В проучванията участват студенти от Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”, Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” и Нов български университет. Разкопките ще продължат до края на юли, а финансирането е осигурено от Столичната община - Дирекция “Култура” по проект на Националния исторически музей. Целта на археолозите е да изследват състоянието на старините в най-високата точка на укреплението, където според Паисий Хилендарски в “История славянобългарска” “…седем години стоял цар Шишман в Средец и покрай Искър. Имал манастир Урвич със силна крепост, а наоколо го обграждала вода…”. От НИМ припомнят, че през 2022 година се навършват 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и проучванията са посветени на тази бележита личност. Проектът включва и лекции, които ще имат за цел да представят не само резултатите от археологическите проучвания, но и да напомнят за първосвещеника на българското Възраждане. /ИРС
Нов археологически сезон започна на Кокалянски Урвич
В началото на юли археолози от Националния исторически музей (НИМ) и Секцията за средновековна археология на Националния археологически институт с музей при
Снимката не може да бъде заредена.
Категория
Любопитно
Време за четене
1 мин.
Автор
БТА
Обновено
В началото на юли археолози от Националния исторически музей (НИМ) и Секцията за средновековна археология на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН) започнаха проучвания в цитаделата на средновековната твърдина Кокалянски Урвич. Това информират от НИМ на своята интернет страница.
В проучванията участват студенти от Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”, Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” и Нов български университет. Разкопките ще продължат до края на юли, а финансирането е осигурено от Столичната община - Дирекция “Култура” по проект на Националния исторически музей. Целта на археолозите е да изследват състоянието на старините в най-високата точка на укреплението, където според Паисий Хилендарски в “История славянобългарска” “…седем години стоял цар Шишман в Средец и покрай Искър. Имал манастир Урвич със силна крепост, а наоколо го обграждала вода…”. От НИМ припомнят, че през 2022 година се навършват 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и проучванията са посветени на тази бележита личност. Проектът включва и лекции, които ще имат за цел да представят не само резултатите от археологическите проучвания, но и да напомнят за първосвещеника на българското Възраждане. /ИРС
В проучванията участват студенти от Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”, Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” и Нов български университет. Разкопките ще продължат до края на юли, а финансирането е осигурено от Столичната община - Дирекция “Култура” по проект на Националния исторически музей. Целта на археолозите е да изследват състоянието на старините в най-високата точка на укреплението, където според Паисий Хилендарски в “История славянобългарска” “…седем години стоял цар Шишман в Средец и покрай Искър. Имал манастир Урвич със силна крепост, а наоколо го обграждала вода…”. От НИМ припомнят, че през 2022 година се навършват 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и проучванията са посветени на тази бележита личност. Проектът включва и лекции, които ще имат за цел да представят не само резултатите от археологическите проучвания, но и да напомнят за първосвещеника на българското Възраждане. /ИРС
Още статии, които читателите отварят най-много
Кратък подбор от последните 24 часа, подреден по интереса на аудиторията.
Русе
Собственичката на „Студио BF“ Янина Рибчева: Лъскавият салон не е гаранция за качество, не всичко модерно стои добре на всеки
Янина Рибчева е фризьор с 18 години опит, преминала през обучения в межд
Свят
Хореографът Красимир Петров проведе практическа работилница за разчитане на български народни танци по писмено описание
Практическа работилница „От книгата до хорото“, посветена на разчитането
Русе
160 години от откриването на жп линията Русе-Варна: Камъни от старите столици Плиска и Преслав лягат в основата на първата българска железница
На 7 ноември се се навършиха 160 години от откриването за експлоатация н