радиа към младите изпълнители граничи с цензура, смята Димитър. И обосновава твърдението си, като дава за пример проекта „Кристъл Бардес“, в който участва.
„Искат песента ти да е точно 3:05, както и всичките й авторски права, само и само да те пуснат по радиото“, посочва русенецът и за да не звучи все едно само се оплаква, веднага дава простичко решение на проблема с развитието на българската култура: „Трябва да се гледат младите, дори тези, за които никой не е чувал. Нека хората ходят на представления, без да знаят кои са участниците“. Това според него е ключът за вдигане на нивото на културата не само в Русе, а в България.
Сега Димитър се прибира три пъти в годината в родния си град. Пестелив е, когато дава мнение за сегашното положение в държавата.
„България прилича на добре направена, но неподдържана къща.
Хората уж се смеят, но стане ли дума за живота им, всичко излиза наяве
Изглеждат щастливи, но говорят тъжно“.
За Русе обещаващият диригент споделя наблюденията си с уговорката, че не се смята за особено вещ по много въпроси и казва само това, което е видял.
„Изглежда, че всяка година нивото и стандартите се занижават. Хората, които дават работа и движат града, си мислят, че могат да минат тънко, че биха си осигурили работници за минимално възнаграждение“. И с думите си нацелва един от сериозните проблеми в т.нар. Малка Виена. Освен това талантливият диригент иска да види града по-зелен, отколкото преди, с повече културни събития, по-жизнен.
Последните успехи на Димитър дават заявка за сериозна кариера. Той взе участие в майсторски класове по дирижиране през юли в Залцбург заедно с оркестър „Моцартеум“ и през август в Букурещ, където дирижира местния Национален радио-симфоничен оркестър.
Но бъдещето за перспективния русенец е колкото добро, толкова и неясно. Близката му цел е да се включи във възможно най-много майсторски класове, защото това е чудесен начин за развитие на всеки млад музикант. Там се създават контакти, там се гради име. Димитър се надява да започне работа като диригент на малък оркестър във Виена, чиято програма ще е насочена към туристите в града. Също така той преподава пиано на малки деца и заявява, че иска да продължи да го прави, защото му носи огромно удоволствие.
Голямата му мечта е да отвори музикално училище, консерватория или академия
Засега обаче реалистично се съсредоточава върху по-лесно достижимите цели.
На предстоящия парламентарен вот Косев вероятно няма да гласува, но не поради нежелание, а защото не може, тъй като изборният механизъм в чужбина буквално спъва процеса. И наистина, при само 2 разкрити изборни секции във Виена опашките от желаещи да гласуват ще бъдат много дълги. И подобно на други места, и в австрийската столица, за да упражниш правото си на глас, ще трябва да чакаш цял ден.
Възможно е в очите на скептиците Димитър да не е постигнал кой знае какво и да му е рано да търси признание. Но да свириш на 4 инструмента, при това не добре, а професионално, да пееш, да композираш и да дирижираш... ако това не е достатъчно, Димитър Косев да попадне в категорията „човек, постигнал много“, значи просто има нещо сбъркано в цялата ни идея за култура и изкуство.