„Държавата срещу гражданите“ (1) - така беше озаглавена статията на Митко Кунчев във вестник „Утро“, в която бившият дългогодишен директор на МГ „Баба Тонка“, образователен експерт и общински съветник от ПП-ДБ поставя въпросите за държавния план-прием в училищата. „Отново тече процедурата по подготовката на държавния план-прием. Отново водещи са интересите на държавата, а не интересите на учениците. Никой не прави проучване на нагласите и желанията на учениците и родителите за предпочитаното училище. Те нямат значение, нищо че последните са данъкоплатци и издържат Министерството на образованието и науката“, написа Митко Кунчев във въведението към темата.
На тази статия отговаря д-р Фил Бъджел, британски образователен експерт, работил многократно с МГ „Баба Тонка“ по покана на гимназията и съавтор на Митко Кунчев, с когото има авторитетни публикации на образователни теми. Д-р Бъджел е и уважаван автор на „Утро“ със серия материали.

Митко Кунчев е бил, е и винаги ще бъде математик по душа. Това не е ценностна оценка, а само констатация; но означава, съвсем основателно, че се налага да бъда много внимателен при използването на дедуктивно, индуктивно или абдуктивно мислене, когато му отговарям.
„Защо е толкова много се акцентира върху мисленето“, можете да попитате. Отговарям на статията на Митко Кунчев, като възприемам редица гледни точки за състоянието на образованието в България. Това, от своя страна, ще доведе до редица допълнителни въпроси.
А) Могат ли заключенията на Митко Кунчев за образованието в Русе да се изведат от състоянието на образованието в България - дедукция, от общото към конкретното?
Б) Може ли да се направи извод за състоянието на образованието в България от заключенията на Митко Кунчев за образованието в Русе - индукция, от конкретното към общото?
В) Не съществува ли ясно обяснение на заключенията на Митко Кунчев за образованието в Русе и следователно дали в случая просто изказвам обосновано предположение и разчитам на най-добрата налична информация - абдукция?
Митко Кунчев заявява, че, „В процеса на планиране местното самоуправление е почти изключено... Не съм чувал за кмет на община, който да се отнася сериозно към този проблем“. Каква тогава е формалната позиция?
Кой трябва да бъде отговорен?
Докладът „Европейски комитет на регионите: Доклад за разделението на властите“ описва България като унитарна република и въпреки че конституцията признава принципа на местното самоуправление, описва България и като силно централизирана държава. Републиката се състои от три нива на управление: централно, областно и общинско. На местно ниво общините са единственото ниво, на което трябва да се упражнява самоуправление. Те имат правото и отговорността да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение и отговарят за:
* задължителното училищно образование на децата до 16-годишна възраст;
* здравните услуги и безопасността в детските градини и училищата, на децата и учениците;
* средствата за поддържане, изграждане, обзавеждане и основни ремонти на училища и детски градини;
* условията за столовете, общежитията, съоръженията за отдих, спортните съоръжения и транспорта за деца, ученици и учители;
* стипендиите и специалните помощи за ученици; и
* сигурността на децата и учениците в детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.
Митко Кунчев заключава още, че, „не е чувал за кмет на община, който да се противопоставя на Началника на Регионалното управление на образованието“. Това изглежда противоречи на Доклада за разделението на властите, в който съвсем ясно се посочва, че „Регионалното управление на образованието в България е териториалната администрация на Министерството на образованието и науката... то осигурява провеждането на държавната политика, защитата на националните интереси и законността и обществения ред, но се ограничава главно до статистически и административни функции“.
Затова не е чудно, че никой не поема отговорност за 8000-те излишни места в училищната система в Русе (2). Митко Кунчев пита защо общините не упражняват правото и отговорността си да решават, независимо от Регионалното управление, всички въпроси от местно значение.
Обща теория на образованието
Основните и общи цели за професионалистите на всички нива на образователната общност трябва да бъдат подобряване на качеството на образованието и повишаване на стандартите за постижения.
С Митко Кунчев вече имаме две статии, публикувани в „Утро“, които съсредоточават вниманието си върху тези цели и са обобщени във Фигура 1 (3,4).
Структурните цели, държавата, субсидиарността и училището са определени във Фигура 1 и в предишните си статии с Митко Кунчев ясно посочваме съсредоточаването на властта в държавата (Министерството на образованието и науката) и липсата на субсидиарност в българската образователна система (5,6). В частност, те подчертават ситуацията в България, при която професионалните училища се администрират пряко от Министерството на образованието и науката. Над 50% от младите хора се насочват към професионални училища, които, подобно на администрираните от общините учлища, имат голям брой излишни места. Принудата от страна на началника на Регионалното управление на образованието да се попълват места в професионалните училища не само че - както заяви омбудсманът на Република България - „не е добра практика“, но тя също така е и проява на явен конфликт на интереси. Броят на учениците е твърдо определен и затова броят на излишните места в общинските училища ще се увеличи.
