„Андрей се появи в Хуманитарния център на „Каритас“ в Русе в един петъчен ден на ноември миналата година“, разказва Владислав Виденов от благотворителната организация. „Дошъл предния ден от Варна, пренощувал на гарата, защото нямал къде да се подслони. Пристигна с целия си багаж - един куфар и малка розова чанта, в която живее бялата котка Анна. Заради Анна не успял да си намери квартира - в морския град домашни любимци не вземали“, продължава разказа си Влади.
„Не мога да оставя Анна, намерих я в първия ден на войната на улицата
тя живее с мен, сродна душа ми е“, обяснява 24-годишният младеж. Андрей избягал от Украйна, от градчето Бяла Черква край Киев, малко след началото на войната. Израснал е по интернати за сираци, за майка си знае само, че е някъде в Москва - отказала се от него още при раждането му, защото бащата попаднал в затвора. После баща му го открил, отгледали го баба и дядо, а наскоро починали и баща му, и дядо му. От дете свири на различни инструменти, композира музика и се опитва да я продава в интернет.
Когато избухва войната, Андрей поел пътя на бежанец. 
Дошъл в България, намерил работа по хотелите в Албена срещу храна и подслон
Говори прекрасен български език. Тук се влюбил в момиче, двамата дали всичките си пари за самолетни билети от Варна през Истанбул за Финландия - за тях и за котката Анна. На летището в Истанбул момичето го пуснали към Хелзинки, а на Андрей не разрешили да излети, защото няма паспорт с биометрични данни. И той се върнал обратно до Варна, а оттам - в Русе. Да, естествено, с котката Анна.
„Намерихме на Андрей подслон за един месец в апартамент, който допуска домашни любимци“, разказва Влади. Екипът на Хуманитарния център на „Каритас“ в Русе съдейства за настаняването на Андрей чрез програмата с Airbnb.org.
„Не можех да повярвам - предната нощ нямаше къде да спя, а на следващата - и покрив, и топлина, и красота... И за мен, и за Анна.
Дълго не разопаковах багажа си, защото просто не вярвах какво ми се случва, толкова хубаво
споделя развълнуваният младеж.
„Помагахме на Андрей по целия дълъг и бюрократичен процес, свързан с легализация на различни справки, медицински свидетелства и документи. Теди и Женя - другите експерти в Хуманитарния център, много се грижеха за него“, обяснява Влади. Андрей има специфичен медицински статус заради преболедуване в детска възраст и проблеми с краката. Намират му работа в Русе, оказва се неподходяща за състоянието му, заради краката. Отваря се възможност в Пловдив, но къде да живее? И с котката Анна... „Женя се свърза с Наталия Елис - украинката, която превърна бившата Белодробна болница в Пловдив в център за настаняване на бежанци „Втори дом“. Наталия каза, че Андрей и Анна могат да отидат при нея, но трябва да минат през Елхово“, обяснява Влади. Към този момент държавната политика принуждава всички бежанци, които търсят подслон, да минават през разпределителния център в Елхово, преди да бъдат насочени в някоя база. 
И Андрей минава през Елхово, после се връща във „Втори дом“
в Пловдив. Украинката Наталия Елис увлича десетки доброволци с невероятна енергия да дават безценна подкрепа за хората, принудени от войната да напуснат дом и родина, за да търсят отново свой път. Днес Андрей работи в Пловдив в завод за чанти, храни котката Анна и събира пари за нов самолетен билет към своята любов.