Всички знаят кой е Михаел Шумахер, но малцина са наясно кой е правил шампионските настройки на болида му. Така е и с артистите - преди да излязат на сцената или пред камерата, работят с режисьор. Не е много по-различно с журналистите - и зад най-известните от тях /изключенията са единици/ стоят редактори, които се грижат за високото качество на работата им. И това е само още едно потвърждение на безспорната истина, че зад всеки видим успех стои, както казва доброто старо клише, много невидим труд. Клишетата са сред големите врагове на всеки текст, но в случая нито искам, нито е възможно да избягам от това.
Използвам примера с Михаел Шумахер и известните журналисти, защото пиша за зам. главния редактор на „Утро“ Жанета Чучуева, а тя обича Формула 1. И защото в професията е като онези инженери, които много добре знаят какво да направят, за да може и най-скучните и незначителни на пръв поглед теми да станат разбираеми, да придобият стойност за читателите и да са конкурентни на пренаселената писта на новините.
Вчера беше нейният последен работен ден. От днес Жанета ще може да посвещава повече време на книгите, на филмите и на всички свои любими неща извън журналистиката. Без дежурства, без графици, без редактиране на текстове, правене на страници и водене на броеве.
Но нека кажа още няколко думи за журналистиката. Жанета Чучуева Не само е сред най-добрите журналисти в Русе. Тя е единственият журналист, който има респектиращо дълга и впечатляващо успешна кариера /да, кариера, защото това е нещо различно от работа/ и в новинарството, и в държавните институции, а по дефиниция това са двете страни, които се следят внимателно и взискателно. И от двете страни Жанета е уважавана заради професионализма, но и заради личните си качества, заради професионализма, балансираността, коректността, етичността, морала, принципността и  ясните си ценности. Но и заради нещо много важно плюс всичко това - човечността си.
Този журналист и човек днес си взема довиждане с професията. Но понеже да си журналист е не само професионален избор, а и съдба - още едно клише, но в някои случаи и за някои хора те са неизбежни, защото най-вярно описват картината - тя не подлежи на пенсиониране. И страниците, а и читателите на „Утро“ винаги ще посрещат с радост всички статии, кореспонденции, коментари, интервюта или пътеписи - дано са от далечни и екзотични места - които Жанета Чучуева ще напише.
Затова й казваме: „Довиждане, Жани! До нови срещи!“.