Една от функционалните цели, който определихме с Митко Кунчев, е наблюдение и оценка. Това е сериозен недостатък на българската образователна система. Регионалното управление съсредоточава вниманието си върху изпълнението на указанията, а не върху качеството на образованието и няма подходящ анализ на стандартите за постижения. Вече съм заявил, че такъв се предоставя само от външни структури като: Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и нейната програма за международно оценяване на учениците, която показва, че над 50% от българските ученици не успяват да достигнат ниво на владеене 2 по четене, математика и природни науки, както и от годишния обзор на образованието и обучението на Европейския съюз. Той ежегодно коментира състоянието на професионалното образование и обучение: учениците, които са приети в професионални училища, (теоретично) избират кариерата си преди достигане на 14-годишна възраст.
За да има успех една такава централизирана система с подход отгоре надолу:
* обучението в професионално училище трябва да бъде поне толкова полезно за учениците, колкото и това в общообразователна гимназия - което очевидно не е така;
* качеството и съответствието на тенденциите на пазара на труда на професионалното образование и обучение трябва да бъдат достатъчни, за да се гарантира, че то не води до лоши перспективи за заетост за много ученици с ниски образователни способности - което очевидно е така.
Освен това учениците, които не успяват да достигнат ниво на владеене 2, са предимно тези, които посещават професионални училища (7). Още по-озадачаваща тогава е принудата да се запълват места в професионалните училища - очевидно това не е в полза на учениците.
Цикли на стратегическо планиране     
По-голямата част от организациите, които се занимават с планиране на развитието или бъдещето, приемат някаква форма на цикъл на стратегическо планиране, като този, илюстриран във фигура 2. Има първоначално определение на нуждата - открита и прозрачна оценка на текущото състояние на организацията - последвано от етап на планиране, етап на развиване, етап на изпълнение и накрая етап на наблюдение и оценка.
Веднага става ясно, че циклите на стратегическо планиране като този, показан на фигура 2, не са характерни за българската образователна система. Въпреки външните гледни точки, предоставени от ОИСР и Европейския съюз, качеството на образованието и стандартите за постижения официално не се считат за проблемни в България.
МОН не приема критики към ключовите функционални цели:
* ръководство и управление;
* учебна програма;
* качество на преподаването;
* оценяване и акредитация; 
* наблюдение и оценка;
определени от нас с Митко Кунчев.
Въпреки че Митко Кунчев се позовава на сайта на Министерството на образованието и науката, в който се казва, че „няма достатъчно данни за това какви кадри са необходими“, със сигурност това е отражение на факта, че няма ефективно наблюдение и оценка. Ясно е, че ведомствените апаратчици трябва да излизат повече и да говорят с учениците, техните родители, учители и директори на училища.
Очевидно стратегическото планиране не е характерно за българската образователна система. Това е по-точно представено от годишния оперативен цикъл, показан на фигура 3. Силно централизирана държава с малко ниво на субсидиарност и без опит за: оценка на действителното качество на преподаване и учене, нито пък гарантиране надеждността и валидността на дипломата за средно образование и оценките на матурата.
Всичко, изглежда, върви по вода, няма нужда от промяна. Освен някои незначителни административни промени, има само годишни цикли на изпълнение на всички нива.
Състоянието на образованието в Русе, както го описва Митко Кунчев, е само отражение на състоянието на образованието в България. Като последна препратка към квалификацията на Митко Кунчев като математик, то може да бъде описано като фрактал: невероятно сложен безкраен модел, който е самоподобен в различни мащаби. Подобно на българската образователна система, фракталите се създават чрез повтаряне на прост процес отново и отново (т.е. ежегодно) в непрекъсната верига на обратна връзка.
От друга страна, не е изключено Министерството на образованието и науката, като въплъщение на държавата, да има интуитивно разбиране за това колко лошо всъщност е качеството на образованието и колко ниски са в действителност стандартите за постижения! Въпреки това то просто не може да допусне официална оценка на системата, защото му липсват знания, умения и разбиране, за да отговори на констатациите. Следователно е далеч по-добре да се скрие зад успехите на много малкия процент ученици, които се състезават в олимпиади.

(1) Държавата срещу гражданите. „Утро“, брой 9867 от 26 февруари 2024 г
(2) Как да намалим излишните места в училищата в Русе. „Утро“, брой 9721 от 26 юли 2023 г.
(3) Обща теория на образованието. „Утро“, брой 9745 от 29 август 2023 г. 
(4) Как да определите вашите образователни цели. „Утро“, брой 9746 от 30 август 2023 г.
(5) Автономията на училищата в България Ц реалност или мит. „Утро“, брой 9667 от 11 май 2023 г
(6) Гаранцията, че решенията за образованието се вземат най-близо до хората, за които се отнасят. „Утро“, брой 9685 от 6 юни 2023 г.
(7) Какво точно ни казаха резултите от PISA-2022 за Българските ученици. „Утро“, брой: 9842 от 22 януари 2024 г.

Д-р Фил БЪДЖЕЛ