Русенската художничка Вяра Гунева се завърна преди дни от Съединените щати, където проведе свой експеримент със студенти в Харвард. Please, touch! Touch tenderly! е арт проект на русенката, която си е поставила за цел да изследва асоциативното мислене, което може да предизвика изкуството в различните му форми.
Вяра Гунева, която преподава изобразително изкуство в Математическа гимназия „Баба Тонка“, в момента работи върху докторската си дисертация. Аз съм преподавател в едно училище на точните науки, на мисълта - и искам да видя как след това, когато голяма част от учениците попаднат в реномирани учебни заведения, те се развиват, казва Гунева и пояснява: „Дали развитието на интелекта става за сметка на сетивата, или и двете се движат относително пропорционално“. Това изследване ще добави нови аспекти в докторската разработка на Вяра Гунева, която в своята монография изследва музейните и галерийните пространства като места за развиване на културните компетенции. Това е една тенденция, върху която в развитите страни се работи в последните години, като англоезичните държави са водещи, обяснява художничката.
Тя вече е провеждала анкети в едно училище в английския град Шефилд, а също и в Математическата гимназия и в някои основни училища в Русе. Обработвайки резултатите, стига до интересни изводи. Паралелката в Математическата
абсолютно отговаря на нагласите, които демонстрират децата в Шефилд
те са мотивирани и подготвени да възприемат изкуството в разнообразните му форми и изяви. За разлика от тях резултатите от основните училища показват липса на мотивация, слаб интерес, непознаване на културните институти и пр. За съжаление, налага се изводът, че там липсват и двете най-важни групи - и родителите, и учителите, от които зависи да се отгледа у децата вкусът, разбирането и потребността от изкуство, констатира художничката. А днешните деца са бъдещите посетители на театрални и оперни спектакли, изложби, концерти - тази публика трябва да се отглежда още от най-ранна възраст, коментира тя. И припомня, че в западния свят вече се обръща специално внимание на това, като нетрадиционните културни пространства работят за промяна на нагласите.
Нещо повече - в Щатите била впечатлена от провеждащата се в Бостън седмица Rest Week - хората си купували талончета за
ресторант с 50 на сто намаление, за да отидат на „Вечеря с рисуване“
До масите в ресторанта са поставени стативи с платно и бои, учителка им обяснява кой цвят след кой се полага и хората влизат в ролята на художници, докато в това време им носят питието или вечерята. Родители с деца, влюбени двойки, дами над 50-те рисуват с увлечение, а накрая отнасят рисунките вкъщи, разказва Вяра.
Нейният експеримент в университета Харвард е проведен със съдействието на Българския Харвардски клуб, в който членуват нейни бивши ученици от Математическата гимназия. Идеята ми щукна миналия ноември, тогава реших да проверя дали „най-умните“ студенти са и най-сетивни и също тъй креативни във възприятията си на изкуство, казва Гунева.
Първата част на експеримента включвала изложба с нейни картини, които студентите разглеждали, а след това попълвали въпросници, за да стане ясно до каква степен младите хора възприемат метафоричността в маслената живопис. Имаше много креативни отговори, разказва русенката.
Втората част предложила на студентите истинско изпитание за тяхното асоциативно мислене и развиване на мултисензорна перцепция. Обратно на забраните в музеите с надписите „Не пипай!“, Вяра Гунева
предлага преживяване чрез докосване, отключващо сетивата
Всеки от младежите трябвало да промуши ръка последователно в четири кутии и да опише асоциациите си при допира до скритото вътре. В половината от случаите бъдещите големи умове на човечеството се опитвали да познаят какво има вътре, а не да се отдадат на преживяването и сетивността. Все пак някои от участниците в експеримента описвали усещането си като емоция от детството, топлина, уют, дом. Резултатите не ме изненадаха, но, да си призная, са леко плашещи, казва Вяра - увлечени в постигането на разума и знанието, има голяма опасност тези млади хора да пропуснат младостта с всичките й цветове и преживявания. И това още повече утвърждава убеждението на художничката, че трябва да се работи в посока на това от най-ранна детска възраст да се развиват сетивата за изкуство, хармония, многообразие. За да не бъде след това животът на днешните деца „успешен“, но оскъден на чувства и съпреживяване.