„За мен наградата „Русе“ е не само огромна чест - тя е респект, гордост, вълнение, но ще ви призная, че когато поех статуетката в ръце, с особена острота почувствах величието, красотата, аристократизма и финеса на този прекрасен град. Усетих отново, и то много силно духа на този град, разбрах как няма начин човек да не се почувства горд, когато получава признание точно тук. Повярвайте ми, това не е суета, а особен вид чувство, което ме кара да се чувствам частица от този град и неговите удивителни хора, затова приемам наградата като едно духовно послание. И усещането, че тази награда ме поставя в една редица с големи творчески личности, оставили следа в културната история на Русе, е наистина грандиозно“.     
Ако това го каже русчуклия, вероятно би прозвучало леко помпозно. Но споделеното е на родената във Варна Сияна Мандажиева - учителката от Дойче шуле, която тази година получи индивидуалния приз в категория „Основно и средно образование“. А когато човек е израсъл в българската морска столица, на която също не й липсва историческо величие и изконно градска атмосфера, тогава пиететът пред русенските дадености става впечатляващ. 
Сияна Мандажиева е онази преподавателка в Немското училище, която обикновено винаги е заобиколена с ученици /разбира се, когато няма опасност от корнавируси/. И това е не само защото учениците обожават своята преподавателка по философия - защото и самите тийнейджъри като правило много обичат да философстват; и не само защото тя води заниманията по изкуството на дебатите - защото 
тийнейджърите по принцип обожават да спорят
а вероятно защото учениците долавят, че Мандажиева е от една кръвна група с тях. Кръвната група на хората с щури идеи и с неистова енергия да превръща в реалност дори и онези, които изглеждат неосъществими. 
Може би точно поради това след поздравленията на ръководството на Дойче шуле и на колегите най-въздействаща била вълната от емоции, с която учениците залели новата носителка на най-авторитетния русенски приз непосредствено след церемонията в зала „Европа“ на 24 май. Това е истинска обич, която не само ми дава оценка, но и страшно много ме зарежда, казва Сияна Мандажиева. Искрените поздравления потопили учителката в море от силни емоционални думи, а особено радващи били адмирациите на нейни ученици, завършили училище преди десетина години. „Правите ни горди, че сте били наша класна!“ - написали те.   
Тези думи означават толкова много, да, наистина заради това си струва човек да бъде учител! - казва Мандажиева и очите й сияят.
Нейната учителска пътека тръгва от студентските години във Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий“. И тъй като в старопрестолния град среща любовта на живота си Бисер Мандажиев, след дипломирането идва в неговия Русе. „И веднага започнах работа като учител. Първото ми работно място беше в Гимназията по текстил, която вече не съществува. Четири години преподавах там философия, успоредно с това по-късно вземах часове и в частната английска гимназия, и в Професионалната гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура. Още в Текстила освен че влизах в часове,
завеждах библиотеката и правех училищен вестник
Това впечатлило Пламен Иванов, който беше директор на Дойче шуле - той ме покани да работя в СУПНЕ като преподавател по философия, но с една уговорка: да започна да преподавам предмета и на немски език. Учила съм немски и в училище, и в университета, но вече ставаше въпрос за нещо твърде сериозно. Не се колебах - казах „Да“ на Пламен Иванов и се залових за работа“, разказва Сияна Мандажиева. 
Сега тя говори за това, сякаш става дума едва ли не за хоби в свободното време. А всъщност това е целенасочена работа, която варненката последователно и упорито превзема като поредица от крепости, които постепенно една след друга падат в краката й. Защото едно е да можеш да четеш и да водиш обикновен разговор на немски, а съвършено друго е да преподаваш, и то дисциплина, изискваща образен език и богата култура. 
Затова Сияна Мандажиева минава обучение в Гьоте институт, взема изпитите там, след това продължава обучението във Варна, после се явява на изпити за Шпрах диплом - прочутите изпити, които дават на учениците документ за безупречно владеене на езика. Мандажиева е била единствената учителка, която през 2016 година се е явила и е покрила четирите езикови нива. 
Пътят беше много труден, но не съжалявам 
ни най-малко, казва преподавателката. И не пести добрите думи както за тогавашното училищно ръководство и особено за директора Пламен Иванов, така и за германските си колеги, от които е срещала толкова много помощ, най-вече от Хайку Венцел. Така постепенно се стига дотам, че Мандажиева подготвя три книжки - безценни помагала на немски език: „Психология“, „Философия“ и „Етика“ с множество примери, речник и допълнителни въпроси към всяка от темите. Издава ги русенско издателство с финансиране от Дойче шуле. 
