Печална гледка посреща всеки, на когото му се наложи да влезе в къщата на ъгъла на улиците "Константин Иречек" и "Атанас Буров". Мраморът пред самия вход в Дома на учените е натрошен на парчета, дървените врати и прагове са олющени, а вътре гледката е още по-безутешна. Влагата, която очевидно избива по стените, е направила старата мазилка и боята на домашна юфка и големи парчета се сипят по пода. На места личи как влагата пълзи буквално покрай кабелите и електрическите контакти, което би могло да доведе и до по-сериозни съсипии. На първия етаж, който се заема от русенската структура на Съюза на учените, тук-таме са поставени кошчета за смет с грижливо изпънати вътре найлонови чувалчета - явно за да събират водата, течаща при проливни дъждове или топящи се снегове.
Стълбите към горния етаж отвеждат към ярък контраст. Там се разполага неправителствената организация "Българо-румънски транграничен институт по медиация", която е направила основен ремонт на помещенията и коридорите. Най-вероятно това е станало по проект, тъй като само по последния, по който БРТИМ си партнира с общината, сдружението е обзавело кухня за деца от няколко училища, Чайна стая за дегустации и занимания и други помещения. 
Но все пак, за да се стигне до горния етаж, където БРТИМ посреща и деца, и гости, се минава не през прозорците, а именно през първия изключително занемарен етаж. 
Общината ни е предоставила този етаж под наем за срок от 10 години, три от които вече са изтекли, каза в отговор на въпрос на "Утро" председателят на Съюза на учените в Русе чл.-кор.проф.Христо Белоев, който е и ректор на Русенския университет и председател на Общинския съвет.
За съжаление, ние нямаме средства, за да направим сериозен ремонт, сами си ремонтираме и боядисваме когато и доколкото можем, но за по-солидни неща нямаме възможност, продължи Белоев. Русенските учени стопанисват залата с 80 места и по-малкото помещение в съседство, както и фоайето на етажа. Тъкмо то и коридорните пространства изглеждат унило и запуснато. На въпроса дали не може да се потърсят средства по проект, каквито РУ прави доста много и все с добро финансиране, за да може Домът на учените да придобие приличен вид, от който самите учени да не се притесняват, Белоев обясни, че това не е възможно, тъй като за подобни проекти кандидатстващият трябвало да разполага със собственост. Как в такъв случай е направило ремонта на втория етаж сдружение БРТИМ - това остава загадка и сдружението вероятно решително пази тайната само за себе си. 
Може би ако се намери фирма, която да наеме отново ресторанта в приземното ниво, тогава бихме могли тримата наематели заедно нещо да направим, добави Белоев. 
Така или иначе, надеждите и условното "ако" не променят фактите. А те гласят: Домът на русенските учени бавно върви към разруха. Дали светлите умове на русенската наука посрещат гости в сградата, която ползват под наем, и как се чувстват в нея - това е въпрос, на който отговорът е предизвестен. 
Но един друг въпрос очаква отговор - дали на градската управа /в това число и на Общинския съвет, оглавяван от Белоев/ наистина й е безразлично, че към запустение се движи още една от емблематичните градски къщи в стария Русе? 
Защото сградата, строена през 1906 г. за дом на индустриалеца Петър Бъклов, е част от гордата история на града. Петър Бъклов, завършил Робърт колеж в Цариград, е управлявал семейната фирма "Братя Бъклови" за търговия с кожарски изделия, като е внасял и английски велосипеди "Алфонс Томан" и немски шевни машини "Гритцнер". Бъклов е бил председател на Русенската търговско-индустриална камара /1919-1920 г./, а след като се премества да живее в София, е избиран за народен представител от Русе в 19-ото и 21-ото Народно събрание. До края на живота си през 1933 г. е неизменен председател на Българския търговски съюз.