Как са изглеждали мартениците през социализма? Откъде са се купували и какво е пожелавала Баба Марта, кои са устойчивите практики и съвременните модели на градската култура? Отговорите на тези въпроси дават теренните изследвания на първомартенската обредност в Русе и околни села, в Борово и Тутракан. Екип етнолози от русенския Исторически музей е провел поредица интервюта с майстори на мартеници, бивши учители в детски градини, самодейци и читалищни деятели, които споделят знания, опит и спомени.
Мартеницата и първомартенската обредност са вписани в представителната листа за нематериално културно наследство на човечеството към ЮНЕСКО, а в България те са оценявани като един от най-ярките маркери на етнична идентичност. Досегашните проучвания се фокусират само върху традицията, а русенските етнолози търсят промените и съвременните измерения.
По проекта, подкрепен от програма „Културно наследство“ на НФК, в момента се дигитализира цялата колекция от мартеници и поздравителни картички на музея в Русе, която е единствена по рода си в България. Дигиталният каталог ще бъде публично достъпен на сайта на музея, за да се използва от изследователи или просто любители на традицията. В момента се снима видепродукт, който онагледява техниките за създаване на мартеници.