Целият този опит от извървения път отваря още една врата пред Сияна Мандажиева - към преподавателската работа тя добавя работата по проекти, свързани основно с немски училища и организации. А скоро след това идва и новата провокация, която тя си поставя - и с която „заразява“ будни момичета и момчета в Дойче шуле. Това е изкуството на дебатите, които обаче се водят не на български, а на немски език. „Такъв проект се прави за първи път у нас, той отново беше партньорски с Германия, като аз първо преминах обучение за координатор. Там половината от участниците бяха  германци, другите бяха директори на частни езикови училища, освен тях участвахме една ученичка и аз. А след това преминах и обучение за съдия“, продължава Сияна Мандажиева. Днес тя вече се радва на успехите на своите ученици, които достигат до финалите на състезанието по дебати. 
И отбелязва, че отново чувства солидната подкрепа на сегашната директорка на Дойче шуле Искра Иванова. Тя поощрява нейните идеи, колкото и необичайно да звучат понякога. Така става например, когато Сияна решава да направи 
ученическа театрална постановка на немски език
Когато колегата й философ Венцел й изпраща пиеси от Германия, тя се спира на версията на „Ромео и Жулиета“. Сюжетът е познат на нейните гимназисти, а вечната тема за любовта неизменно се радва на интерес. А тъкмо драматургичният текст ще въведе учениците в нова речникова област и ще добави нов масив към вече усвоената немска лексика. Но тогава се появява един детайл: ако се постави пиесата, без да се платят авторските права, Дойче шуле няма да може нито да съобщи за представлението, нито да покани публика... И Сияна Мандажиева се решава на поредна необичайна и дръзка стъпка. Тя обсъжда с Искра Иванова ситуацията и след това пише на издателството, издало пиесата, и си поръчва текста. Направихме афиш, направихме снимки на сцената, а също и билети - така събрахме пари, за да платим авторските права, обяснява Мандажиева. И добавя: „Ето, така се случват нещата, когато човек иска да ги направи, а не си търси оправдание защо не могат да станат“. И благодарение на нейната находчивост и решителност единадесетокласниците направиха възхитителен спектакъл.
Друга щура идея са коледните балове. „Хрумна ми да привлечем и майките и бащите - 
не просто да кажем: „Отворете кесията и дайте парите“, а и родителите да станат съпричастни
към нашите каузи. И се оказа, че родителите имат и готовност, и желание да откликнат. Започнаха сами да създават различни неща. Рисуват картини, изработват бижута, майсторят за кулинарния кът сладкиши и какви ли не примамливи изкушения, с които правим благотворителен търг“, разказва преподавателката по философия. 
Тя отсега вече си записва в телефона идеите, които й хрумват за следващия коледен бал. И издава само, че тази година основната тема ще бъде „Ретропарти“. Важното е, че така и ученици, и учители, и родители постепенно започват да се чувстват като една общност.
Разбира се, всичко това ангажира вниманието на Сияна Мандажиева във времето, когато тя не е заета с преподаване. Философията е друг тип вдъхновение - искам да мотивирам, да вдъхновя моите ученици, да ги накарам да обичат тази наука и да откриват в нея предизвикателство, което да ги кара да мислят и да разсъждават, казва тя. И очевидно успява - след като самата тя се оказва впечатлена и вдъхновена от презентациите на гимназистите по Аристотеловата метафизика. „Техните разработки ме зареждат неимоверно много, 
имам удоволствието да работя с толкова умни и интелигентни младежи
добавя Мандажиева. Аз търся начин да ги развълнувам, да ги разтревожа, да ги провокирам, но вдъхновението често идва и от тях. А когато насреща си имаш такива будни ученици, не можеш да си позволиш да се появиш пред тях неподготвен, посредствен. Трябва максимално да отговаряш на техните високи изисквания - инак неминуемо следва катастрофа“, обяснява Сияна Мандажиева. 
И с усмивка признава: „Слава Богу, имам един земен мъж, който ме приземява, ако много летя. Той ми е и подкрепа, и опора, той е човекът, който ме балансира - но и човекът, в когото мога много добре да се огледам и да видя дали не залитам“. Съпругът й е учител по физкултура също в Дойче шуле. Същото училище е завършил и синът им Божидар, който в момента е студент втори курс в Русенския университет. Той пък е избрал специалността „Интернет и мобилни комуникации“. Не сме се опитвали да предопределяме избора му, той е самостоятелен човек, обяснява Сияна Мандажиева. Тя се радва, че тримата - тя и двамата й мъже, винаги имат за какво да си говорят и се разбират чудесно. 
Обожавам морето, то наистина много ми липсва, но се надявам и това лято да намеря поне малко време да се върна при него, казва Сияна. Надеждите й за „малко време“ са свързани най-вече с това, че отскоро двамата със съпруга й са открили прелестите на живеенето сред природата. Купили са си къщичка в Сандрово и всяка свободна минута бягат там. Садим овошки, райграс, дори домати, смее се преподавателката по философия. И накрая прави още едно признание: „Обичам природата. Живее ми се на чисто - сред тишина и спокойствие, да ми е зелено, да слушам как пеят птиците. И за първи път там се чувствам някак пълноценна. Но със сигурност ще отидем до морето, поне за малко. Все пак, то е първата ми любов“.