След 18 години в България сириецът Ануар Шалгин очаква да получи българско гражданство. На 13 ноември 2012 година подава документите си в Министерството на правосъдието, а на 25 април тази година го поканват на първо интервю. Проверяват доколко владее българския език. Ануар се справя отлично. Най-много ме мъчат изключенията в българската граматика и запетайките, но се справям, развих усет от общуването с приятели и от четенето на книги на български, обяснява Ануар. 
Само месец след като кандидатства за българско гражданство, Ануар се озовава в трудна ситуация - международният му паспорт изтича, а да го поднови, се оказва невъзможно. Войната в Сирия е причина за неговите неволи, дипломацията почти не работи, куриери до размирната държава няма. Щастието обаче му се усмихва и чужденецът успява да удължи паспорта си с 4 години благодарение на миграционната служба в МВР-Русе.
Наскоро от полицията идват на проверка в дома му, за да установят дали наистина живее на посочения адрес, а това е добър знак - процедурата по неговото гражданство се движи. Засега обаче Ануар е постоянно пребиваващ в страната ни. Има лична карта и ЕГН, само дето няма право да гласува. Като става реч за гласуване, неизменно се отваря дума и за политика.
Всичко харесвам в България, само едно не - начина на управление
казва сириецът. Но същите мисли спохождат и всеки средностатистически българин. Ануар не одобрява системата на здравеопазване, социалната ситуация, факта, че хората получават мизерни заплати и пенсии, докато политиците и техните приближени забогатяват на техен гръб...
Имате страхотна земя и тя може да ви носи много приходи, но и това не се случва, казва чужденецът, който чувства страната ни като втора родина. И е категоричен: „България има нужда от сърдечен човек да я управлява!“
По горещата тема със ситуацията в Сирия и бежанците Ануар също има мнение.
Моят народ е жертва на международната алчност
отсича сириецът. И разказва, че преди драматичната гражданска война Сирия е била най-стабилната държава в Близкия Изток, но това не било угодно нито на САЩ, нито на Турция и Израел. Самостоятелната политика и запасите й от нефт и природен газ според него стоят в дъното на кризата. Броженията били инспирирани от външни сили. Именно те финансирали опозицията, която е вносна - това били хора, които са живели в Саудитска Арабия, Катар и други съседни ислямски страни. Той е убеден, че зад целия ужас в родината му стоят икономически и геополитически интереси, а религиозните мотиви са само маска. Най-успешната търговия е с религията, казва с тъга сириецът.
Ануар Шалгин е православен християнин
Над 10% от населението на Сирия е християнско. Там има много религии и всички религиозни общности живееха в мир, споделя Ануар. Самият той е от Дамаск. Днес обаче семейството му се изселило в градче на 100 км южно от столицата, защото къщата им била разрушена. Сега там е страшно - убийства, изнасилвания, грабежи, най се притеснявам от радикалния ислям, споделя тревогите си сириецът. Разказва, че в момента от петте му сестри и четиримата му братя само най-малкият брат и най-малката му сестра имат работа. Искал да изпрати покана на семейството си да дойде в България, но се оказало, че това няма как да се случи.
Бежанците в България се пращат от Турция и Гърция
смята Ануар Шалгин. Сирийците няма как да стигнат директно до България, обяснява той логиката си. Но подчертава, че хората, които бягат от родината си, са съвсем нормални и имат нужда от помощ. Ануар не може да си обясни негативизма на някои българи срещу бежанците, освен с егоизъм и липса на навик за благотворителност. Дай Боже, такава трагедия да не сполетява и българите, моли се сириецът. 
Убеден е обаче, че повечето българи мислят по друг, благороден начин. Те помагат на бежанците и имигрантите всъщност живят благодарение на тяхната помощ, а не толкова от грижите на държавата, казва Ануар. Той се чуди как така един бежанец излиза по 1140 лева, докато българските пенсионери кретат с мизерни пенсии. Тук нещо в сметката не излиза, разсъждава сириецът, кандидат за българин. 
Ануар Шалгин отдавна се чувства русенец.
Русе е първият град, в който сириецът е стъпил
преди 18 години. Дошъл на гости тук при свой братовчед. После си заминал за родината, но след година отново се върнал. В началото със свой познат открил арабски ресторант в Стара Загора, но бизнесът не потръгнал. Годината била 1996-а: хиперинфлация, доларът - 3000 лева, на никого не му било до глезотии с арабска кухня. И понеже в паметта му се бил запечатал Русе, се преселил в него. Според Ануар Шалгин няма по-хубав град в България от дунавската перла.
Този път в Русе Шалгин решил да се препитава с едно от уменията си, което усвоил още в родния Дамаск. 33-годишният мъж се захванал с коафьорство, на което се учил при известен италиански майстор. Първо открил фризьорски салон в „Евас“, а след това го преместил близо до бившата сладкарница „Куба“. Един ден обаче си стегнал багажа и заминал за Трявна, където една година правил прически. Там покрай старите български занаяти дипломираният инженер дизайнер от университета в Дамаск се запалил от приложното изкуство. И се заел с художествена обработка на кожи, към която и в Дамаск имал страст.
И сега Ануар Шалгин е единственият чужденец член на Задругата на майсторите в Русе и България. Има свидетелство за това от 2010 година. Неговите художествени предмети от кожа издават въображение и усет към красотата.
Стари стъклени шишета и дамаджани в ръцете му се превръщат в уникални сувенири
Чаши, кутии за бижута, чанти и различни други аксесоари привличат погледа с оригиналност. Всяко парченце кожа крие формите и образите, на които Ануар дава живот. А това се случва като божие вдъхновение. Сигурно не е случайно, че името на майстора на арабски означава светлина и светя, както и цъфнало цвете. 
Произведения на сирийския майстор притежават като подаръци много известни русенци. Лично той подарил на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов свое творение от кожа. Това се случило в Жеравна миналата година, когато сириецът го спрял, за да разговарят по повод на неговите паспортни неволи.
Ануар Шалгин вече е признат майстор. Негови произведения са част от пътуващата национална изложба, която от април до октомври беше в София, Пловдив, Русе и Орешака. Шалгин участва и в постоянната експозиция в Орешака. На 1 декември той ще има самостоятелна изложба в Художествената галерия под егидата на Задругата на майсторите. Другия месец и в Букурещ ще видят негови предмети като част от националната изложба на художествените занаяти.