Всичко започва и завършва с факта, че имаме дипломи! - всеки от нас е чувал това изречение поне веднъж в живота си. Но къде се крие коренът на това заключение? Нека не цензурираме съмненията си в способностите на дипломираните специалисти, в различни сфери. Истината е, че срамна професия няма. Но срам от изобилието от необразовани кадри има. Такива ли са те в България? Или страната ни успява да създаде и усъвършенства в университетите си все повече грамотни, работоспособни и надеждни специалисти с всяка изминала година. 
В България има 50 акредитирани висши училища - университети, колежи, академии. Какво обаче е нивото на образованието, какви възможности предлага то и как успява да привлече чуждестранни умове в своите учебни заведения? 
За да добием представа, разглеждаме образованието като монета с две лица - едното е университетско, другото - студентско.
След 1990 година Русенският университет извървя бързо и успешно пътя от висше техническо училище до пълноценен университет, който предлага не само модерно образование, а и научни изследвания. Ролята му за развитието на Русе и региона е огромна - и в образователен, и в научен, и в икономически, и в социален план. 
Постъпващите в университета студенти могат да избират между над 50 бакалавърски и магистърски специалности в седем от деветте области на висшето образование - инженерни, природни, социални, хуманитарни, здравни, икономически и правни науки, посочи ръководителят на сектор „Прием на нови студенти“ в Русенския университет доц. Борис Костов.
При прием предпочитаният изпит е по български език и литература
заради подготовката, която учениците правят за матурата след 12 клас. Русенският университет записва около 2000 студенти годишно, от които 1500 бакалаври, 350 магистри, над 50 докторанти и значителен брой чуждестранни студенти. Предлагат се различни възможности за подаване на кандидатстудентски документи: лично в университета и неговите филиали в Разград, Силистра и Видин, както и онлайн чрез специализирана платформа. Приемът се провежда в три етапа - предварителен, основен и допълнителен. Особено висок е интересът към предварителното записване, като над 500 кандидати се възползват от тази опция. В комбинация с участието в редовната сесия и признатите оценки от специализирани състезания, броят на кандидатите надвишава 1000, обяснява доц. Костов.
Най-много заявки има за изпита по български език (57%), следван от биология (26%), след което история (14% заявки), а останалите проценти са за математиката и ОТП (общотехническа подготовка).
Как се определя интересът към различните специалности? И има ли „мода“ в това? 
„Интересът към специалностите на Русенския университет е разнообразен и се променя всяка година, като се наблюдава цикличност.
В момента най-голямо търсене има към педагогическите, социалните, правните и икономическите науки, здравните грижи, както и някои технически специалности“
отчита доц. Костов.
Всички проучвания показват, че на регионално и национално ниво има сериозен недостига на квалифицирани специалисти в различни области. Най-големи са нуждите от учители на всички нива, технически специалисти (инженери), както и специалисти в информационните технологии, здравеопазването и аграрния сектор. Тези дефицити затрудняват развитието на ключови индустрии и услуги в страната. За да се отговори на тези предизвикателства, е необходимо да се насърчава обучението и квалификацията в тези области, както и да се осигурят адекватни условия за студентите, които да отговорят на нуждите на пазара на труда. Русенският университет води последователна политика в това отношение. Част от активната му информационна кампания са посещенията в училища и представяне на специалностите, материалната и учебната и база на университета, участие в ученически борси, организиране на състезания, кръжоци и семинари. По време на срещите с бъдещите студенти те получават подробна информация за учебните планове на избраните специалности, както и за възможностите за участие в допълнителни активности като спортни клубове, клубове по интереси и стажантски програми. Така им се представят всички опции за пълноценно развитие в допълнение към учебния процес. В кампаниите се акцентира на възможностите за международен обмен чрез програмите Erasmus+ и CEEPUS и това не е самоцелно. Русенският университет има над 600 двустранни споразумения с университети и фирми по целия свят, като всеки студент става потенциален участник в тези програми. Студентите могат да учат или стажуват до една година в чужбина, получавайки месечна стипендия от около 800 евро. Стажовете по Erasmus се признават официално и носят допълнителни ECTS кредити. Освен това от тази година Русенският университет е единственият в България с филиал в чужбина - в град Тараклия, център на българската диаспора в Молдова, където на 1 септември беше открита новата уебна година.
Но какво всъщност натежава на везната при избора на кандидат-студентите
Разказва студентката в специалност „Дизайн“ Мария-Магдалена Москова. Тя е във втори курс и избраната посока отговаря на очакванията и стремежите й.