Проблемът с липсата на кадри у нас трудно може да се реши с привличане на работници от чужбина, както настояват работодателски организации. Вероятността пазарът на труда в България да бъде „залят“ от чужда работна ръка дори при липса на каквито и да е ограничения за нейния достъп е минимална, посочват в свой анализ експерти на Института за пазарна икономика /ИПИ/.
Въпреки постепенното покачване на работните заплати в страната, те остават далеч от тези в редица алтернативни дестинации за чуждите работници. Разликата в нивото на заплащане между България и изпращащите работници страни (като Украйна, Молдова и Македония) не е достатъчно голяма, за да предизвика натиск върху ръста на възнагражденията на българските работници. 
Ръстът на възнагражденията у нас ще продължи дори при намаляване на недостига на труд в икономиката. Българската преработваща промишленост в частност става все по-високотехнологична и постепенно се налага като част от вече установени вериги на предлагането (особено видимо в производството на части за автомобили и други превозни средства), смятат от ИПИ. 
Ситуацията на трудовия пазар е действително тревожна - делът на индустриалните предприятия у нас, които посочват липсата на подходящи кадри като фактор, ограничаващ производството, достига рекордните 35% през третото тримесечие на 2017 г. Дори в годините преди кризата, когато безработицата беше по-ниска от отчетената през третото тримесечие на 2017 г., върховата стойност е едва 25%. Най-просто казано: българските индустриални предприятия ни казват, че ако имаха необходимия човешки ресурс, щяха да произвеждат повече (и щяха да изнасят повече), което означава, че икономиката ни в момента работи под своя пълен потенциал. 
Според икономистите обаче, в средносрочен и дългосрочен план преодоляването на дефицита на кадри, независимо от тяхната квалификация, би трябвало да се случва основно през образователната система, а не чрез внос на работници.